Становище на НАП с Изх. №20-00-107#1 от 03.04.2019 г.

Изх. №20-00-107#1
03.04.2019 г.

чл. 26, ал. 2 от ЗДДС
чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС

Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
програма „Х“ възниква с Решение №…/….2005 г. на общински съвет като меценатска програма, за безвъзмездно целево финансиране на конкурсен принцип на проекти в сферата на културата.
Допълнително по електронен път е предоставен типов договор, по който У община е Възложител, в изпълнение на програма „Х“ за 2019 г.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
В резултат на писмо до община от неправителствени организации, получили финансиране по Столична програма „КУЛТУРА“ и практиката за отчитане на получените средства, се иска потвърждение на становища изх. №53-00-146/25.03.2013 г. и изх. №53-04-732/10.09.2014 г. и се поставя въпрос същите приложими ли са в настоящия случай, съгласно представения типов договор?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно цитираните становища, получените финансови средства от бенефициенти по програми за безвъзмездна финансова помощ, предназначени за покриване на определени разходи по изпълнение на проекти, не подлежат на облагане с ДДС, вкл. и като елемент на данъчната основа по смисъла на чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, респективно не съществува задължение за издаване на фактура за получените средства. Становищата са изготвени въз основа на конкретно изложена фактическа обстановка и е възможно същата да се различава от Вашата.
По отношение на получени средства под формата на финансиране по определена програма с цел реализиране на проект, следва да се има предвид следното:
Облагаема доставка, съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Следва да се има предвид, че безвъзмездно предоставената финансова помощ (финансиране) по своята същност не представлява обект на облагане с ДДС и не възниква задължение за издаване на фактура. Същата следва да се документира от страна на бенефициентите с първичен счетоводен документ по чл. 6 от Закона за счетоводството (ЗСч).
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
В съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, в случай, че субсидиите и финансиранията са пряко свързани с доставката, с тях се увеличава данъчната основа на доставката и съответно подлежат на облагане. В този случай получените средства, следва да се документират с данъчен документ по чл. 112 от ЗДДС.
От изложеното следва, че за целите на данъчното третиране на финансиранията и субсидиите е от съществено значение за какво са предназначени те.
Дефиниция на понятието „субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка“ е дадена в § 1, т. 15 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДДС. В нея е посочено, че субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка, са субсидиите и финансиранията, чието отпускане е пряко обвързано с цената на предоставяни стоки или услуги. Не са субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка, субсидиите и финансиранията, предназначени единствено за:
а) покриване на загуби;
б) финансиране на разходи, включително за придобиване или ликвидация на активи.
В случаите, при които предоставените средства се използват за финансиране на разходи, без да са обвързани с реализирани от лицето облагаеми доставки, с тях не се увеличава данъчната основа на доставката.
На следващо място с оглед преценката относно това дали полученото финансиране представляват насрещно плащане за доставка (дали се касае за възнаграждение, платено за предоставена услуга и/или закупена стока) или е налице финансиране с цел покриване на разходи следва да се има предвид и последователната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). Според постановеното от СЕС, „понятието за доставка на услуги, осъществена възмездно, по смисъла на член 2, параграф 1 от Шеста директива предполага съществуване на пряка връзка между предоставените услуги и полученото заплащане“ (Apple and Pear Development Council, параграфи 11 и 12, и Дело C-16/93 Tolsma [1994] ECR I-743, параграф 13).
В съответствие с формулировката на § 1, т. 15 от ДР на ЗДДС разпоредбата на чл.26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС се прилага, когато финансирането/субсидията е пряко свързана с цената на въпросната сделка. Понятието „субсидии, пряко свързани с цената“ означава, че в данъчната основа за целите на облагане с ДДС следва да се включат всички помощи, които имат пряко въздействие върху размера на възнаграждението, получено от доставчика. Тези финансирания/субсидии трябва да имат пряка връзка или дори причинно-следствена връзка с доставката на точно измерени или измерими стоки или услуги, като помощта се предоставя доколкото тези стоки или услуги действително са продадени. СЕС постановява ясни критерии за това. За да е налице това третиране, финансирането/субсидията първо трябва да бъде платена изрично на субсидиран оператор с цел той да може да достави конкретни стоки или услуги (дело C-184/00, параграфи 12 и 13). Също така е необходимо да се провери дали купувачите на стоките или услугите са облагодетелствани от субсидията, предоставена на бенефициента. Дължимата от купувача цена трябва да бъде определена по такъв начин, че тя да намалява пропорционално на субсидията, предоставена на продавача или на доставчика на стоките или услугите, което по такъв начин представлява елемент при определянето на цената, искана от продавача или доставчика. Също така трябва да бъде проверено дали от обективна гледна точка фактът, че субсидията е платена на продавача или доставчика, му позволява да продава стоките или доставя услугите на по-ниска цена, отколкото той би бил принуден да иска при липсата на субсидия (дело C-184/00, параграф 14). Възнаграждението, съставляващо субсидията, трябва да бъде определяемо. Не е необходимо субсидията да отговаря точно на намаляването на цената на доставените стоки или услуги. Достатъчно е връзката между намалението на цената и субсидията, да е съществена (дело C-184/00, параграф 17). В заключение СЕС постановява, че „субсидии, пряко свързани с цената“ за целите на член 11, част А, параграф 1, буква а) от Шестата директива включват само субсидии, които съставляват цялото възнаграждение за доставката на стоки или услуги или част от него, което е платено от трета страна на продавача или доставчика (дело C-184/00, параграф 18).
Предвид цитираните правни норми, в случай, че получените от бенефициента средства не са пряко обвързани с цената на предоставяни стоки или услуги, а са предназначени за покриване на загуби или финансиране на разходи, то същите не се включват в данъчната основа по смисъла на чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Когато дадена субсидия или финансиране е пряко свързана с облагаеми доставки, извършвани от данъчно задълженото лице, същата се включва в тяхната данъчна основа и съответно ще подлежи на облагане.
Предоставеният типов договор, по който У община е Възложител, в изпълнение на програма „Култура“ за 2019 г. и с който се отпускат целеви средства за финансиране на обществено значими проекти в културната сфера, може да се приеме, че има характеристиките на договор за изработка. Аргументите за това са следните клаузи от договора:
– същият следва да се сключи на основание чл. 258 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а страните по него се определят като „Възложител“ и „Изпълнител“;
– договаря се, че изплатената сума включва ДДС;
– за получените суми, изпълнителят се задължава да издаде фактури;
– предвидени са обезщетения при неизпълнение на проекта от страна на изпълнителя, както и на всички претърпени от него вреди.
Не на последно място, съгласно чл. 7 от договора изпълнителят в качеството на носител на авторското и сродните на авторското права върху Проекта и включените в него обекти на авторско и сродни на авторското права и други обекти на интелектуална собственост като търговски марки отстъпва на възложителя правото да използва проекта за срок от 10 години. Съгласно чл. 8 изпълнителят се задължава да предостави на възложителя определен процент от места, обособени зони от всяко събитие и процент от печатните произведения, предназначени за продажба, като социална квота на възложителя. От това следва, че е налице насрещна престация по така предоставеният договор.
От казаното дотук следва, че по отношение на приложения към запитването типов договор, така нареченото финансиране представлява насрещно плащане за облагаема доставка. При така договорените условия, същото ще подлежи на облагане с ДДС и респективно ще следва да се документира с данъчен документ по чл. 112 от ЗДДС.

Оценете статията

Вашият коментар