Изх. №20-00-163
16.05.2019 г.
Чл.114, ал.1 от ЗДДС
Чл.78, ал.1 от ППЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-163/23.04.2019 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
ЕАД има за предмет на дейност предоставяне на телекомуникационни и информационни услуги. Компанията – майка М-АВСТРАЛИЯ възнамерява да използва общ счетоводен софтуер за всички дъщерни фирми, с цел подобряване отчетностга и консолидация на отчетите. С този софтуер ще се издават фактури с обща номерация за всички дружества от групата М.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Допускат ли приложимите норми на ЗДДС и ППЗДДС използване на унифицирана обща номерация на фактурите и известията от всички дружества в групата?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросът и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
В разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 1 – т. 15 от ЗДДС са регламентирани задължителните изисквания към съдържанието на фактурата, а изискванията към бланките на фактурите са разписани в чл. 78, ал. 1, т. 1 – 4 от ППЗДДС.
Съгласно чл. 78, ал. 1, т. 1 от ППЗДДС, бланките на фактурите и известията към тях, издавани от регистрирани по закона лица на основание, различно от регистрация по чл. 97а, чл. 99, чл. 100, ал. 2, чл. 154 и чл. 156 от закона, трябва да съдържат пореден номер, който да е трайно вписан при отпечатването.
Номерата на документите са десетразрядни, нарастващи без дублиране и пропуски и не зависят от вида на бланката или документа. Дублиране на номерата на документите се допуска само в случаите, когато документи се издават от фискално устройство. Всички екземпляри на един и същ документ носят един и същ номер (чл. 78, ал. 2 от ППЗДДС). Номерацията на документите не зависи и не се нарушава при изтичането на календарната година. При изчерпване на възможните номера лицето/клонът, след като писмено уведоми териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, започва номерирането отново от „0000000001“ (чл. 78, ал. 3 от ППЗДДС).
Предвид изложеното и доколкото ЗДДС има териториален обхват на действие, считам, че номерацията на издаваните фактури от българското дружество следва да отговаря на горепосочените изисквания. Следователно не е допустимо номерацията, която ще бъде използвана от другите дружества в групата да се взима предвид при определяне на поредния номер на фактурите, които ще се издават от страна на българското дружество по реда на ЗДДС и ППЗДДС.
Доколкото законът и правилникът регламентират само задължителните изисквания към съдържанието на фактурите, няма пречка задължените лица, да вписват в тях и други реквизити освен задължителните, стига да са съотносими и приложими към доставката и да не противоречат на ЗДДС и ППЗДДС. Няма законово ограничение, фактурите да съдържат като допълнителен реквизит пореден номер, унифициран за групата генериран от софтуера.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка.
В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.