Изх. №20-00-424
15.12. 2017 г.
чл. 13, ал. 1, чл. 70, ал. 4, чл. 74, ал. 1, чл. 84 от ЗДДС
чл. 61, ал. 1 от ППЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„С“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 21.04.2017 г. на основание чл. 99, ал. 1 от ЗДДС и на 21.08.2017 г. на основание чл. 96, ал. 1 от закона.
За периода от 19.04.2014 г. до 21.04.2017 г. дружеството е извършило ВОП по реда на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, но не е имало право на приспадане на данъчен кредит, съгласно чл. 70, ал. 4 от ЗДДС. Изискуемият по реда на чл. 84 от ЗДДС данък дружеството е начислило през месец септември с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона и го е отразило в дневника за продажбите за същия отчетен период.
Стоките, предмет на ВОП към настоящия момент са с изтекъл срок на годност и са бракувани с протокол за брак.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Има ли дружеството право на данъчен кредит за начисления данък и какъв е редът за ползването му?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Според разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС право на приспадане на ДДС е налице, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки.
Съгласно разпоредбите на чл. 72, ал. 1 и 2 регистрираното по ЗДДС лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода като:
1. включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период;
2. посочи документа по чл. 71 от ЗДДС в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т. 1.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗДДС данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването.
Според текста на чл. 63, ал. 3 и 4 от ЗДДС данъкът при вътреобщностното придобиване става изискуем на 15-я ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие съгласно ал. 1 и 2 или на датата на издаване на фактурата, а когато няма задължение за издаване на фактура – на датата на издаване на документа, удостоверяващ придобиването на ново превозно средство, когато са издадени преди 15-я ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие.
На основание чл. 70, ал. 4 от ЗДДС няма право на данъчен кредит лице, регистрирано на основание чл. 97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от закона. Това означава, че ако „С“ ЕООД е издало протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС и начислило изискуемия на основание чл. 84 от закона данък за стоките предмет на ВОП в предвидените от закона срокове, то за тях нямаше да е налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 4 от ЗДДС.
Според разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице по чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3, чл. 102, 132 или 132а от закона има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч) преди датата на регистрацията му по този закон, които са налични към датата на регистрацията.
Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС) гласи, че правото на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 74 от закона възниква само за налични активи към датата на регистрацията или получени услуги преди датата на регистрация, описани в регистрационен опис по образец – приложение № 2, който е подаден не по-късно от 45 дни от датата на регистрация. Съгласно чл. 61, ал. 6 от ППЗДДС при условията на ал. 1 – 5 правото на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 74 от закона възниква и за налични активи към датата на регистрацията, за които лицето е начислило данък по чл. 82, ал. 2, т. 3 и чл. 84 ЗДДС.
От изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че протоколът по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС за начисляване на данъка при извършеното ВОП е издаден през м. септември, когато дружеството е регистрирано на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Предвид това и съобразно изложеното по-горе, за „С“ ЕООД би било налице право на данъчен кредит за придобитите стоки – предмет на ВОП в случай, че те са налични към датата на регистрацията по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. В случай, че не са налични дружеството няма право на приспадане на данъчен кредит.
По отношение на бракуваните стоки следва да се има предвид, че на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Предвид това, доколкото за посочените стоки не е ползван данъчен кредит не се прилага и корекция на ползван данъчен кредит предвидена в чл. 79, ал. 1 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.