Изх. №20-00-104
21.05.2018 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-104/05.04.2018 г., относно прилагане на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и Спогодбата между Република България и Република Корея за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществата (СИДДО с Република Корея).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Дейността на ЕООД е организиране на концерти на чуждестранни изпълнители на територията на страната. Агенциите, които представляват артистите са от Европейския съюз (ЕС) и извън него. Същите осигуряват участието на артиста като съвкупност от услуги, за които ценообразуването е определено от агенцията общо и в тях се включва – възнаграждение на артиста, обезпечаване с апаратура за концерта, сцена, осветление, кетеринг, транспорт, хотел, възнаграждение за агентите и др. Дружеството организира концертите на територията на страната. Сумата, която чуждестранната агенция получава по договор от дружеството в някой случаи ще бъде обща по договора. В договорите няма предоставени права за запис. Предоставя се т.н. мърчандайз – рекламни тениски, картички и други материали за продажба на феновете.
ЕООД е регистрирано по ЗДДС. Има регистрация по Закона за закрила и развитие на културата като културна организация. Извършва продажба на билети за концерти без ДДС.
В приложение към описаната фактическата обстановка на запитването, сте приложили договор, между ЕООД и SRL – Румъния за провеждане на концерт в София като част от европейско турне на група от Корея и непреведен Certificate of Residense
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Дължим ли е данък при източника, съгласно чл. 12 от ЗКПО върху сумата изплащана на агенцията представляваща артиста при положение, че изпълнението е на живо без право на запис?
2. Подлежат ли на облагане, съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ изплащаните от дружеството суми, които са съвкупност от много услуги и не е възможно дружеството да определи конкретната сума изплащана на артиста – физическо лице?
3. Може ли да бъде приложена СИДДО с държавите на артистите ФЛ или техни юридически формирования?
4. Продажбата на рекламни материали облагаема ли е по ЗДДС, при положение, че е изцяло свързана с концерта?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
Във връзка с изложената фактическа обстановка и поставените въпроси е изразено становище с изх. №53-04-28/07.02.2018 г. по Ваше предходно запитване с вх. №53-04-28/16.01.2018 г.
Отговорът е изготвен в съответствие с описаната от Вас фактическа обстановка и приложен Договор за конкретно събитие, без да се дава правно тълкуване на характера на извършваната дейност, както и прилагането на други нормативни актове, свързани с извършването й.
По трети въпрос, относно прилагането на СИДДО запитването Ви е препратено по компетентност до дирекция СИДДО към ЦУ на НАП.
По четвърти въпрос:
Съгласно чл. 2 от ЗДДС обект на облагане с данък върху добавената стойност е:
1. всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга;
2. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация;
3. всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната;
4. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон;
5. вносът на стоки.
Облагаема доставка, съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по същия закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Според разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона.
По смисъла на ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стока (чл. 6, ал. 1 от ЗДДС), а доставка на услуга е всяко извършване на услуга (чл. 9, ал. 1 от ЗДДС), както и определени действия приравняващи ги на доставка на стока или услуга посочени съответно в чл. 6, ал. 2 и ал. 3 и чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС. По силата на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС за възмездна доставка на стока за целите на закона се смята и безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването ? е приспаднат данъчен кредит изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност. На основание чл. 6, ал. 4, т. 2 от ЗДДС алинея 3 не се прилага при безвъзмездното предоставяне на стока с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗДДС „стоки с незначителна стойност“ и „услуги с незначителна стойност“ са стоките или услугите, чиято пазарна цена е под 30,00 лв. и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице.
Понятието за доставка на стока и/ или услуга предполага наличието на пряка връзка между доставяната стока и/или услуга и получената насрещна престация.
Предвид изложеното, когато рекламните тениски, картички и други материали за продажба на феновете са „имуществено еквивалентни“ на предоставяни от купувачите суми (т.е. налице е възмездност) ще е налице доставка на стока и/или услуга по смисъла на ЗДДС, чието документиранеследва да бъде извършено съобразно правилата на Глава единадесета „Документиране на доставките“ от ЗДДС независимо, че доставчик може да е чуждестранният партньор, който осигурява артистите. В тази връзка следва да се има предвид, че за последния може да възникне задължение за регистрация по реда на чл. 96 от ЗДДС за извършените облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната.
По отношение на документирането на доставките, разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС гласи, че всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона. Според чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Редът и начина на издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба №Н-18 на министъра на финансите от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба №Н-18/2006 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 3 от цитираната наредба всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, извършен от доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.