Становище на НАП с Изх. № 23-30-88 от 09.01.2017 г.

Изх. № 23-30-88
09.01.2017 г.

ЗДДС – чл.112, ал.1
чл.114, ал.1, т.9
чл.115, ал.1
чл.116, ал.1 и ал.4

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-30-88/16.11.2016 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
На 13.07.2016 г. С….. е получил данъчна фактура № 0000000204/15.06.2016 г., издадена от „Е“ ООД. Фактурата е издадена от електронен регистър, като в същата е било посочено неточно основание за издаването й.
С оглед на факта, че вече е подадена справка ( декларацията по ДДС за месец юни, С…… e отправил искане към „Е“ ООД за месец юли да бъде издадено кредитно известие с правилното и точно основание. От страна на контрагента е изразен категоричен отказ за издаване на кредитно известие с аргумента, че подобен документ се интерпретира като неизпълнение на договорните задължения и с него може да възникне данъчен проблем за дружеството.
От страна на „Е“ ООД е издадена нова фактура с един и същ номер и дата както предишната. Новоиздадената фактура е на хартиен носител и в нея фигурира правилното основание за издаването й. От страна на С…. е направено възражение по отношение на новата фактура, но от „Е“ ООД е изразен отговора, че в случай на проверка контрагента ще реши коя от двете фактури да представи пред органа по приходите.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Законосъобразна ли е физическата подмяна на данъчна фактура от електронен регистър с едно основание с данъчна фактура на хартиен носител с обективирано в нея друго основание ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл.112, ал.1 от ЗДДС, данъчни документи по смисъла на закона са фактурата, известието към фактура и протоколът.
Задължителните изисквания към съдържанието на фактурата са подробно разписани в разпоредбата на чл.114, ал.1, т.1-т.15 от ЗДДС, а изискванията към бланките на фактурите са посочени в чл.78 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
По смисъла на чл.78, ал.2, изр. първо от ППЗДДС, номерата на фактурите и известията към тях са десетразрядни, нарастващи без дублиране и пропуски и не зависят от вида на бланката или документа.
Съгласно от ЗДДС, фактурата задължително трябва да съдържа количеството и вида на стоката и/или вида на услугата. То се изразява в бройки стоки или вид услуги, тегло, обем или размер на работа, в зависимост от естеството. В ал.1, т.11 на чл.114 от ЗДДС като задължителен реквизит е посочено, че фактурата трябва да съдържа единична цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако не са включени в единичната цена.
Разпоредбата на чл.115, ал.1 от ЗДДС предвижда, че при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. От значение е да се подчертае, че дори и незначителна грешка, която е допусната при издаването на данъчни фактури и известия към тях, не може да бъде поправена чрез корекция в самите документи. Така както е указано в чл.116, ал.1 от ЗДДС регламентира изрично, че поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават, а погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови. В ал.2 и ал.3 на от същата разпоредба, ЗДДС третира като погрешно съставени документи издадените фактури и известия към тях, в които не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен. Освен това, като погрешно съставени документи се определят и издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен.
По смисъла на ал.4 от същата разпоредба, когато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол – за всяка от страните, който съдържа:
1. основанието за анулирането;
2. номера и датата на документа, който се анулира;
3. номера и датата на издадения нов документ;
4. подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните.
Всички екземпляри на анулираните документи се съхраняват при издателя, а отчитането им от доставчика и получателя се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
В конкретният случай, поради особения характер на електронната фактура, не е възможно всички екземпляри да бъдат съхранявани при издателя. Смисълът на анулираният документ е, че същия няма да може да се използва от получателя. В този случай следва да има изрично вписване в протокола по чл.116, ал.4 от ЗДДС, че получателя е уведомен за извършеното анулиране и се задължава да не съхранява екземпляр от съответния електронен документ.
От всичко казано дотук следва, че погрешно съставена фактура следва да бъде анулирана и да бъде издадена нова фактура (с нов пореден номер и дата на издаване), в която правилно да е вписан предмета на доставката.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар