Изх. №20-00-430/05.12.2016 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” , е постъпило писмено запитване, прието с вх. №20-00-430/12.10.2016 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дейността на дружеството е свързана с покупко-продажби на стоки втора употреба. Дружеството придобива моторни превозни средства, които не са нови по смисъла на ЗДДС на територията на страната от доставчици, които са:
– местно юридическо лице, което не е регистрирано по реда на ЗДДС. В издадения документ за покупката доставчикът посочва като основание за неначисляване на ДДС чл. 113, ал. 9 от ЗДДС.
– юридическо лице от държава членка на ЕС, което не е регистрирано по реда на ЗДДС, както и не е регистрирано за целите на данък върху добавената стойност в съответната държава членка на ЕС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. При покупка на стоката на територията на страната от юридическо лице, нерегистрирано по ЗДДС, „дружеството“ ЕООД може ли да приложи специалния ред за облагане на маржа на цената при последващата продажба на тази стока или ще трябва приложи общия ред по ЗДДС?
2. В случая, когато придобива стоката от дружество от държава членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, може ли да приложи специалния ред за облагане на маржа на цената при последващата продажба на тази стока или ще трябва приложи общия ред по ЗДДС?
3. Във връзка с поставените два въпроса относими към разпоредбата на чл. 143, ал. 1 т. 3 от ЗДДС, как следва да се тълкува изискването на нормата „когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство“, респективно необходими ли са доказателства за тази информация и какви трябва да са те?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпроси:
Разпоредбата на чл. 143, ал.1 от ЗДДС регламентира, че разпоредбите на глава седемнадесета от закона се прилагат за доставка, извършена от дилър, на стока втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции, антикварни предмети, доставени му на територията на страната или от територията на друга държава членка от:
1. данъчно незадължено лице;
2. друго данъчно задължено лице, регистрирано по този закон, когато предмет на доставката е стока, освободена по чл. 50, ал. 1 или от регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка, освободени от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогични основания;
3. друго данъчно задължено лице, което не регистрирано по този закон, или от данъчно задължено лице от държава членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство;
4. друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.
По смисъла на ЗДДС (§1, т. 23 от ДР) „дилър на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети“ е данъчно задължено лице, което в процеса на икономическата си дейност закупува, придобива или внася стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети с цел да ги продаде, независимо от това дали лицето действа като комисионер по смисъла на Търговския закон (ТЗ).
От казаното следва, че при последваща продажба на автомобил – втора употреба от данъчно задължено лице нерегистрирано по ЗДДС или от лице нерегистрирано за целите на ДДС, когато стоките са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство е приложим реда за облагане на маржа на цената.
В случай, че на дружеството са доставени на територията на страната или от територията на друга държава членка стоки втора употреба (моторни превозни средства) от друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон, или от данъчно задължено лице от държава членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство, то е налице хипотезата на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, дружеството може да приложи специалния ред за облагане маржа на цената.
Важно е да се подчертае, че за прилагане на специалния ред за облагане на маржа на цената или общия ред за облагане на доставките на задълженото лице е предоставена законодателна възможност за право на избор, уредена в чл. 151 от ЗДДС. Правото на избор на дилъра за прилагане на общия ред се упражнява от него за всяка отделна доставка, като в издадената фактура не се посочва, че се прилага специалния ред по глава седемнадесета от ЗДДС. В ал. 6 на чл. 151 от ЗДДС е регламентирано, че когато дилърът прилага както специалния ред за облагане на маржа, така и общия ред за облагане на доставките, той е длъжен да води отделна отчетност за доставките, определена с правилника за прилагане на закона. За доставките на стоки, за които е приложен специалният ред на облагане по глава седемнадесета от закона, дилърът съставя отчет за извършените продажби. Отчетът за извършените продажби следва да бъде съставен най-късно в последния ден на данъчния период и трябва да съдържа информация, посочена в чл. 120, ал. 1 от ЗДДС. Следва да се има предвид, че отчетът не се включва в дневника за продажбите, което е указано в чл. 94, ал. 2 от ППЗДДС.
По трети въпрос:
За да се приложи нормата на чл. 143, ал.1, т. 3 от ЗДДС следва да са изпълнени кумулативно условията визирани в нея. Изискванията са предмета на доставката да са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство и същите да са доставени на дилъра на територията на страната от доставчик, който е данъчно задължено лице от държава членка, но не е регистриран за целите на ДДС. Безспорно е, че за да се докаже изпълнението на изискванията на нормата следва ползвателят на това право да притежава доказателства. В ЗДДС и правилникът за неговото прилагане не са посочени изрично документите, с които следва да се снабди лицето за да докаже изпълнението на поставените в нормата условия. В нормата е посочено изискването стоките, да са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство.
Предвид изложеното документите, с които следва да се снабди дилърът, следва да бъдат документи от доставчика, в това число и счетоводни документи. Документите не са изрично изброени или ограничени. В този смисъл следва да се посочи, че съгласно изискванията на счетоводното законодателство, респективно на МСС е регламентирано, публикуване на годишните финансови отчети на предприятията. Чрез публикуването на финансовите отчетите се предоставя възможността за достъп до информацията съдържаща се във финансовите отчети, както и до информацията в пояснителните приложения към финансовите отчети и оповестяванията и на външни за предприятието потребители, с оглед на техните потребности.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.