fbpx

Становище на НАП с Изх. №53-00-236 от 15.11.2017 г.

Изх. №53-00-236
15.11.2017 г.

чл. 26 от ЗДДС

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„Г“ ЕАД в качеството си на оператор на електроразпределителна мрежа, предоставя услугите пренос и достъп до мрежата по цени определени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/.
Описано е, че съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката (ЗЕ) са въведени два вида клиенти на електрическа енергия – битови и небитови, респективно КЕВР определя различни цени на услугата пренос през разпределителната мрежа на тези два вида клиенти.
Към преписката е приложено писмо № Е-13-47-54/13.09.2017 г. на КЕВР относно „Оповестяване на създадената от КЕВР практика при решаване на спорове по жалби на клиенти срещу електроразпределителните дружества относно предназначението на ползваната в обектите електрическа енергия“. В тази връзка дружество е описало своето разбиране, че преценката по какви цени следва да се предоставя услугата пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа, следва да бъде предназначението на обекта по смисъла на Закона за управление на територията (ЗУТ), а не съобразно желанието на клиента ползващ съответния обект, каквото е становището на КЕВР.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. По какви цени, следва да се предоставя услугата пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа на физически лица декларирали, че ползват „ателие“, „магазин“ или друг търговски обект за домакинството си, без да се променя статута на обекта по реда предвиден в ЗУТ – по цени за битови клиенти или по такива за небитови клиенти?
2. По какви цени, следва да се предоставя услугата пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа на физически лица декларирали, че притежаваните от тях „офиси“ се ползват за жилищни нужди за домакинството си, без да се променя статута на обекта по реда предвиден в ЗУТ – по цени за битови клиенти или по такива за небитови клиенти?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 26 от ЗДДС, данъчна основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
За целите на данъчното облагане в ЗКПО са постановени общи правила по отношение на формиране на данъчния финансов резултат на задължените лица, които регламентират принципа на т. нар. независими пазарни отношения. С оглед на това, че описаните факти не навеждат към хипотеза на отклонение от данъчно облагане по смисъла на глава четвърта от ЗКПО, въпросът за определяне цената на услугите, извършвани от дружеството, не е предмет на данъчния закон.
В конкретния случай, предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ комисията осъществява регулиране на цените в случаите, предвидени в този закон.
Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗЕ на регулиране от КЕВР подлежат цените за достъп и/или за пренос през електропреносната мрежа. В тази връзка, поради липса на компетентност НАП не може да се ангажира с отговор, тъй като агенцията е компетентна да изразява становища само по запитвания, свързани с прилагането на данъчното и осигурителното законодателство, но не и по такива, чийто отговор изисква тълкуването на други закони.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

данъчно третиране по ЗДДС на доставка зареждане на горива при извършване на транспортни услуги извън територията на страната

3_5561/26.11.2008г.ЗДДС, чл. 13;ЗДДС, чл. 124 Относно: данъчно третиране по ЗДДС на доставка зареждане на горива при извършване на транспортни услуги извън територията на странатаСпоред изложеното в запитването, дружеството извършва транспортни услуги и зарежда горива в чужбина, за което получава фактури от Шел Австрия. В тази връзкасе поставят следните въпроси:1. Въпросната доставка ВОП ли е за

Прилагането на Закона за здравно осигуряване/ЗЗО/

1_ИТ-00-14/13.02.2018 г.ЗЗО, чл. 40, ал.1, т.2, т.4, ал.2, 3 и 5ОТНОСНО: Прилагането на Закона за здравно осигуряване/ЗЗО/ Във Ваше запитване, постъпило с вх.№/2018 г. в дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е отправена молба за изразяване на становище по следните въпроси:1. ЕООД, което от 2008 г. до 2017 г. няма дейност, следва ли да внася здрав-ноосигурителни

прилагането на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. № 20-00-393 31.10.2014 г. ЗДДС чл.79, ал.6 ЗДДС чл. 45, ал. 3ЗДДС чл.27, ал.3, т.1В дирекция ………. е постъпило писмо относно прилагането наЗакона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).В запитването е изложена следната фактическа обстановка:През 2008 г. като облагаема доставка Холдингът придобива сграда, която не е нова по смисъла на ЗДДС и прилежащата й

Данъчно третиране на доставките на сгради, които не са нови, по смисъла на ЗДДС, в сила от 01.01.2007г;

Изх. № 24-30-59……………..Дата: .…………… .2008 г.Относно: Данъчно третиране на доставките на сгради, които не са нови, по смисъла на ЗДДС, в сила от 01.01.2007г;Във връзка с поставения въпрос във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-30-59/ 26.03,2007г. е изложена следната фактическа обстановка:Дейността на „………..“ ООД е покупко – продажба на стари

рилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) във връзка с добиване и продажба на биткойни от физическо лице

Изх. № М-24-36-37Дата:24.07.2017 год.ЗДДФЛ, чл. 26, ал. 7;ЗДДФЛ, чл. 33, ал. 4.ОТНОСНО: Прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) във връзка с добиване и продажба на биткойни от физическо лицеПо повод Ваше писмено запитване, препратено по компетентност от дирекция ОДОП …. и заведено вна НАП с вх. №М-24-36-37 от 29.06.2017 г.,

прилагане на българското данъчно и осигурително законодателство за граждани на Европейския съюз, командировани от български работодател в Република Германия

Изх. № М-26-П-203Дата: 01.10.2020 год. КТ, чл. 10, ал. 2; ЗКПО, чл. 3, ал. 2; КТ, чл. 10, ал. 3; ЗКПО, чл. 10; КТ, чл. 62, ал. 3; ЗКПО, чл. 33; ЗДДФЛ, чл. 2; Наредба № 5, чл. 5, т. 2; ЗДДФЛ, чл. 4; Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 11(1); ЗДДФЛ, чл. 5; Регламент (ЕО) №883/2004,

данъчно третиране по ЗДДС на доставки на услуги и формиране на облагаем оборот за регистрация по този закон

Изх. № 24-34-70Дата: 23.09.2010 год.ЗДДС, чл. 21;ЗДДС, чл. 102.Относно: данъчно третиране по ЗДДС на доставки на услуги и формиране на облагаем оборот за регистрация по този законВъв връзка с поставените въпроси във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-34-70/07.04.2010г. е изложена следната фактическа обстановка относно установени обстоятелства при ревизия на физическото

прилагане на данъчното законодателство при изплащане на суми в брой по договори за наем и дивиденти

3_184/29.01.2020 г. ЗОПБ, чл. 3, ал. 1 и ал. 2; ЗОПБ, § 2 от ПЗР Относно: прилагане на данъчното законодателство при изплащане на суми в брой по договори за наем и дивиденти Съгласно изложеното в запитването, при изплащане на суми по договори за наем за период от 1 година, получените месечно суми като сбор превишават

Scroll to Top