fbpx

Становище на НАП с Изх. №53-00-60/07.04.2017 г.

Изх. №53-00-60/07.04.2017 г.

ЗКПО – чл. 33, ал. 1
чл. 10, ал. 5

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило писмено запитване, прието с вх. №53-00-60…..2017 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружество командирова служител във връзка с основната дейност. Пътуването се извършва с въздушен превоз, за което са закупени самолетни билети директно от превозвача. Превозвачът не издава (отказва) фактура. Дружеството разполага със следните документи за закупените билети: бележка (receipt), получена на ел.поща и електронни билети и бордни карти.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Признат ли е за данъчни цели разходът за самолетен билет на командировано лице, при липса на издадена фактура?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към него нормативна уредба, изразявам следното становище:
За целите на корпоративното подоходно облагане разходите за командировки (пътни, дневни, квартирни и други) се третират като разходи за пътуване и престой на физически лица. Правилата за признаване за данъчни цели на счетоводните разходи за пътуване и престой на физическите лица са регламентирани в чл. 33, ал. 1 от ЗКПО, където са изброени две условия, които следва да са изпълнени едновременно:
1. пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице, и
2. физическите лица, извършили пътуването и престоят, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него в рамките на извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.
Доколкото в запитването не е изложена подробна фактическа обстановка, следва да имате предвид следното:
– в случай че са налице едновременно изпълнение на поставените в чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО условия, а именно – връзка на пътуването и престоя с дейността на дружеството и наличие на трудово правоотношение между дружеството и физическите лица (командированите), то разходите за пътуване и престой следва да бъдат признати за данъчни цели;
– в случай, че е извършено пътуване и престой от съдружниците на дружеството, в качеството им на съдружници, то счетоводните разходи за пътуване и престой на тези лица не се признават за данъчни цели, по аргумент на чл. 33, ал. 2 от ЗКПО.
Освен изискванията, регламентирани в чл. 33 от ЗКПО, следва да е спазена и общата разпоредба на чл. 10 от ЗКПО, т.е. счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция. Документална обоснованост е налице и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. В ал. 5 от същата разпоредба е уредено, че за международния въздушен транспорт счетоводен разход е документално обоснован, когато е документиран чрез първичен счетоводен документ и бордната карта от осъществения полет. Когато първичният счетоводен документ (протокол) се издава от лицето, което извършва продажбата от името и за сметка на превозвача, то се приема за издател на документа.
Нарушението на изискванията на чл. 10 от ЗКПО или установяване на разходи, несвързани с дейността на дружеството, са основание за извършване на данъчно регулиране по реда на чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО, като непризнати разходи в годината на счетоводното им отчитане.
Документирането и отчитането на разходи за командировки следва да се извършват съгласно действащото законодателство. Документирането и условията за признаването им са уредени в ЗСч и приложимите наредби за командироване на служители (Наредба за командировките в страната; Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина), както и при спазване на условията за документална обоснованост по реда на чл. 10 от ЗКПО във връзка с чл. 33 от с.з.
Признаването на разходите за данъчни цели е в зависимост от наличието на легитимни разходно-оправдателни документи. За доказване на фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на предприятието могат да послужат документи, с които се определя обектът и целта на пътуването, фактури или други документи от хотела, мястото за нощувка, билети и др. документи, вкл. за паркинг, гориво, пътни такси.
Нормата на чл. 33 от ЗКПО не предвижда ограничения по отношение на размера на разходите за пътуване и престой, но с оглед регулацията по чл. 16 от същия закон, разходите следва да бъдат в рамките на обичайните пазарни нива за такъв тип разходи. Поради наличие на трудово правоотношение, разпоредбата на чл. 121 от Кодекса на труда (КТ), която препраща към размерите на командировъчните пари, определени в Наредба за командировките в страната; Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, същите се възприемат и за данъчни цели.
Данъчното третиране по реда на ЗКПО е пряко свързано с прилагане на счетоводното законодателство. Доколкото в запитването не е посочен изрично превозвача и с цел изясняване на фактическата обстановка, допълнително се уточни, че превозвачът е авиокомпания – easy Jet (изи Джет). Easy Jet (изи Джет) е нискотарифна авиокомпания от Великобритания. Издаденият документ от авиокомпанията не е приложен към запитването, но допълнително се уточни, че притежавания документ от лицето, съдържа реквизитите на фактура, но документа е с наименование „receipt“ (бележка).
По сходен казус, относно документалната за покупка на самолетни билети от авиокомпания, дирекция „Данъчна политика“ при Министерство на финансите, в рамките на своята компетентност на основание чл. 22, т. 8 от Устройствения правилник на Министерство на финансите е изразила следното становище по прилагане на счетоводното законодателство:
Съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗСч, предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопански операции и факти при спазване на изискванията за съставяне на документи.
Документалната обоснованост е налице и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация, но съществуват документи, които я удостоверяват и когато тези документи отразяват вярно документираната стопанска операция (чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от ЗСч).
Съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 142/2013 на Съвета, когато получател на услуги, извършвани по електронен път, е физическо лице, предприятието доставчик на услугите може да издаде „сметка“ или „квитанция“. Съгласно чл. 9а от същия регламент, доставчикът на услугата, както и видът на услугата, извършвана по електронен път, следва изрично да са посочени в издадената на клиента сметка и квитанция, т.е. няма изрично изискване за издаване на фактура. Следователно щом доставчикът на услугата е издал документ, в който се съдържат данни за крайния потребител на услугата, вида на извършената услуга и стойността й, може да се счита, че въпросният документ отговаря на критериите за документална обоснованост на сделката.“
Следва да се посочи, че ЗСч има териториален обхват на действие в България и неговите разпоредби са задължителни в случаите, в които съставители на документите са предприятие действащи на територията на страната. Предвид това, търговците, установени на територията на друга държава, не са задължени да издават фактури, съобразени с изискванията на действащото в Република България законодателство.
Предвид гореизложеното, в случай че въпросният документ отразява вярно стопанската операция и отговаря на критериите за документална обоснованост на сделката по смисъла на ЗСч, то и документираният с този документ разход се признава за данъчни цели.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

ЗКПО, чл.33

5_349/03.07.2008 ЗКПО, чл. 33Уважаема госпожо ……………,Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в ЦУ на НАП, Дирекция „ОУИ” гр……., изразявам следното становище:В писменото си запитване поставяте въпроси, като не посочвате идентификацията на лицето по отношение на което е питането / чл. 84 и 85 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс/. Поради това отговорът е принципен.За

Становище на НАП с Изх. №53-04-611 от 01.10. 2018 г.

Изх. №53-04-611 от 01.10. 2018 г. ЗКПО – чл.195ЗКПО – §1, т.9В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с №53-04-611/19.09.2018 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).Изложената фактическа обстановка е идентична с изложената във Ваше предходно запитване с вх. №53-04-285/03.05.2018 г., във връзка с което

Окончателен размер на осигурителния доход на самоосигуряващо се лице – съдружник в търговско дружество

КСО – чл. 6, ал. 7, т. 1 и ал. 8;ЗДДФЛ – чл. 50;ДОПК – чл. 128ОТНОСНО:Окончателен размер на осигурителния доход на самоосигуряващо се лице – съдружник в търговско дружество Изложена фактическа обстановка:Самоосигуряващо се лице – съдружник в ООД няма задължение да подава ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008 г., тъй като през

възстановяване на данък върху добавената стойност при реализация на инвестиционен проект.

Изх.№20-00-1632/04.12.2008г. ЗДДС, чл.166Постъпилое писмено запитване относно възстановяване на данък върху добавената стойностпри реализация на инвестиционен проект. Съгласно описаната фактическа обстановка, изпълнявате инвестиционен проект, за който разполагате със Сертификат за първи клас инвестиция, издаден от Българска агенция за инвестиции. В тази връзка, позовавайки се на чл.15, ал.1 от Закона за насърчаване на инвестициите е отправена молба

Прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004)

Изх. № 12-00-394Дата: 11.07.2018 год. КСО, чл. 4, ал. 1, т. 1; ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1; Регламент №883/2004, 11(3)(а). ОТНОСНО: Прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) Във връзка с Ваше писмо с

данъчно и осигурително третиране на дейността на задължено лице в качеството му на едноличен търговец и собственик на ЕООД

3_ 274/24.01.2012 г.ЗДДС,чл. 96ЗМДТ, чл.61з, чл.61и КСО, чл. 10, чл. 4, ал. 1, т. 7; чл. 4, ал. 3, т. 2; чл. 6, ал. 8ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2Относно: данъчно и осигурително третиране на дейността на задължено лице в качеството му на едноличен търговец и собственик на ЕООДСъгласно изложеното в запитването лицето е

правото на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, свързани с изпълнението на проекта.

.№23-22-47615.07.2008г.ЗДДС, чл.173, ал.1 Съгласно описаната фактическа обстановка, изпълнявате проект, за чието изпълнениеразполагате и с Уведомление за прилагане на режима по чл. 173 от ЗДДС. В изпълнение напроекта извършвате разходи във вид на получени стоки и услуги. Въпросът, който поставяте се отнася до правото наданъчен кредит, предвид това, че в издаденото уведомление за прилагане режима на

прилагане на Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)

Изх. № 24-28-1801Дата: 13.03.2020 год. Наредба № Н-18/2006 г., чл. 4; Наредба № Н-18/2006 г., чл. 5, т. 1; Наредба № Н-18/2006 г., чл. 29. ОТНОСНО: прилагане на Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които

Scroll to Top