fbpx

Становище на НАП с Изх. №53-00-186 от 05.10.2017 г.

Изх. №53-00-186
05.10.2017 г.

КСО – чл. 4, ал. 3, т. 2
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 11
ЗЗО – чл. 33
ЗДДФЛ – чл. 8
ЗДДФЛ – чл. 37
ЗДДФЛ – чл. 52, ал. 2

В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-00-186/21.08.2017 г., относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Съдружник и управител на „Е.И.“ ООД с ЕИК … е г-жа М.Г.Б., гражданин на Грузия. Пребиваването й в България не превишава 183 дни в рамките на една календарна година.
Основна дейност на дружеството е консултантски и одитни услуги в сферата на околната среда. С оглед осъществяване на дейността си, дружеството сключва с г-жа Б. договори за извършване на услуги по извънтрудови правоотношения (граждански договори), в които е определено възнаграждение. Дейността по тези договори се извършва в страната по местонахождение на проекта, който се одитира. Обектите са в страни извън Европейския съюз и по-рядко в България. Към запитването е приложен граждански договор, при който одитираният проект е в Грузия.
Дружеството има нает офис в България.
В телефонен разговор е уточнено, че г-жа Б. е самоосигуряващо се лице в Грузия, от където й е издаден номер, който е приложен към запитването. Преди регистрацията на „Е.И.“ ООД тя е упражнявала трудова дейност и се е осигурявала в Грузия. С дружеството г-жа Б. има договорено възнаграждение по договор за управление и контрол. Уточнено е също така, че тя не пребивава дългосрочно или постоянно на територията на България.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Къде следва да се заплатят дължимите данъци по договорите, които дружеството сключва с г-жа Б., включително по договора, приложен към запитването?
2. Дължат ли се осигурителни вноски върху възнагражденията по тези договори и на какво основание?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Доколкото към запитването не са приложени копия на други договори, в т.ч. договори във връзка с дейността на г-жа Б. на територията на България, изразявам принципно становище по поставения въпрос:
Дефинирането на едно физическо лице като местно или чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения.
По силата на чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Доходите от източници в Република България са изброени изчерпателно в разпоредбите на чл. 8 от ЗДДФЛ. На основание чл. 8, ал. 2 от същия закон, доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България. Изключения от това общо правило са установени в ал. 6 на чл. 8 от ЗДДФЛ. Визираните в посочената разпоредба доходи са от източник в страната, когато са начислени/изплатени на чуждестранни физически лица от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България. Следователно, когато местно лице начислява доходи, изброени в чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ, същите следва да се третират като от доходи от източник в страната, независимо че трудът може да се полага или услугите могат да бъдат извършвани на територията на друга страна. В обхвата на тези доходи са възнагражденията за технически услуги (чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ).
По смисъла на §1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), във връзка с препращащата норма на §1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ, „възнаграждения за технически услуги“ са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
На основание чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ възнагражденията за технически услуги от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база, се облагат с окончателен данък.
По смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗДДФЛ във връзка с §1, т. 7 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) „определена база“ е:
а) определено място, чрез което чуждестранно физическо лице извършва цялостно или частично независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, като например архитектурно ателие, зъболекарски кабинет, адвокатска или друга кантора на консултант, офис на независим одитор или счетоводител;
б) трайно извършване на независими лични услуги или упражняване на свободна професия в страната, дори когато чуждестранно физическо лице не разполага с определено място.
Следователно, при условие че не са реализирани чрез определена база в страната, възнагражденията на г-жа Б. или част от тях, включително по приложения договор, подлежат на облагане с окончателен данък, доколкото по своето естество са възнаграждения за технически услуги. Окончателният данък, в размер 10 на сто, се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи (чл. 37, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ).
В обхвата на доходите от източници в България са и възнагражденията по договори за управление и контрол на предприятия, начислени/изплатени от местни лица на чуждестранни физически лица, (чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ). Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ с окончателен данък независимо от обстоятелствата по чл. 13 от тази закон се облагат възнагражденията по договори за управление и контрол от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната. Следователно, когато не са реализирани чрез определена база, възнагражденията на г-жа Б. по договора за управление и контрол се облагат с окончателен данък в размер 10 на сто, определен върху брутната сума на начислените/изплатените доходи (чл. 37, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ).
При условие че г-жа Б. формира определена база в страната, изплащаните й възнаграждения от дружеството не подлежат на облагане с окончателен данък. Видно от приложения договор, услугите, които г-жа Б. извършва, са свързани с основната дейност на „Е.И.“ ООД, поради което могат да се определят като възнаграждения за положен личен труд в дружеството, в качеството й на съдружник.
Съгласно §1, т. 26, буква „и“ от ДР на ЗДДФЛ „трудови правоотношения“ за целите на данъчното облагане са правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери, извън случаите по чл. 37, ал. 1.
Следователно възнагражденията на г-жа Б. за полаган личен труд в дружеството подлежат на облагане по реда, предвиден в ЗДДФЛ за авансово и годишно облагане на доходите от трудови правоотношения. На основание чл. 49, ал. 8 от ЗДДФЛ доходите от трудови правоотношения по §1, т. 26, буква „и“ от ДР на закона не се включват при определянето на годишната данъчна основа и на годишния данък от основния работодател по реда на предходните алинеи на чл. 49. По силата на чл. 52, ал. 2 от ЗДДФЛ тези доходи задължително се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от същия закон.
В хипотезата, че г-жа Б. формира определена база в страната, възнагражденията й по договора за управление и контрол, получени в качеството й на чуждестранно лице, също не се облагат с окончателен данък по реда на чл. 37 от ЗДДФЛ, а по общия ред на ЗДДФЛ. Съгласно §1, т. 26, буква „з“ от ДР на ЗДДФЛ правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, също са „трудови правоотношения“ за целите на този закон. Следователно възнагражденията по договора за управление и контрол подлежат на облагане по реда, предвиден в ЗДДФЛ за авансовото и годишното облагане на доходите от трудови правоотношения.
По аргумент от чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ, доходите от труд, който не е положен на територията на Република България, не са доходи от източник в Република България. Следователно, при условие че в периода на полагане на труд в друга страна, в т.ч. в Грузия, г-жа Б. е чуждестранно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ, изплащаните от дружеството възнаграждения по договора за управление и контрол и възнаграждения за полагане на личен труд не са доходи от източник в България и съответно не подлежат на облагане в нашата страна.
На база на информацията, съдържаща се във Вашето запитване, не е възможно да се определи категорично коя от разгледаните хипотези ще е приложима в конкретния случай, поради което, с оглед гореизложеното, преценката следва да бъде направена от платеца на възнагражденията на г-жа Б.
Следва да имате предвид, че, на основание чл. 75 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Между Република България и Грузия е сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото (СИДДО). Относно прилагането на СИДДО в конкретния случай становище по компетентност е необходимо да изрази дирекция СИДДО при ЦУ на НАП – гр. София 1000, бул. „Княз Ал. Дондуков” №52.
По втори въпрос:
КСО не разграничава лицата в зависимост от тяхното гражданство и местоживеене (пребиваване). Достатъчно основание да възникне задължение за осигуряване е да упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по българското законодателство. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване. За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО. Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от кодекса, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Управителите и прокуристите на търговски дружества са задължително осигурени по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния с доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (осн. чл. 6, ал. 3 от КСО).
Съдружник, който е вписан за управител може да извършва и друг вид трудова дейност в дружеството извън тази, регламентирана в неговите задължения и функции на управител (да полага личен труд, независимо дали получава възнаграждение). В този случай осигуряването на лицето следва да се извършва и по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т. е. по реда, определен за самоосигуряващите се лица.
Съгласно цитираната разпоредба, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като съдружници в търговски дружества. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Видно от приложения договор, г-жа Б. упражнява трудова дейност в „Е.И.“ ООД, която е извън дейността по управление и контрол на дружеството, т. е. и дейност като самоосигуряващо се лице.
Задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване, съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице следва да подаде декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (основание чл. 1, ал. 2 от същата наредба). Редът и начина за определяне и промяна на вида осигуряване от самоосигуряващите се лица е регламентиран в чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
При изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващо се лице, осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работа и не се удържат от възнаграждението. Дължимите осигурителни вноски върху тези доходи се внасят от лицето при годишното изравняване на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, в срока за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (основание чл. 11 от НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ), при определяне на годишния осигурителен доход за физическите лица, упражняващи трудова дейност като съдружници в търговски дружества се вземат предвид възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти.  
Следва да имате предвид и текста на чл. 6, ал. 11 от КСО, съгласно който за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от кодекса, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и ал. 10 от КСО;
2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда (КТ) или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/ или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение
За разлика от социалното осигуряване, здравното осигуряване на чуждите граждани, които не са граждани на държава членка на Европейския съюз, е обвързано с условие за пребиваване в Република България.
На основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са чуждите граждани или лица без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Задължението за осигуряване за чуждите граждани възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване (чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО).
В случай, че г-жа Б., която е гражданин на Грузия, няма разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, тя не попада в персоналния обхват на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО и не подлежи на задължително здравно осигуряване по реда на ЗЗО.
В заключение следва да имате предвид, че в хипотезата, при която г-жа Б. упражнява трудова дейност освен на територията на България и на територията на друга държава членка на Европейския съюз, може да възникне основание за прилагане на координационните правила за социална сигурност за заети и самостоятелно заети лица, които се движат в общността, залегнали в Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент №883/2004) и регламента за неговото прилагане Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент (ЕО) №987/2009) във връзка с Регламент (ЕС) №1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент №1231/2010).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Издаване на „сборни фактури“ съгласно Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Изх.№ 12-00-490 Дата: 10.11.2017 год. ЗДДС, чл. 112, ал. 1; ЗДДС, чл. 113, ал. 1; ЗДДС, чл. 113, ал. 3, т. 1 – 7; ЗДДС, чл. 113, ал. 5; ЗДДС, чл. 113, ал. 13; ЗДДС, чл. 114, ал. 1, т. 1 – 15; ЗДДС, чл. 117; ППЗДДС, чл. 78. ОТНОСНО: Издаване на „сборни фактури“ съгласно

Освобождаване от данък на придобитите имущества по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

ОТНОСНО: Освобождаване от данък на придобитите имущества по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.В отговор на Ваше запитване, Ви уведомяваме, че:Чл. 45 от Закона за местни данъци и такси /ЗМДТ/ създава диспозитивен режим при определяне на данъчнозадълженото лице относно данъка при придобиване на имущества.Основното положение е, че данъкът се заплаща от приобретателя на

прилагане на Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, коит 251

Изх. № М-26-А-99Дата: 05.11.2019 год. ДР на ЗДДС, § 1, т. 84; Наредба № Н-18, чл. 52а; ДР на Наредба № Н-18, § 1, т. 19; Наредба № Н-18, Приложение № 29. ОТНОСНО: прилагане на Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението

Становище на НАП с Изх. №23-22-529 от 04.04.2017 г.

Изх. №23-22-52904.04.2017 г. чл. 44, ал. 1 от ЗМДТчл. 45, ал. 1 от ЗМДТчл. 45, ал. 2 от ЗМДТчл. 47, ал. 1 от ЗМДТ В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-22-529 от 23.03.2017 г., във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за местните данъци и такси

издаване на документи от община, регистрирано по ЗДДС лице на основание разпоредбите на ЗДДС и правилника за Приложението му

3_739/17.02.2009 г.ЗДДС, чл. 3, ал. 5;ЗДДС, чл. 112, ал. 1;ЗДДС, чл. 114, ал. 1; ЗДДС, чл. 124;ППЗДДС, чл. 3, ал. 1;ППЗДДС, чл. 78, ал. 1Относно: издаване на документи от община, регистрирано по ЗДДС лице на основание разпоредбите на ЗДДС и правилника за приложението муСпоред изложеното в запитването общината е регистрирана по ЗДДС, считано от 05.01.2009

Писмено запитване във връзка с прилагането на ЗДДС

ОТНОСНО: Писмено запитване във връзка с прилагането на ЗДДСВ Дирекция ОДОПпостъпи Ваше запитване с вх. № 94-00-38/ 02.03.2017 г.Изложена е следната фактическа обстановка: Земеделски стопанин, нерегистриран по ЗДДС към 24.01.2017г. е извършил ВОП от Полша с фактура № 2/ 24.01.2017г., която е платена на 26.01.2017г. на стойност 89 700 евро за крави юници. Предприета е

въпроси, свързани с прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) при печалби от хазартни игри

Изх. №М-94-А-424 Дата:30.01.2015 год. ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 2, буква „а“; ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 20; ЗДДФЛ, чл. 33, ал. 2; ЗДДФЛ, чл. 33, ал. 6; ЗДДФЛ, чл. 34; ЗДДФЛ, чл. 50; ЗМДТ, чл. 44, ал. 2; ЗМДТ, чл. 47, ал. 2; ЗМДТ, чл. 49, ал. 3. Относно: въпроси, свързани с

435_18.06.2019

435_18.06.2019 ЗЗО – чл.40, ал.1, т.1; чл.40, ал.1, т.1, б. „б“; КСО – чл.5, ал.4, т.1; Излагате следната фактическа обстановка: Ваш служител е в неплатен отпуск по негово желание от 15.04.2019г. до 31.12.2020г., включително. Считано от 15.04.2019г., лицето започва работа при друг работодател на втори трудов договор.Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:1. Кой следва

Scroll to Top