Становище на НАП с Изх. № 23-22-2415 от 24.01.2017 г.

Изх. № 23-22-2415
24.01.2017 г.

чл. 21, ал. 2 ЗДДС
чл. 21, ал. 4, т. 1 ЗДДС

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-22-2415/30.11.2016 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„AAA“ АД е сключило договор с италианско дружество, регистрирано за целите на ДДС в Италия. Предметът на договора е предоставяне на услуги, свързани с превод на инвестиционен проект за изграждане на инсталация за преработване на утайки и привеждането му в съответствие с българското законодателство, както и изготвяне на проекти по отделни части от инсталация за преработка на утайки, в това число електрическа, водоснабдителна и канализационна, газова. Резервоарите, в които се намират утайките са на открито, не са в сграда.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли дружеството да облага посочените услуги с ДДС?
Видно от изложената фактическа обстановка, естеството на услугите, които дружеството предстои да достави на италианския си контрагент е различно, поради което приложение ще намерят различни разпоредби на ЗДДС, съответно различно ще бъде третирането им за целите на закона.
Първият вид са услугите по превод на инвестиционния проект и адаптирането му към българското законодателство. Мястото на изпълнение на тези услуги следва да се определи по правилото на чл. 21, ал. 2, изречение първо от ЗДДС, което обуславя неначисляване на данък от доставчика и облагането им за целите на ДДС по реда, предвиден в италианското законодателство. В случай, че италианското дружество има постоянен обект на територията на България, то ще се приложи особената разпоредба на чл. 21, ал. 2, изр. второ от ЗДДС и доставката ще се третира като облагаема по чл. 12 от ЗДДС. Съгласно определението, дадено в §1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ДР на ЗДДС) Постоянен обект е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна. В случай, че италианското дружество разполага с такъв обект на територията на страната, всички доставки, извършвани към този обект ще подлежат на облагане със ставка 20% като облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната.
По отношение на втория вид услуги, тези по проектиране на отделните части от инсталацията, биха могли да намерят приложение специалните разпоредби на 21, ал. 4, т. 1, б. „а“ и б. „б“ от ЗДДС. В случай, че инсталацията, която предстои да бъде изградена, може да се определи като недвижим имот, и той се намира на територията на страната, то извършваните услуги ще бъдат с място на изпълнение на територията на страната независимо от разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от закона, следователно доставките ще бъдат облагаеми по общия ред на ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар