Становище на НАП с Изх. №21-01-5 от Изх. №20-00-216 от 07.08.2018 г.

Изх. №21-01-5
Изх. №20-00-216
07.08.2018 г.

Чл. 9, ал. 2, т. 2 от ЗДДС
Чл. 26, ал. 2 от ЗДДС
Чл. 84 от ППЗДДС

Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Основна дейност на дружеството е предоставянето на пакетни услуги по настаняване, които се облагат с данъчна ставка в размер на 9%. При ненастаняване на гости по направена резервация, хотелът начислява към туроператор суми, предварително заложени по сключени договори, които имат санкционен характер.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
За начислените суми следва ли да се начислява ДДС и ако следва, каква данъчна ставка следва да се приложи 9% или 20%?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Предвид цитираната разпоредба наличието на доставка на стока или услуга е необходимо условие за да се приложи механизмът на данък върху добавената стойност.
Услуга по смисъла на чл. 8 от ЗДДС е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Доставка на услуга е всяко извършване на услуга съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от закона, като в ал. 2 и ал. 3 от същата правна норма са посочени случаите, които са приравнени на доставка на услуга. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 2 от ЗДДС за доставка на услуга се смята и поемането на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права.
От изложеното за целите на облагането по ЗДДС се налага извода, че за да е налице облагаема доставка, за която се дължи данък от регистрираното лице, следва това лице да е доставчик на услуга.
Данъчното третиране на неустойките и лихвите с обезщетителен характер е регламентирано с разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС и чл. 84 от ППЗДДС.
Съгласно чл. 26, ал. 2, от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Изречение второ на същата разпоредба гласи, че не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
От посоченото в запитването е видно, че неустойката, която е договорена от хотела с туроператора следва да се начислява при неявяване на гости по направена резервация. Същата има за цел да обезщети вредата, която дружеството доставчик на услугите, ще претърпи вследствие на неявяване на гости по направени вече резервации от страна на туроператора. В случай, че посочената неустойка обезщетява доставчика по договора, вследствие на неизпълнение на задълженията от другата страна и доколкото не представляват възнаграждение по доставка, не се облага с ДДС и не следва да се отнася като част от данъчната основа, с изключение на хипотезата, при която под формата на неустойка е извършено доплащане на действителна цена по извършена доставка.
В заключение следва да се отбележи, че ако посочената в запитването неустойка представлява насрещна престация за поемането на задължение от страна на доставчика на услугите за въздържане и непредприемане на действия или неупражняване на права свързани с търговската му дейност, поетото задължение ще има характер на самостоятелна доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 2, т. 2 от ЗДДС. В този случай, доставката не може да се третира като настаняване по смисъла на чл. 66, ал. 2 от ЗДДС и следва да бъде приложена данъчна ставка в размер на 20 %, съгласно разпоредбите на чл. 66, ал.1, т. 1 от ЗДДС.

Оценете статията

Вашият коментар