Становище на НАП с Изх. №53-04-259 от 13.05. 2018 г.

Изх. №53-04-259
13.05. 2018 г.
ЗДДС – чл.69
ЗДДС- чл.71а
ЗДДС – чл.71б
ЗКПО – чл.10
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-259/2018 г. във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закона за счетоводството (ЗСч) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
ООД (Дружеството), е направило поръчка за закупуване на снимачна техника /камери/ от дружество установено в Нова Зеландия, осъществяващо дейността си посредством онлайн магазин. Техниката е дълготраен актив и ще бъде използвана за дейността на дружеството.
Чуждестранният търговец е издал фактурата за доставка на името на управителя в качеството му на физическо лице и не е коригирал същата след проведена кореспонденция между страните. Цената за придобиване на въпросните камери е била заплатена от дружествената сметка. При вноса на камерите митническата декларация е била оформена на името на дружеството.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Може ли Дружеството да осчетоводи така заплатената сума като разход?
2. Налице ли е право на данъчен кредит за платеният ДДС за вноса на камерите, ако същите се използват за осъществяване на дейността на Дружеството?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗСч предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
В корпоративния закон също е регламентиран принципа за документална обоснованост в чл. 10, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, съгласно които:
– счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция (ал. 1),
– документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация може да се подкрепи с други документи, които отразяват вярно документираната стопанска операция (ал. 2 и ал. 3).
ЗКПО и ЗСч имат териториален характер и касаят издаването на документи от български предприятия във връзка с осъществени от тях стопански операции. Първични документи, издадени в съответствие с изискванията на счетоводното законодателство на чужда държава се приемат за данъчни цели при спазване изискванията на чл. 10 от ЗКПО. Действащата към момента нормативна уредба не конкретизира вид, форма и наименование на първичния счетоводен документ, но изисква той да отразява вярно стопанската операция, т.е. тя да е действителна.
Освен първичният документ, издаден от доставчика от чужбина, е необходимо да има и други документи, които да удостоверяват по несъмнен начин същността на стопанската операция. В конкретния случай, за такива могат да се ползват офертата, писмената кореспонденция обективираща отказът на продавачът за коригира издадената фактура, митнически документ и други вътрешни документи въз основа, на които може да се направи извод относно предназначението на доставената техника.
За да бъде данъчно признат конкретен разход, той следва да е свързан с дейността на данъчно задълженото лице и да не попада в изброените от ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна разлика, в т.ч. да не е извършен при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане по смисъла на глава четвърта на закона.
В допълнение следва да имате предвид и разпоредбата на чл. 77 от ЗКПО, която определя, че разходи отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. От своя страна ЗСч, глава трета препраща към приложимите счетоводни стандарти по отношение на оценяване и записване на придобитите или възникнали активи, пасиви, приходи и разходи.
Тъй като запитването не съдържа данни за избрана счетоводна база, приемаме допускането, че се прилагат Националните счетоводни стандарти (НСС). В общата рамка на НСС се са дефинирани понятията за приход, разход, актив и пасив.
Активът е ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минали събития, от който се очаква бъдеща икономическа изгода. За нуждите на предприятията активите се делят на дълготрайни (нетекущи) и краткотрайни (текущи).
В описания от Вас случай е необходимо да се установи дали визираните в запитването камери отговарят на изискванията за дълготраен амортизируем актив, съгласно разпоредбите на СС 16 „Дълготрайно материални активи” и СС 4 „Отчитане на амортизации“.
Съгласно определението, дадено в т. 2 от СС 4, амортизируем актив е дълготраен материален или нематериален актив, който:
а) се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период;
б) има ограничен срок на годност;
в) се държи от предприятието за целите на производството или доставката на стоки и услуги, за отдаване под наем на други лица или за административни цели.
По смисъла на т. 2 от СС 16 дълготрайни материални активи (ДМА) са установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, които:
а) имат натурално-веществена форма;
б) се използват за производството и/или доставката/продажбата на активи или услуги, за отдаване под наем, за административни или за други цели;
в) се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период.
Следователно, ако камерите отговарят на изискванията на цитираните разпоредби от СС 4 и СС 16, те ще представляват дълготраен амортизируем актив. В този случай начислената амортизация се отчита като разход за срока на ползване на амортизируемия актив
Прагът на същественост на активите е онзи разграничителен размер в техните стойности, който определя кои от тях ще се представят в баланса на предприятието и кои ще се отчетат като текущ разход в момента на придобиването им. Съгласно действащите СС този стойностен праг се определя от ръководството и се записва в счетоводната политика. В зависимост от приетия в тази политика размер за прага на същественост, активите ще се представят в баланса, когато стойността им е по-голяма от стойността на прага или ще се отразяват като текущ разход, ако стойността им е по- малка от него.
За целите на данъчното облагане обаче, регламентът е различен. Признаването, завеждането, амортизирането и отписването на данъчни амортизируеми активи се извършват съобразно глава десета от ЗКПО „Данъчни амортизируеми активи“.
Съгласно чл. 50 от ЗКПО данъчни ДМА са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните счетоводни стандарти, чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от:
1. стойностния праг на същественост за дълготрайния материален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице;
2.  седемстотин лева.
При условие, че стойността на придобиване на камерите превишава по-ниската стойност от приетия праг на същественост за ДМА, определен в счетоводната политика на дружеството и седемстотин лева, може да се приеме, че същите отговарят на изискването на чл. 50 от ЗКПО.
На основание чл. 67 от ЗКПО счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели.
Следователно, ако активите са отчетени като текущ разход същите няма да бъдат признати за данъчни цели. Те ще се признаят при определяне на данъчния финансов резултат чрез данъчните амортизации на основание чл. 54 от ЗКПО.
По втори въпрос:
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗДДС регистрираното по ЗДДС лице има право на приспадане на данъчен кредит за осъществен от него внос, когато стоките, обект на вноса, се използват за извършваните от него облагаеми доставки.
Съгласно чл. 71, т. 3 от ЗДДС лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит за осъществен от него внос по чл. 16 от ЗДДС, когато притежава митнически документ за внос, в който е посочено като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 от закона.
Вносител по смисъла на § 1, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС е лицето – длъжник за заплащане на вносните митни сборове. Т.е., за удостоверяване на качеството „вносител“, законът изисква митнически документ, в който лицето да е вписано като такъв без да е необходимо същото да е собственик на стоките, предмет на вноса.
Предвид изложените в запитването факти, при условие, че дружеството е вносител по смисъла на закона, притежава митнически документ за внос, в който е вписан като вносител и ДДС е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 от закона, са налице формалните изисквания за упражняване на правото на данъчен кредит.
Следва да отбележим, че решаващият критерий за възможността да се приспадне платеният по получени доставки на стоки ДДС е как са или ще бъдат използвани тези стоки.
Съгласно общото правило на чл. 69 от ЗДДС, право на данъчен кредит е налице при осъществяването на облагаеми доставки.
В разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС са посочени някои изключения, при които право на данъчен кредит не е налице:
* когато стоките са предназначени за извършване на освободени доставки (чл. 70, ал. 1, т. 1 от закона);
* когато стоките са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето (чл. 70, ал. 1, т. 2 от закона);
* когато стоките са предназначени за представителни или развлекателни цели (чл. 70, ал. 1, т. 3 от закона).
Регистрираното лице има право на частичен данъчен кредит по реда на чл.73 от ЗДДС, когато стоките се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които няма такова право.
С влезлите в сила от 01.01.2017 г. разпоредби на чл. 71а и чл. 71б от ЗДДС се въвежда правилото за приспадане на данъчен кредит, пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, когато съответните стоки, представляващи дълготрайни активи се използват едновременно както за независима икономическа дейност, така и за личните нужди на данъчно задълженото лице или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност.
Във тази връзка, следва да се има предвид определението за Дълготрайни активи на § 1, т. 83 от допълнителните радзпоредби (ДР) на ЗДДС, което е различно от счетоводното понятие. Дълготрайни активи по смисъла на ЗДДС са и стоки и услуги, които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО с данъчна основа при придобиване, производство или внос равна или по-голяма от 5000,00 лева.
Ако в самото начало при придобиването на дълготраен актив данъчно задълженото лице има намерение и му е известно, че съответната стока ще се използва и за лични нужди, то лицето няма право да ползва пълен данъчен кредит. Напротив, същото следва да определи, съгласно чл. 71а, ал. 1 – 4, правото си на данъчен кредит съобразно пропорцията на използване за целите на независимата икономическа дейност спрямо общото използване. Тъй като при придобиване на съответната стока е очевидно невъзможно да се определи точна пропорция, данъчно задълженото лице ще следва да направи прогнозна такава. Пропорцията следва да се основава на критерий за разпределение, който осигурява възможно най-точно определянето на данъка с право на данъчен кредит.
След като се определи първоначалният размер на подлежащия на приспадане данък и след започване действителната употреба на стоката се извършва измерване на пропорцията съобразно определения критерий въз основа на действителните данни. Съответно съгласно чл. 79а и чл. 79б от ЗДДС (в сила считано от 01.01.2017 г.), ако е налице промяна в сравнение с първоначално определената пропорция, се извършва корекция на правото на данъчен кредит в посока увеличение или намаление съобразно посочените в закона формули. Съответно в тези хипотези данъчно задълженото лице не дължи начисляване на данък за личното ползване по аргумент за противното от новата ал. 5 на чл. 9 от ЗДДС.
Относно други стоки, които не са дълготрайни активи, приложение следва да намери чл. 73б от ЗДДС – регистрирано лице може да упражни пропорционално право на право на данъчен кредит, когато използва стоката:
1. за независима икономическа дейност и за негови лични нужди или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност, и/или
2. в рамките на независимата си икономическа дейност за извършване на доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, и за доставки или дейности, за които няма такова право, като не прилага чл. 73.
Следва да имате предвид, че на основание чл. 4 и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), обективна проверка и конкретна преценка относно характера доставките и приложението на горепосочените законови разпоредби може да се извърши в хода на административно производство, когато органът по приходите извършва съвкупен и цялостен анализ, съобразно установените факти и обстоятелства.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Оценете статията Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково

Прочети »