Становище на НАП с Изх. № 21-04-7 от 18.08.2017 г.

Изх. № 21-04-7
18.08.2017 г.

чл. 136 от ЗДДС
чл. 25, ал. 2 от ЗДДС
чл. 113, ал. 4 от ЗДДС

В запитването е посочено, че „С“ ООД е дружество, извършващо дейност като туроператор и туристически агент. Във връзка с промените в ЗДДС и Правилника за прилагането на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) са поставени въпроси, свързани с данъчното третиране на доставките на туристически услуги след 01.01.2017 г., като са описани следните случаи:
І. Дружеството, в качеството си туроператор, действащ от свое име и за своя сметка, извършва доставки на туристически услуги, получатели по които са други туроператори, установили независимата си икономическа дейност на територията на страната, в държава членка на Европейския Съюз или в трета страна. Дружеството е задължено да посреща и обслужва туристическите групи и индивидуални туристи, изпратени от другите туроператори.
Дружеството доставя следните туристически услуги:
-туристически пакети/ услуги, включващи настаняване в хотели на територията на България (в т.ч. нощувки на туристите), които се закупуват от хотелиери (данъчно задължени лица, установени на територията на България, регистрирани по ЗДДС в България) и се продават без изменение както на услугата, така и на цената, т.е. не се формира разлика между сумата, която се получава и плаща за тези услуги;
– трансфери (транспорт на туристите на територията на България от летище до хотел), като същите са договорени с единична продажна цена на брой турист. Част от трансферите се закупуват от лица, извършващи транспортни услуги и се продават без изменение, а друга част се извършват със собствен превоз на дружеството;
– handling fee (такса за обслужване на туристи), която е договорена с единична продажна цена на брой турист и се извършва със собствен ресурс на дружеството;
– екскурзоводски услуги, които са договорени с единична продажна цена на брой турист, като част от тях са закупуват от данъчно задължени лица и се предоставят без изменение, а друга част се предоставя със собствен ресурс.
Поставени са следните въпроси:
1. Как следва да се третират описаните по горе услуги – къде е мястото на тяхното изпълнение, коя е датата на възникване на данъчното събитие, как се определя данъчната основа, какви са приложимите данъчни ставки, с какъв документ се начислява дължимия данък върху добавената стойност, как следва да бъдат документирани?
2. Има ли дружеството право на приспадане на данъчен кредит за доставките на горепосочените видове туристически услуги, закупени от данъчно задължени лица?
Предвид гореизложеното и съобразявайки относимата към него нормативна уредба, изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 136, ал. 1 от ЗДДС, когато туроператор предоставя от свое име стоки или услуги във връзка с пътуването на пътуващо лице, за осъществяването на което се използват стоки или услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, смята се, че се извършва една доставка на обща туристическа услуга. “Пътуващо лице” е всяко лице получател на обща туристическа услуга, която не е придобита с цел последваща продажба (т. 37а от § 1 на ДР на ЗДДС). В този смисъл специалният ред на облагане на туристическите услуги се прилага по отношение на доставка на обща туристическа услуга към всяко лице, включително данъчно задължено лице, което е краен получател на услугата, закупило я за собствено ползване, а не с цел последваща продажба. Предвид това получател на обща туристическа услуга може да бъде и работодател, който за своя сметка изпраща на почивка или екскурзия или командирова свой служител.
С изменението на чл. 136, ал. 3 от ЗДДС (изм. ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) е заличено изричното изключване от прилагане на специалния ред за облагане на туристическите услуги по отношение на доставките от туроператор към туроператор. По силата на изменената разпоредба на чл. 87а, ал. 1 от ППЗДДС (изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) чл. 136, ал. 1 от ЗДДС се прилага и когато туроператор предоставя от свое име стоки или услуги, получени от други данъчно задължени лица, на друг туроператор във връзка с пътуването на пътуващо лице, от които пътуващото лице се възползва пряко. Статутът на лицето, получаващо услугата е правно ирелевантен, като определящо за данъчното третиране на доставката вече е естеството на предоставяната услуга. В този смисъл, независимо че получател на такава доставка е друг туроператор – данъчно задължено лице, който придобива същата с цел последваща препродажба, за доставката е приложим специалният ред за облагане на туристически услуги. Въз основа на това доставката, извършена от всяко данъчно задължено лице, за която лицето закупува от други данъчно задължени лица стоки и/или услуги, които предоставя от свое име в непроменен вид следва да се третира като доставка на обща туристическа услуга и да се облага по реда на Глава шестнадесета на ЗДДС.
Предмет на специален ред на облагане на туристическите услуги е организиране на основни и/или допълнителни туристически услуги. Предвид Решение на СЕС по дело С-163/91, специалния ред на облагане на туристическите услуги се прилага дори и ако туроператор доставя само единична услуга, а не пълен пакет.
Съгласно чл.137 от ЗДДС „място на изпълнение“ на доставка на обща туристическа услуга е мястото, където туроператорът е установил своята икономическа дейност или има постоянен обект, от който извършва изпълнението. Без оглед на това дали получателят по доставка на обща туристическа услуга е лице, установено или не на територията на страната, мястото на изпълнение е на територията на страната, когато туроператорът е установил икономическата си дейност на територията на страната и извършва изпълнението на общата туристическа услуга от постоянен обект на територията на страната. Поради това когато се доставя обща туристическа услуга без значение е мястото където е установен получателя по доставката, включително и когато този получател е друг туроператор.
На основание чл. 138, ал. 1 и 2 от ЗДДС дата на възникване на данъчното събитие и изискуемост на данъка за доставката на обща туристическа услуга е датата, на която пътуващото лице се възползва за първи път от доставката.
Правилото за определяне на данъчната основа при доставка на обща туристическа услуга се различава от общото правило за определяне на данъчната основа на доставките. Съгласно чл. 139, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа на доставката на обща туристическа услуга е маржът, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между:
1. общата сума, която туроператорът е получил или ще получи от пътуващото лице или от третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи, като комисионни и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;
2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от туроператора от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, включително данъка по този закон. При определянето на сумата по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, следва да се има предвид, че същата включва освен платените от туроператора суми, така и тези, които следва да бъдат платени за получените от туроператора от други данъчно задължени лица стоки и услуги съгласно договорните му отношения с тях, независимо че към момента на данъчното събитие туроператорът не разполага с първичните счетоводни документи, регламентирани в приложимата нормативна уредба.
При облагането с ДДС на доставка на обща туристическа услуга с място на изпълнение на територията на страната, в зависимост от мястото на изпълнение на доставките на стоките и услугите, от които пътуващото лице се възползва пряко, ЗДДС предвижда прилагане на две ставки – 20% и 0%.
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчната ставка е в размер на 20% в случаите на доставка на обща туристическа услуга, когато мястото на изпълнение на доставките на стоките и услугите, от които пътуващото лице се възползва пряко, са с място на изпълнение на територията на страната или на територията на друга държава членка.
Чл. 140, ал. 1 от ЗДДС предвижда прилагане на ставка 0% на данъка за доставката на обща туристическа услуга, когато мястото на изпълнение доставките на стоките и услугите, от които пътуващото лице се възползва пряко, са с място на изпълнение на територията на трети страни и територии. Нулева ставка на данъка е приложима и за съответстващата част от доставките на стоки и услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, които са с място на изпълнение на територията на трети страни и територии в случаите, когато общата туристическа услуга се състои както от доставки с място на изпълнение на територията на трети страни и територии, така и от доставки с място на изпълнение на територията на страната или на територията на друга държава членка (чл. 140, ал. 2).
За начисления ДДС върху закупени, внесени и придобити стоки и услуги, предназначени за последващи доставки на обща туристическа услуга, туроператорът не може да упражни право на данъчен кредит. Основанието за това е изричната разпоредба на чл. 141 от ЗДДС.
По отношение на начисления ДДС върху закупени, внесени и придобити стоки и услуги, предназначени за последващи доставки, които не са доставки по чл. 136 от ЗДДС, чл. 141 от ЗДДС не е приложим, поради което за правото на приспадане на данъчен кредит се прилагат разпоредбите по Глава седма Данъчен кредит на закона.
На основание чл. 142, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 87, ал. 1 от ППЗДДС данъкът за доставката на обща туристическа услуга се начислява с издаване на протокол, който се съставя най-късно до 15 дни от възникване на данъчното събитие за доставката. Облагането с ДДС се извършва като протоколът се отразява в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Съгласно изискванията на чл. 87, ал. 4 от ППЗДДС, информацията от протокола се попълва в колони 9 – 25 на дневника. При изменение на данъчната основа на доставка, за която е издаден протокол, корекцията се извършва в 15 – дневен срок от възникване на основанието за изменение на основата, като се издава протокол за корекция съгласно чл. 87, ал. 3 от ППЗДДС.
В случаите, при които туроператорът е определил данъчната основа по чл. 139, ал. 1 от ЗДДС чрез издаването на протокол, но получените впоследствие от трети лица фактури (първични документи) са за суми различни от сумите, отразени в протокола, за правилното определяне на данъчната основа по чл. 139, ал. 1 от ЗДДС приложение намира разпоредбата на чл. 87, ал. 3 от ППЗДДС.
Освен задължителните реквизити по чл. 117, ал. 2 от закона, съгласно чл. 87, ал. 2 от ППЗДДС протоколът трябва съдържа номер и дата на данъчните документи, издадени във връзка с доставката. Тук се имат предвид издадените от туроператора във връзка с доставката на общата туристическа услуга документи (фактурите за получени авансови плащания и фактурата за доставката).
В зависимост от това дали доставките на стоки или услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, са с място на изпълнение на територията на страната и/или на територията на друга държава членка, или са с място на изпълнение на територията на трети страни и територии, размерът на дължимия данък, който се начислява чрез издаване на протокола, се определя по чл. 85 от ППЗДДС.
Данъчните документи, които се издават за доставка на обща туристическа услуга, предвидени в чл. 112, ал. 1 от ЗДДС, са фактура, известия към фактура и протокол. Когато е приложима Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства се издава фискална касова бележка от ФУ.
Отделно от изискването за издаване на протокол за начисляването на данъка, туроператорите документират извършените от тях доставки на обща туристическа услуга, включително получените авансови плащания по такива доставки, с издаването на фактури и известия към фактури, в които не се посочва данък (чл. 86, ал. 1 от ППЗДДС). Когато получател на обща туристическа услуга е данъчно незадължено физическо лице може да не се издава фактура, тъй като е приложим чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.
Облагането на доставката на обща туристическа услуга се извършва от туроператора чрез издаване на протокол. В тази връзка съгласно разпоредбите на чл.86, ал. 3 и ал. 4 от ППЗДДС:
–    издадените фактури (известията към тях) се отразяват в дневника за продажби за данъчния период, в който са издадени, без за тях да се попълва информацията в колони 9 -25 на дневника за продажбите (чл. 86, ал. 3 от ППЗДДС);
–    се съставя отчет за извършените продажби през данъчния период по чл. 120, ал. 1 от ЗДДС, който не се включва в дневника за продажбите.
При доставки на туристически услуги с обща цена, освен доставка на стоки и услуги, закупени от други данъчно задължени лица, туроператорът може да предоставя стоки и услуги, използвайки експлоатираните от него ресурси.
За стоките и услугите, предоставени на пътуващото лице, за които туроператорът използва експлоатираните от него ресурси, се прилагат общите разпоредби на закона и същите не следва да бъдат третирани като доставка на обща туристическа услуга. Следва да се има предвид, че за всяка от тези доставки се прилагат специфичните за вида на съответната доставка разпоредби за определяне място на изпълнение, дата на данъчно събитие, изискуемост на данъка и данъчна ставка.
Когато доставката на туристически услуги, включва освен доставка на стоки и услуги, закупени от други данъчно задължени лица и такива, които туроператорът предоставя, използвайки експлоатираните от него ресурс и капацитет, разпоредбата на чл. 139 от ЗДДС следва да се прилага само за частта, получена от туроператора, за доставки на стоки и услуги, които той е получил от други данъчно задължени лица и е предоставил на пътуващото лице без изменение. Данъчните основи на двата вида доставки (предоставени с експлоатирания от него ресурс и закупени от трети лица), включени в комплексната доставка, се определят по методите, посочени в раздел I, т.2.1.1 на Указание № УК-2 от 10.07.2012 г. относно прилагането на Закона за данък върху добавената стойност в случаите на доставки, свързани с туристически услуги след 01.01.2012 г. издадено от министъра на финансите, което е достъпно на интернет страницата на агенцията.

ІІ. Дружеството, в качеството си туроператор, действащ от свое име и за своя сметка, закупува настанявания от хотелиери и туроператори (данъчно задължени лица в съответната държава – България, други държани членки и трети страни) с цел последваща продажба. Получатели на услугите по настаняване са пътуващи лица – туристи, други туроператори, установили независимата си икономическа дейност на територията на страната, в държава членка на Европейския Съюз или в трета страна.
Поставени са следните въпроси: 
1. Какво е данъчното третиране на доставките по настаняване в хотели на територията на България, когато получатели са пътуващи лица – туристи, други туроператори, установили независимата си икономическа дейност на територията на страната, в държава членка на Европейския Съюз или в трета страна?
2. Какво е данъчното третиране на доставките по настаняване в хотели на територията на други държави членки и трети страни, когато получатели са пътуващи лица – туристи, други туроператори, установили независимата си икономическа дейност на територията на страната, в държава членка на Европейския Съюз или в трета страна?
Предвид гореизложеното и съобразявайки относимата към него нормативна уредба, изразяваме следното становище:
Както бе посочено по-горе, предвид решение на СЕС по дело С-163/ 91 специалният ред на облагане на туристическите услуги се прилага дори и когато туроператор доставя само единична услуга, а не пълен пакет.
В Решение на СЕС от 9 декември 2010 г. по дело C-31/10 се посочва, че предвиденият в Директивата за ДДС специален режим за облагане на туроператорите и туристическите агенти, действащи от свое име, може да се приложи по отношение на предоставяната от тях услуга, ако същата е свързана с дадено пътуване. Според съда този специален режим трябва да се прилага само доколкото това е необходимо за постигане на целта на директивата, а именно приложимите правни норми да бъдат съобразени с особения характер на дейността на туристическите агенти и туроператорите. В това свое решение СЕС е заключил, че не всяка предоставяна от туристически агент (действащ от свое име, а не като посредник) без връзка с пътуването услуга попада в специалния режим на чл. 26 от Шеста директива, докато осигуряваното от туристически агент на настаняване се обхваща от приложното поле на посочената разпоредба, дори услугата да включва само настаняване, но не и транспорт.
От казаното следва, че и доставката само на хотелско настаняване, извършена от туроператор, което той е закупил от други данъчно задължени лица и предоставя без изменение, попада в обхвата на специалния режим по глава шестнадесета от ЗДДС. В резултат от направените изменения в чл.136, ал.3 от ЗДДС, които бяха коментирани по-горе, този режим се прилага и когато получател по доставката е друг туроператор.
Облагането на извършваните от дружеството доставки ще се извършва но начин идентичен с описания в точка първа за доставка на стоки и услуги, закупени от други данъчно задължени лица и предоставени на получателя по доставката без изменение.
ІІІ. Дружеството сключва договор с туроператор, установен на територията на България за извършване на посреднически услуги, свързана с доставка на туристически услуги на пътуващи лица. пътуващите лица са клиенти сключващи договори с туроператора, посредством дружеството. Дружеството не е упълномощено да издава фактури на пътуващите от името на туроператора. Същите се издават от туроператора и се предоставят на пътуващите лица чрез дружеството. Дружеството, получава суми от пътуващите лица по направени резервации по банков път или в брой и същите суми превежда по банков път на туроператора.
Договорено е, че дружеството, в качеството му на турагент се задължава да издава един път месечно фактури за полагащото му се възнаграждение, като последното се определя с протокол подписан от страните.
Поставен е следният въпрос:
Коя е датата на възникване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка върху добавената стойност на доставките на посредническите услуги?
Предвид гореизложеното и съобразявайки относимата към него нормативна уредба, изразяваме следното становище:
На основание чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие по смисъла на същия закон възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. При доставка с периодично или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо, съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗДДС.
Описаните в запитването услуги могат да се определят като доставка с периодично изпълнение, тъй като в течение на определено време се извършват редица еднакви престации, които се повтарят през определени или неопределени периоди от време и за съответния период на извършването на доставките е предвидено приемането на работата и извършване на плащането. В тези случаи на основание чл. 113, ал. 1 и 4 от ЗДДС доставчикът е длъжен да издаде фактура в 5-дневен срок от датата на възникване на данъчното събитие за доставката (съответно авансовото плащане) и да начисли данъка по реда на чл. 86 от ЗДДС.
ІV. Предстои сключването на договор с туроператор, установен на територията на България, като дружеството, в качеството му на турагент ще извършва посреднически услуги, свързани с доставката на туристически услуги на пътуващи лица.
Предстои да бъде договорено, че дружеството, в качеството му на турагент ще получава от пътуващите лица суми по направени от тях резервации и същите тези суми ще се превеждат на туроператора. Турагентът ще се задължава да издава фактури за полагащото му се възнаграждение до 5 дни от получаването на плащане по направена резервация, като възнаграждението се определя като процент от получената сума. Т.е. възнаграждението ще се дължи до 5 дни от получаване на плащането, а не на датата на резервацията и като процент от платената сума по дадена резервация, а не върху цялата сума на направената резервация.
Поставени са следните въпроси:
1. Коя е датата на възникване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка върху добавената стойност на доставките на посредническите услуги?
2. Каква е стойността на данъчната основа на доставката на посредническата услуга?
Предвид гореизложеното и съобразявайки относимата към него нормативна уредба, изразяваме следното становище:
От изложеното се налага извода, че посредничеството за всяка една направена резервация е отделна доставка, за която се дължи определено възнаграждение, което ще бъде изплащано в зависимост от постъпилите от пътуващото лице суми. След като е извършена посредническата услуга за съответната резервация, то по силата на чл.25, ал.2 от ЗДДС за същата е възникнало данъчно събитие и на основание чл.113, ал.4 от ЗДДС в 5-дневен срок следва да бъде издадена фактура с цялата стойност на договореното възнаграждение, независимо от това, че същото се плаща на части, в зависимост от направените от пътуващото лице плащания.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар