Изх. №20-00-349/21.09.2017 г. ЗДЗП – чл. 3, чл. 14, чл. 18, чл. 20 ДОПК – чл. 104
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило писмено запитване, прието с №20-00-349/……2017 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху застрахователните премии (ЗДЗП).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е данъчно задължено лице по реда на чл. 3 от ЗДЗП. През тримесечието на годината, данъчно задълженото лице няма дейност, съответно няма облагаема данъчна основа, върху която да определи и дължи данък върху застрахователните премии.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Данъчно задълженото лице задължено ли е да подава нулеви декларации по чл. 14 от ЗДЗП?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
В глава трета от ЗДЗП е уредено, декларирането, внасянето и възстановяване на данъка върху застрахователните премии, както и извършване на корекции при декларирането. Съгласно разпоредбата на чл. 14 от закона, данъчно задължените лица подават данъчна декларация по образец за предходното календарно тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието. Дължимият данък за данъчния период се внася от данъчно задълженото лице в същия срок (до края на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се дължи). В случаите, когато общата сума на данъка върху върнатите застрахователни премии през данъчния период превишава общата сума на данъка, който е изискуем от застрахователя за този данъчен период, превишението се приспада последователно от дължимия данък за следващите данъчни периоди, по аргумент на чл. 12, ал. 3 от ЗДЗП.
В чл. 18 от ЗДЗП е уредено извършването на корекции на грешки при декларирането. Грешките, установени до изтичането на срока за подаване на данъчната декларация, се коригират по реда на чл. 104 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). По смисъла на цитираната разпоредба от кодекса, след подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения. Промените в подадената декларация се извършват с нова декларация.
При допуснати грешки в подадените декларации, установени след изтичането на срока за подаване на данъчната декларация, същите се коригират в данъчната декларация за данъчния период, през който са установени, по аргумент на чл. 18, ал. 3 от ЗДЗП.
В чл. 20 от ЗДЗП са регламентирани административно наказателни разпоредби. Съгласно ал. 1 от разпоредбата, данъчно задължено лице, което не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължими данък в по-малък размер, се наказва с глоба за физическите лица или с имуществена санкция за юридическите лица.
Предвид изложените разпоредби, е видно, че данъчно задължените лица по ЗДЗП са задължени да подават данъчна декларация за всяко календарно тримесечие. В закона не са уредени, случаи за неподаване на декларация за календарно тримесечие.
Както изрично е посочено в чл. 20 от ЗДЗП, за лицето което не подаде декларация по чл. 14 от закона е налице нарушение, за което е предвидена санкция.
Санкция е предвидена и в случай, че не е спазен срокът за подаване на данъчната декларация.
Санкция е предвидена и в случаите, в които в данъчната декларация не са посочени или невярно са посочени данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер, като в тази хипотеза ще попаднат и случаите, в които са декларирани нулеви данни, ако се установят различни факти и обстоятелства от декларираните.
При така посочената в запитването информация, а именно лицето няма дейност през съответното тримесечие, респективно няма облагаема данъчна основа и дължим данък за деклариране и внасяне, и при условие, че не подаде данъчна декларация по чл. 14 от ЗДЗП, то лицето подлежи на санкционен режим по реда на чл. 20 от с.з.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.