fbpx

Становище на НАП с Изх. №20-00-41 от 27.02.2018 г.

Изх. №20-00-41
27.02.2018 г.

ЗДДС – чл.15;
ЗДДС – чл.21, ал.2
ЗКПО – чл.195

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-41/05.02.2018 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
АД е водещ производител на продукти от АД в България със завод в гр. П. Собственик на Дружеството с 99% дял от капитала е С.А (Белгия).
Предвижда се преструктуриране на модела на продажби, по който АД продава продуктите си на пазара. Съгласно новия модел, АД и свързаното лице Белгия ИТ-Белгия) ще сключат Договор за продажба на стоки и свързаните с това услуги – приложен към запитването. Съгласно Договора, ИТ ще започне да договаря продажбата на продукти на АД към крайни клиенти от свое име и за собствена сметка, като:
* АД ще доставя стоки на ИТ;
* ИТ ще препродава стоките както на настоящи клиенти, така и на нови клиенти. При продажби на територията на България, АД ще продължи да доставя стоките директно на крайните клиенти без посредничеството на ИТ.
* ИТ ще изплаща стоките, доставяни от АД, на по-ранна дата в сравнение с досегашните практики;
* Стоките ще бъдат транспортирани от производствената база на АД директно до клиентите на ИТ, установени както в държави членки на ЕС, така в трети страни;
* ИТ ще сключи договори за продажба на стоки с настоящите клиенти на АД и ще привлече нови клиенти;
* АД ще покрива всички разходи във връзка с качеството на продаваните продукти, които възникват по повод искания на крайните клиенти (гаранция качество);
* АД ще предоставя на ИТ набор от услуги свързани с продажбата на продуктите – кредитно проучване на нови клиенти, хеджиране, подготовка на документи, хостинг на софтуерни приложения и др.
Възнаграждението по Договора ще бъде определено по следния начин:
1. За продажбата на продукти от АД към ИТ – цена съгласно договорените цени с крайните клиенти минус процентна отстъпка, определена съгласно разходите на ИТ за финансиране и разходите за осъществяване на сделката. Плащането ще се осъществява както следва:
* 88.33 % от стойността на продуктите – при доставката на стоките;
* 11.67% от стойността на продуктите – след като крайните клиенти изплатят сумата по фактурата издадена от ИТ;
1. За предоставянето на услуги от АД към ИТ, свързани с продажбата на продукти – годишно възнаграждение в размер на 35 хиляди евро.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Какво следва да бъде данъчното облагане на доставките по Договора за целите на ЗДДС?
2. Подлежи ли на облагане с данък при източника отстъпката, предоставена от АД на ИТ?
3. Формира ли ИТ място на стопанска дейност на територията на България?
Предвид описаната фактическа обстановка, свързана с бъдещи намерения и действия на дружеството, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам принципно становище по поставените от Вас въпроси. Възможно е факти и обстоятелства, които могат да бъдат уточнени единствено в рамките на производство по извършване на проверка или ревизия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), да дават основание за данъчно третиране, различно от изложеното по-долу.
Относно данъчното третиране по ЗКПО:
Предвид описаните в приложения договор права и задължения на всяка от страните и финансовите им взаимоотношения може да се направи извода, че в случая е налице е комплексен договор, който включва в съдържанието си уговорки от дистрибуторски договор, договор за продажба и услуги.
В конкретния случай, ИТ се задължава да купува продукти от АД и да ги препродава на крайни Клиенти съгласно търговските и маркетинговите политики на АД, като последното ще отговаря за договарянето на съответните условия.
По смисъла на условията по сделката, ИТ се явява междинно звено в дистрибуционната верига с цел да задържа печалбата от продажбите като залог, въз основа на който да сключва подходящи споразумения с финансови институции с цел финансиране на тези сделки. Финансирането ще бъде предоставяно от ИТ на АД под формата на изплащане на фактури, издадени от АД, на дата, по-ранна от датата, за която АД би се договорила с крайния Клиент за изплащането на същите.
Цената на продуктите, продавани от АД на ИТ, е цената за крайния клиент съгласно ценовата политика на АД минус (отстъпката за ИТ) Y% (отстъпката за ИТ), като стойността на Y се определя, както следва: Y = разходи за финансиране + (разходи на ИТ за осъществяване на сделката x 1,1). „Разходи за осъществяване на сделката“ на ИТ включва цена на труда и административни разходи, наеми и свързани разноски, пътни разходи, цена на софтуерни продукти (лицензии и др.), премии на застраховка „кредитен риск“, както и разноски за свързани услуги. В случай че споменатите текущи договори уреждат цена, която се изчислява на базата на формула, то АД следва да издава фактура на ИТ за всяка отделна поръчка при определяне на крайна цена по метода за определяне на цената, уговорен между АД и крайния Клиент.
Цената на продуктите, продавани от ИТ на крайните Клиенти, е цената, договорена с крайния Клиент съгласно ценовата политика на АД.
Продуктите следва да се доставят директно от АД до Клиентите и АД поема всички релевантни отговорности и рисковете за доставките съгласно раздели 6, 7 и 14 от договора.
Поставя се въпросът: Подлежи ли на облагане с данък при източника отстъпката, предоставена от АД на ИТ?
На основание чл. 195, ал. 1 от ЗКПО с окончателен данък при източника се облагат определени доходи на чуждестранни юридически лица от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 от ЗКПО, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България.
В ал.5 са изброени следните доходи, начислени от местни юридически лица, местни еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база в страната или изплатени от местни физически лица или от чуждестранни физически лица, които разполагат с определена база в страната, в полза на чуждестранни юридически лица:
1. лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг;
2. доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество;
3. авторски и лицензионни възнаграждения;
4. възнаграждения за технически услуги;
5. възнаграждения по договори за франчайз и факторинг;
6. възнаграждения за управление или контрол на българско юридическо лице.
Според изложеното в запитването, ИТ извършва дейност, свързана с администрирането на покупко-продажбата на стоките. Отстъпката, която АД предоставя на ИТ се определя за гарантиране на плащането на цената за стоката на определена по-ранна дата, в сравнение с доставките, при които АД фактурира пряко на крайния клиент.
В този смисъл, отстъпката е изчислена така, че да покрие разходи за осъществяване на сделките от ИТ, като включва разходите за труд, административни разходи, наеми и свързани разноски, пътни разходи, цена на софтуерни продукти, премии на застраховка „кредитен риск“, плюс печалба /надбавка.
Очаквате да се потвърди разбирането Ви, че в конкретната фактическа обстановка отстъпката на посредника не подлежи на облагане с данък при източника, доколкото тя не попада в нито една от хипотезите на чл. 12 от ЗКПО.
Допълнително посочвате, че при условие, че отстъпката като форма на възнаграждение за ИТ, попада в дефиницията на лихва по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗКПО, същата следва да е освободена от български данък при източника по реда на чл. 195, ал. 6, т. 3 във връзка с ал. 7 – 12 от ЗКПО, предвид това, че:
* ИТ и АД са свързани лица по смисъла на Директива 2003/49/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 г. тъй като трето лице, установено в ЕС (ВИОХАЛКО С.А.) притежава 99,99 % от капитала на АД и 51% от капитала на ИТ за непрекъснат период от 2 години;
* Правната форма на ИТ е в съответствие с приложение № 5 от ЗКПО;
* ИТ подлежи на облагане в Белгия с данък, посочен в приложение № 6 от ЗКПО (imp?t des soci?t?s/vennootschapsbelasting);
* ИТ е притежател на отстъпката и получава същата в своя полза, а не като посредник или агент на друго лице.
Съобразно изложеното в запитването относно модела на продажби и приложения договор, считам, че доставката от АД към ИТ по предоставяне на правото за продажба на стоките и услугата по поетия от последния ангажимент за администрирането на продажбите към крайни клиенти представляват едно цяло от икономическа гледна точка, тъй като образуват една обща и единствена престация. Следователно в конкретната фактическа обстановка не са приложими хипотезите на чл. 12 във връзка с чл. 195 от ЗКПО.
Според дефиницията, дадена в § 1, т. 7 от ДР на ЗКПО, „лихва” е доходът от всякакъв вид вземания за дълг, независимо от това дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации. За целите на облагането с данък, удържан при източника, не се смятат за лихви доходите, които представляват дивидент, наказателните лихви за закъснели плащания и неустойките.
Доколкото в случая доходът на ИТ не се реализира от вземания за дълг, както и не представлява лихва по депозит или доход (премия) от бонове и облигации, същият не може да бъде определен като доход от лихви по смисъла на ЗКПО.
Предвид посоченото, че ИТ и АД са свързани лица (по смисъла на § 1, т. 3, б. „з“ от допълнителните разпоредби на ДОПК), в конкретната фактическа обстановка, считаме, че е необходимо да се отчетат и нормите, свързани с изискването за „независими пазарни отношения“.
Принципът на „независими пазарни отношения“ е международен стандарт за трансферно ценообразуване, който се прилага от страните-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) спрямо мултинационалните групи за данъчни цели. В българското данъчно право този принцип като стандарт за ценообразуване между свързани и несвързани лица е уреден в глава четвърта (чл. 15 и чл. 16) от ЗКПО.
Правилото на чл. 15 от ЗКПО въвежда изискването печалбите и доходите в резултат на сделки между свързани лица да съответстват на тези, които биха постигнати между несвързани лица, осъществяващи тези транзакции при съпоставими икономически условия.
На основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.
По смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ДОПК (препратка от § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО) „Пазарна цена“ е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.
По смисъла на § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на ДОПК „Трансферни цени“ са налице, когато в търговските или финансовите взаимоотношения между свързани лица са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими лица и които оказват влияние върху размера на печалбата и доходите им.
В § 1, т. 10 от ДР на ДОПК са посочени методите за определяне на пазарните цени. Редът и начинът за прилагане на методите се определят с Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. на министъра на финансите.
Българското дружество следва да разполага с адекватни доказателства, въз основа на които органът по приходите да може да заключи, че възприетите от данъчно задълженото лице цени са пазарни – политика за трансферно ценообразуване на групата. Изискванията за документална обоснованост на цените по сделки със свързани лица, тяхното съответствие с пазарните цени и причините за отклоняване от тези цени е установено в разпоредбата на чл. 116, ал. 2 от ДОПК.
Поставеният въпрос: Формира ли ИТ място на стопанска дейност (МСД) на територията на България, касае правата и задълженията на трето лице, поради което изразеното по-долу становище е принципно съобразено с контекста на изложената в запитването фактическа обстановка.
Дефиниция на МСД, ползвана за целите на ЗКПО, е дадена в т. 5 от § 1 на ДР на ДОПК, (т. 2 от § 1 на ДР на ЗКПО): МСД е
а) определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната;
б) извършването на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на дейността на представителите с независим статут по глава шеста от Търговския закон;
в) трайно извършване на търговски сделки с място на изпълнение в страната, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или определено място.
В конкретния случай, чуждестранното лице, няма да формира място на стопанска дейност в България при осъществяването на своята дейност, по изискванията на нито една от посочените хипотези.
На първо място е конкретизирано, че ИТ няма да разполага с определено място, посредством което да извършва цялостно или частично дейност в страната – няма алокиран персонал и няма да заскладява стоки в България за целите на своята дейност. Всички продукти, които се намират в България на името на ИТ, ще останат физически на територията на България само за времето, необходимо за целите на транспортирането (например за натоварване съгласно чл. 11 от договора).
От друга страна, няма данни за наличието на лице, упълномощено да сключва договори от името на ИТ на територията на България.
Предвид наличието на действаща спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) с Белгия, разпоредбите на последната ще се прилагат с предимство пред тези от вътрешното законодателство.
Относно данъчното облагане на доставките по Договора за целите на ЗДДС:
Доставка на стоки
По смисъла на международните търговски правила операцията, в която участва АД се квалифицира като „транзитна продажба на стока“. При нея са налице две отделни доставки – едната от АД към ИТ и втора от ИТ към крайния клиент.
Съгласно изоженото в запитването, ИТ се задължава да купува продукти от АД и да ги препродава на крайни Клиенти съгласно търговските и маркетинговите политики на АД, като последното ще отговаря за договарянето на съответните условия. Предоставянето на продуктите ще се осъществява въз основа на продажба с уговорка за прехвърляне.
ИТ се задължава да изпраща писмени заявки до АД за покупка и доставка на продуктите. Тези писмени заявки трябва да съвпадат с писмените заявки, подадени от крайните Клиенти и трябва да съдържат името и спецификациите на продуктите, точни количества на поръчката, начин на плащане (включително и валута), дата на доставка, условия на доставка, момент на прехвърляне на риска и собствеността от АД на ИТ и други необходими подробности.
Съгласно чл. 9 от представения от Вас договор, условията на доставка на Продукти от АД до ИТ са предмет на индивидуални договори, сключени между Клиентите, АД и ИТ. АД се задължава да организира доставката на Продуктите до Клиентите и носи отговорност пред ИТ за организирането на безопасна и навременна доставка на Продуктите. Продуктите следва да се доставят директно от АД до Клиентите.
Моментът на прехвърляне на риска и собствеността от АД на ИТ се определя от конкретните поръчки и потвърждения на поръчки.
ИТ няма да заскладява стоки в България за целите на своята дейност. Всички продукти, които се намират в България на името на ИТ, ще останат физически на територията на България само за времето, необходимо за целите на транспортирането (например за натоварване).
За квалифицирането на доставките по реда на ЗДДС е от съществено значение да се определи мястото на изпълнение, датата на данъчното събитие като действията на данъчнозадълженото лице следва да се преценяват не само съобразно буквалния прочит на нормативните разпоредби на закона, но и в контекста на търговските взаимоотношения, които се пораждат при дадените конкретни обстоятелства и съответните търговско-правни норми, които ги регулират.
Предвид изожената фактическа обстановка, са възможни следните варианти на данъчно третиране на доставките:
А) Тристранна операция съгласно чл. 15 от ЗДДС, при едновременно изпълнение на следните условия:
1. АД, дружество, регистрирано в България, извършва доставка на стоки до ИТ – посредник, регистриран за целите на ДДС в Белгия.
2. ИТ извършва доставка на същите стоки до крайни клиенти, регистрирани в трета държава членка.
3. Стоките се транспортират директно от България до държавата членка на крайния клиент;
4. Посредникът ИТ не е регистриран за целите на ДДС в България и държавата членка на крайния клиент;
5. Крайният клиент начислява ДДС като получател по доставката.
АД следва да декларира вътреобщностна доставка на стоки (ВОД) по смисъла на чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 53 от ЗДДС, облагаема с нулева ставка на ДДС.
Мястото на изпълнение на доставката, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, съгласно чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 51, ал. 1 от ЗДДС.
Във фактурите за продажба на продукти към ИТ, АД следва да посочи „чл. 53, ал . 1 от ЗДДС“ и да отрази вътреобщностната доставка в своята VIES-декларация за съответния данъчен период.
Доколкото за веригата от доставки са изпълнени условията за тристранна операция по чл. 15 от ЗДДС, за ИТ не възникват задължения по ЗДДС на територията на България. Съгласно чл. 17, ал. 3 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката от посредника (ИТ) в тристранната операция до придобиващия (Клиент) е държавата членка, където придобиващият в тристранната операция е регистриран за целите на ДДС.
Б) доставки на територията на ЕС, които не изпълняват критериите за тристранна операция по смисъла на чл. 15 от ЗДДС.
Според представения модел на продажби, се извършват две доставки на стоки – между АД и ИТ и между ИТ и краен клиент, но само една от тях може да се приеме за ВОД и съответно по нея да възникне и вътреобщностно придобиване на стоки (ВОП). Защото според сега действащата Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС, а и според практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), при едно физическо преместване на стока от една до друга държава – членка може да има само една вътреобщностна доставка и едно вътреобщностно придобиване.
В такива ситуации възникват трудности по определяне на данъчния режим на двете доставки – коя от тях следва да се приеме за ВОД (и по нея съответно да възникне облагаемо ВОП) и съответно – къде е местоизпълнението на другата доставка и какъв е данъчният й режим. Отговорът на този въпрос зависи от общата преценка на всички обстоятелства, които позволяват да се установи коя доставка отговаря на условията, свързани с вътреобщностните доставки.
Съгласно практиката на Съда на Европейската общност (СЕО), понастоящем Съда на Европейския съюз (СЕС) с Решение от 06.04.2006 г. по дело С-245/04, EMAG Handel Eder по отношение на мястото на изпълнение на две последователни доставки в подобна ситуация, съдът приема, че “ако първата от двете последователни доставки е доставката, която включва вътреобщностна пратка или транспорт на стоки и затова има като резултат вътреобщностно придобиване, което се облага с данък в държавата членка на пристигане на пратката или транспорта на стоки, за втората доставка се счита, че става на мястото на предхождащото я вътреобщностно придобиване, т.е. в държавата членка на пристигане на стоките. И обратното, ако доставката, която включва вътреобщностна пратка или транспорт на стоки, е втора от двете последователни доставки, първата доставка, която във всички случаи е настъпила преди стоките да бъдат изпратени или транспортирани, се счита че е настъпила в държавата членка на отпътуване на пратката или транспорта на стоки.”
Следователно, за едната от двете последователни доставки мястото на изпълнение се определя по правилото на чл. 17, ал. 2, а за другата – по чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, в зависимост от това към коя от двете доставки се отнася транспорта. Предвид практиката на СЕС, макар двете доставки да са предмет на едно единствено движение на стоки, те трябва да са последователни във времето.
При обстоятелства, при които първият купувач, който е придобил правото да се разпорежда със стоката като собственик на територията на държавата – членка на първата доставка, изрази намерението си да превози тази стока към друга държава – членка и се представи с идентификационния си номер по ДДС, предоставен от последната държава, вътреобщностният превоз трябва да се отнесе към първата доставка, при условие че правото да се разпорежда със стоката като собственик е било прехвърлено на втория купувач в държавата – членка по местоназначение на вътреобщностния превоз.
Местоизпълнението на другата доставка – тази, която не се приема за ВОД, се определя съгласно чл. 31 от Директива 2006/112/ЕО, съответно съгласно чл. 17, ал. 1 ЗДДС. Това място ще се намира в държавата – членка, в която е започнало изпращането или превозът – когато като ВОД е определена втората доставка, или в държавата – членка по местоназначението (пристигането) на стоката – ако за ВОД е приета първата доставка.
За да се определи коя е доставката, която следва да се третира като ВОД, трябва да се извърши преценка на това коя от двете сделки отговаря цялостно на условията за наличие на ВОД – прехвърляне на правото на собственост върху стоките, извършено между данъчно задължени лица; доказване от страна на доставчика (прехвърлителя), че те са изпратени или превозени в друга държава – членка; вследствие на това изпращане или превозване стоките са напуснали физически територията на държавата – членка на доставката; превозът е осъществен от доставчика или получателя, или за сметка на едно от тези две лица.
При положение че прехвърлянето на собствеността по първата доставка се извършва на територията на първата държава – членка, преди да е осъществен вътреобщностният превоз на стоките, а прехвърлянето на собствеността по втората доставка става на територията на втората държава – членка, след осъществяване на превоза, транспортът трябва да бъде отнесен към първата доставка и същата да се приеме за ВОД. Тогава втората доставка ще се обложи в държавата – членка по местоназначението (пристигането) на стоката, като доставчикът й (явяващ се купувач по първата и продавач по втората сделка) трябва да начисли ДДС със съответната предвидена за целта ставка в държавата – членка, където е приключил превозът на стоката.
Когато и по двете доставки прехвърлянето на правото на разпореждане със стоката като собственик се извършва, след като е осъществен вътреобщностният им превоз и на територията на втората държава – членка – тази по получаването на стоките, превозът трябва да се отнесе към първата доставка и същата да се третира като ВОД. В този случай втората доставка отново ще се обложи в държавата – членка по мястото на пристигане на стоката.
От изложеното излиза, че определящо значение има обстоятелството в коя държава – членка се прехвърля правото на собственост върху стоките от втория продавач (който е и първи купувач) към втория купувач. Ако това е държавата – членка на изпращане на стоките, превозът трябва да бъде отнесен към втората доставка. В случай, че е държавата – членка на получаване на стоките, за ВОД ще се приеме първата от двете последователни доставки.
В тази връзка, и предвид факта, че не посочени конкретните условия на доставка, следва да имате предвид, че третирането на доставките извършвани от АД, а именно – ВОД на стоки ще остане непроменено единствено само ако нейната доставка е сключена при условия, при които транспортът на стоките може да бъде отнесен към тази доставка, а не към достаквката между ИТ и крайния клиент.
В) Доставки на стоки до трети страни
В случая, отново е от значение към коя от двете последователни доставки ще се отнесе превоза.
Доколкото са налице договорени условия по доставка, че стоките ще бъдат на разположение в България на купувача ИТ, и стоките се превозват до територията на трета страна ще бъде налице облагаема доставка с нулева ставка по смисъла на чл. 28, т.1 от ЗДДС:
1. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
2. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
За целта следва да бъдат изпълнени и формалните изисквания за удостоверяване наличието на обстоятелствата за прилагане на нулева ставка съгласно чл. 21 от Правилника за прилагане на ЗДДС, т.е. от значение е кое от двете дружества е вписано като износител в митническия документ.
Доставка на услуги
Относно доставките на услуги, които АД ще извършва в полза на ИТ изброени в чл. 22 от представения договор, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС място на изпълнение на услугата по съдействие във връзка с продажбите на продукти, предоставяна от АД на ИТ, следва да бъде Белгия – държавата където ИТ е установило независимата си икономическа дейност.
Считаме, че ИТ не формира постоянен обект на територията на България, тъй като дружеството няма да разполага на територията на България с подходяща структура от гледна точка на човешки и техническите ресурси, за да получава и ползва услугите, предоставяни от АД.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

ЗДДС, чл.10, aл. 1, т. 3

2_ 1243/30.11.2015г. чл.10, ал.1, т.3 от ЗДДСНа 29.09.2015 г. е сключен договор за създаване на обединение между „Е…“АД – гр. Търговище, „Ел….“ЕООД – гр. София и „Р…“ ООД – гр. Шумен и есъздадено дружество „Д…….“ДЗЗД. В чл.1 от договора е посочен предмета на същия: съдружницитесе споразумяват да обединят усилията и възможностите си в Обединение за

Наредба № Н- 18 от 13 Декември 2006 г.на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и ЗДДС

Относно:Наредба № Н- 18 от 13 Декември 2006 г.на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и ЗДДСВъввръзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция « ОДОП »- гр., с което е изложена следната фактическа обстановка:Дружество притежава дизелова надземна цистерна, узаконена по надлежния ред. Горивото се доставя от лиценциран търговец

ЗКПО, чл.208,ЗКПО, чл.209, aл. 1,ДОПК, чл.209

2_1007-1/06.10.15г.ЗКПО, чл.208 и чл.209, ал.1ДОПК, чл.209В Дирекция ОДОПе постъпило Ваше писмено запитване,заведено с вх.№ ….2015г., в което посочвате, че представляваното от Вас дружество има подлежащи на принудително изпълнение публични вземания съгласно чл.162, ал.2,т.1 и 9, във вр. чл. 209, ал.2 от ДОПК, които са надлежно обезпечени с наложени от НАП възбрани върху недвижими имоти и

прилагане на разпоредби от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Изх. № М-24-37-10Дата: 01.06.2016 год. ЗДДС, чл. 13, ал. 1; ЗДДС, чл. 16, ал. 1; ЗДДС, чл. 16, ал. 4; ЗДДС, чл. 56; ЗДДС, чл. 83, ал. 1.ОТНОСНО: прилагане на разпоредби от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) В Протокол за писмено запитване с Изх. № 20-04-293/08.03.2016 г. на ТД на НАП …., изпратен

прилагане на разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на Наредба № 6 от 28 август 2014 г. за условията и реда за прилагане на временни извънредни мерки за подпомагане на паз

Изх. № 24-33-66 Дата: 16.12.2014 год. ЗДДС, чл. 6, ал. 4, т. 2; ЗДДС, чл. 80, ал. 1, т. 1; ДР на ЗДДС, § 1, т. 9.Относно: прилагане на разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на Наредба № 6 от 28 август 2014 г. за условията и реда за прилагане на

подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) от юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ)

Изх. № 74-00-32Дата: 13.03.2013 год. ЗКПО, чл. 92Относно: подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) от юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ)Внае постъпило Ваше писмо, заведено с вх. № 74-00-32/05.03.2013 г., в което поставяте въпрос, породен от съдържанието на Част ІІ – Идентификационни данни за данъчно задълженото

Данъчно третиране на доход от продажба на недвижим имот от чуждестранно физическо лице, придобит по дарение

Изх. № 24-33-475Дата: 22.02.2008 год. Относно: Данъчно третиране на доход от продажба на недвижим имот от чуждестранно физическо лице, придобит по дарениеПо повод Ваше писмено запитване до Дирекция „ОУИ“ – гр. …………., препратено по компетентност вна Националната агенция за приходите и заведено с вх. № 24-33-475/13.1 1.2007 г.. Ви уведомявам за следното:В запитването, което сте

НАРЕДБА Н-18, чл.4, т. 3

856/14.08.2015Наредба Н-18, чл.4, т.3 Отправили степисмено запитванес вх.№……07.2015 г. до офис …. при ТД на НАП ….., което е препратено по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” – …. при ЦУ на НАП изаведено в регистъра на дирекциятапод№……08.2015 г..Под Ваше управление са обекти на културно-историческото наследство/музеи, Мемориален комплекс”…..”, възрожденски къщи-музеи и др., в

Scroll to Top