Изх. №20-00-185
14.06.2017 г.
чл. 79 ал. 1 от ЗДДС
чл. 163а от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
има разрешение издадено от Министерски съвет за търсене и проучване на нефт и земен газ в, находящ се в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море.
През 2016 г. дружеството е осъществило един проучвателен сондаж за нефт и газ, като съгласно технологията на сондиране, описана в запитването, дружеството използва консумативи /материали/ представляващи метални /обсадни/ тръби, които при използването им се изхабяват или повреждат по начин, който непозволява по-нататъшното им използване. Описано е още, че след осъществения сондаж, съгласно технологичния процес обсадните тръби и съпътсващите ги компоненти са срязани, изтеглени на повърхността и към момента се съхраняват в логистична база, наета от дружеството в гр. Варна. Същите не могат да бъдат използвани повторно или продадени като използваем продукт, тъй като са преминали през излагане на високо налягане и повторното им използване създава предпоставки и риск за нежелани екологични последствия.
В тази връзка, дружеството ще заведе като полезен отпадък извадените на повърхността обсадни метални тръби и ще ги реализира, като отпадъци на лицензирано по Закона за управление на отпадъците (ЗУО) дружество.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли да се извършва корекция на ползван данъчен кредит за използваните и вече негодни метални обсадни тръби, заведени като полезен отпадък, след като са използвани в дейността и стойността им е пренесена в стойността на формиран дълготраен актив на дружеството?
2. Следва ли да се приложи разпоредбата на чл. 163а от ЗДДС при продажбата на производствените отпадъци, представляващи използвани и негодни метални тръби?
3. С какви документи, следва да разполага дружеството, за да приложи разпоредбата на чл. 163а от ЗДДС и какви документи, следва да издаде за продажбата на производствения отпадък?
По първи въпрос:
Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС в сила от 01.01.2017 г. урежда, че регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независимата икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката, кредит, начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
В действащата нормативна уредба няма легално определение на понятието „брак на активи“. Бракуването на активи е процес, при който се изваждат от употреба и се отписват от баланса на предприятието активи, които се обявяват за негодни, тъй като не могат да се използват по предназначението, за което са създадени да носят икономическа изгода. В този смисъл всеки актив в едно предприятие, в т.ч. материалните запаси и стоките, в определен момент могат да станат ненужни или неизползваеми. В такива случаи предприятието се освобождава от тях, като отписването се отразява по различен начин, в зависимост от причините за освобождаването.
В конкретния случай, доколкото вследствие особености на самия технологичен процес се използват обсадни тръби, като консуматив в сонджния процес и същите се изхабяват или повреждат в резултат на използването им, по начин който непозволява по-нататъшното им използване в процеса, би могло същите да се третират като производствен отпадък, произхождащ от самата технология на производството /сондиране/.
В този случай, корекция на ползван данъчен кредит не следва да се извършва, доколкото не е налице брак на активи поради тяхната негодност, а влагане на консумативи които се изхабяват в процеса на сондиране, стойността на които е пренесена в стойността на формиран дълготраен актив от дружеството.
Следва да се има предвид, че в случаите на бракуване, т.е. на изваждане от употреба на активи, поради тяхната ненужност и липса на икономическа изгода от използването им, чл. 79, ал. 1 от ЗДДС изисква начисляване и дължимост на данъка до размера на ползвания данъчен кредит.
По втори и трети въпрос:
В ЗДДС и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойвост (ППЗДДС) не са предвидени изрични доказателства за удостоверяване предмета на доставката по чл. 163а от ЗДДС.
В конкретния случай, продажбата на обсадни тръби добити и третирани от дружеството като отпадък, следва да се облага по реда на глава 19а от ЗДДС.
За доставките по чл. 163а от закона, на основание чл. 82, ал. 5 от с.з., данъкът е изискуем от получателя, когато същият е регистрирано по ЗДДС лице, независимо дали доставчика е данъчно задължено или данъчно незадължено по ЗДДС лице.
В този случай, следва да се издаде фактура, която да съдържа реквизитите по чл.114, ал. 1 от ЗДДС, в която като основание за неначисляване на данък се вписва текста „чл. 163а, ал.2 от ЗДДС“.
В случай, че получателят на доставката по чл. 163а е нерегистрирано по ЗДДС лице, данъкът ще е изискуем от дружеството в качеството му на доставчик по доставката на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.