Становище на НАП с Изх. №23-22-1830 от 14.11. 2018 г.

Изх. №23-22-1830
14.11. 2018 г.

чл. 69, 70, 71а, 71б, 73 от ЗДДС
Постановление №189/28.07.2016 г. „възстановим ДДС“ по ОП

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-22-1830/16.10.2018 г. във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитванията е изложена следната фактическа обстановка:
На 13.11.2017 г. община С заедно с общините К и Ст. сключва Административен договор за безвъзмездна финансова помощ /АДБФП/ за изпълнение на проект с референтен номер BG и наименование “Компостираща инсталация за разделно събирани зелени и биоразградими отпадъци, инсталации за предварително събиране на битови отпадъци и съпътстваща инфраструктура за Регионална система за управление на отпадъците по Оперативна програма (ОП) „Околна среда“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на Европейския съюз, където водеща община е Община С.
Размерът на безвъзмездната финансова помощ в рамките на проекта е 555 лв. (от които 333 лв. са финансирани от Европейския фонд за регионално развитие и 111 лв. национално съфинансиране от държавния бюджет на Република България).
Общините осигуряват собствено финансиране в размер на 786 894,11 лв. Собственото финансиране е разпределено между трите общини, съгласно сключено Споразумение за партньорство
След завършване на строителството, експлоатацията на изградените съоръжения за предварително третиране и компостиране, ще бъде поета от новосъздадено съвместно общинско дружество – собственост на общините, което също така, ще осъществява и събирането и транспортирането на разделно събраните зелени отпадъци на територията на трите общини.
По приложимата нормативна уредба, отразена и в насоките за кандидатстване по процедура №BG ДДС е определен като недопустим разход за финансиране по проекта (възстановим данък). Общините като бенефициенти по ОПОС са длъжни да осигурят средства за разплащане на разходите си по проектите, включително на ДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен въпросът:
Начисленият ДДС по получени доставки на стоки и/или услуги или извършени плащания в изпълнение на проекта възстановим ли е в пълен размер?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Понятието „възстановим ДДС“ е дефинирано в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Постановление № 189 на Министерски съвет от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г. (Постановление №189/28.07.2016 г.) и това е сумата на платения ДДС, която регистрираното по реда на ЗДДС лице има право да приспадне от задълженията си по ЗДДС, включително когато, като е имало това право, не го е упражнило по реда на закона. Определянето на ДДС като възстановим данък е в пряка връзка с възможността начисленият данък за получени доставки на стоки или услуги във връзка с проектиране и изграждане на компостиращи инсталации и на инсталации за предварително третиране на битови отпадъци да се определи като данък с право на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС. Невъзможността да се приспадне платеният данък за закупените стоки или услуги по реда на ЗДДС определя същия като невъзстановим данък.
Правото на приспадане на данъчен кредит възниква и се упражнява по общите правила на чл. 69, при ограниченията на чл. 70, и при условията на чл. 71 от ЗДДС.
Според регламентираните в чл. 69 от ЗДДС общи условия за приспадане на данъчен кредит, регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне начисления му данък за получени стоки и/или услуги, когато използва тези стоки и услуги за извършване на облагаеми доставки.
В случай, че получените стоки или услуги се използват както за извършване на доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право, регистрираното лице има право на приспадане на частичен данъчен кредит. Размерът му се определя по реда на чл. 73, ал. 2 – ал. 8 от ЗДДС.
Относно правото на приспадане на данъчен кредит за дълготрайни активи по смисъла на § 1, т. 83 от допълнителните радзпоредби (ДР) на ЗДДС следва да се имат предвид и влезлите в сила от 01.01.2017 г. разпоредби на чл. 71а и чл. 71б от ЗДДС. Съгласно горепосочените разпоредби, когато съответните стоки, представляващи дълготрайни активи се използват едновременно както за независима икономическа дейност, така и за цели, различни от независимата икономическа дейност (например дейности, за извършването на които общината – бенефициент на безвъзмездна финансова помощ не е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС) се въвежда правилото за приспадане на данъчен кредит, пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност.
Относно други стоки, които не са дълготрайни активи, на основание чл. 73б от ЗДДС регистрираното лице може да упражни пропорционално право на данъчен кредит, когато използва стоката:
1. за независима икономическа дейност и за негови лични нужди или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност, и/или
2. в рамките на независимата си икономическа дейност за извършване на доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, и за доставки или дейности, за които няма такова право, като не прилага чл. 73 от ЗДДС.
Данъкът за доставките на стоки/услуги, финансирани по оперативна програма, по отношение на който общината ще има право на пълен данъчен кредит или право на данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, включително когато за относимия към независимата икономическа дейност данък е налице право на частичен данъчен кредит по чл. 73 от ЗДДС (използват се за освободени и за облагаеми доставки), се счита за „възстановим ДДС“ до размера на ползвания данъчен кредит.
Данъкът за доставките на стоки/услуги, финансирани по оперативна програма, по отношение на който общината има право на частичен данъчен кредит по реда на чл. 73 или чл. 73б от ЗДДС се счита за „възстановим ДДС“ до размера на частичния данъчен кредит.
Бенефициентът на безвъзмездна финансова помощ следва да определи начисления му ДДС по получени стоки и услуги или извършени плащания в изпълнение на всеки конкретен проект, финансиран по ОП, като „възстановим“, т.е. като недопустим разход за финансиране от програмата, при едновременното наличие на следните условия:
1. той самият е регистриран по ЗДДС на общо основание по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, т.е. лицата, регистрирани по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от закона за вътреобщностно придобиване (ВОП), не попадат в тази категория;
2. доставчикът на стоките и услугите, използвани за изпълнението на проекта по ОП, също е регистрирано по ЗДДС лице;
3. стоките и услугите, финансирани по ОП, са използвани от бенефициента за извършване на облагаеми доставки, за които той има право на приспадане на данъчен кредит (чл. 69 от ЗДДС); или
4. за приспадане на частичен данъчен кредит по реда на чл. 73 от ЗДДС. В такъв случай данъчният кредит, на който има право регистрираното лице, се счита за „възстановим“ данък до размера на частичния данъчен кредит.
Бенефициентът определя начисления му ДДС по получени стоки и услуги или извършени плащания в изпълнение на всеки конкретен проект, финансиран по ОП, като „невъзстановим“ (допустим разход за финансиране на програмата), когато:
1. той самият не е регистрирано по ЗДДС или е регистриран по чл. 99 или по чл. 100, ал. 2 от закона само за ВОП;
2. регистриран е по ЗДДС на основание, различно от това за ВОП, но:
а) стоките и услугите, финансирани по ОП, са предназначени за извършване на: освободени доставки по глава четвърта от ЗДДС; безвъзмездни доставки; или доставки за дейности, различни от икономическата му дейност;
б) получаваните от него доставки на стоки и услуги, финансирани по ОП, са без право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗДДС.
Според изложеното в запитването собствеността върху изградените съоръжения възниква за общините-бенефициенти.
Целите и изискванията на процедурата за конкретната ОП предполагат изграждането на инсталациите да бъде възложено от общините-бенефициенти по процедурата, които имат свобода да изберат как изградените инсталации да бъдат експлоатирани впоследствие, при спазване на приложимото законодателство. Финансиране на експлоатацията на така изградените инсталации не се предвижда. В същото време обаче от гледна точка на приспадането на ДДС е от значение начинът на тяхната експлоатация.
За целите на експлоатацията на инсталациите и предоставяне на услугите по компостиране и предварително третиране са допустими и възможни различни варианти за сътрудничество между участващите общини: договор за съвместна дейност, в който случай експлоатацията на инсталациите следва да бъде възложена от изпълнявалите проекта общини на трето лице по реда на чл. 8 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) или учредяване на дружество с общинско участие, на което изпълнявалите проекта общини да възложат експлоатацията на инсталациите по реда на чл. 14, ал. 1, т. 7 от ЗОП.
В конкретния случай, в запитването и приложеното Споразумение за партньорство е обективирано намерение експлоатацията на изградените инсталации да се осъществява от търговско дружество с общинско участие, което ще извършва услуги по третиране, сортиране и сепариране на отпадъци срещу заплащане.
При условие, че за правата за ползване на предоставената за експлоатация инсталация е определено възнаграждение, независимо дали има парично изражение и/или е в стоки и/или услуги, е налице доставка на услуга по смисъла на чл. 8-9 от ЗДДС, която доколкото не попада в обхвата на освободените доставки по глава IV е облагаема доставка по смисъла на чл. 12 от ЗДДС. В този случай, получените от общината стоки/услуги за изграждане на инсталациите ще се използват за последващи облагаеми доставки и за същата ще възникне право на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС, респективно е налице „възстановим ДДС“ за доставките за изграждане.
В този смисъл е и писмо №08-00-811/12.10.2017 г. на Министерство на финансите, копие от което Ви изпращаме.
В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно осигурителния процесуарен кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар