Изх. №23-22-205/06.04.2017 г.
ЗДДС – чл. 132, ал. 6
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, е постъпили Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-22-205/….2017 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Събирателно дружество е регистрирано лице по реда на ЗДДС. Дружеството участва в два консорциума, които до момента не са регистрирани по реда на ЗДДС.
За консорциум „А“ е приложен договор за учредяването му, като е посочено, че договорът е прекратен по силата на закона и договора след като целта, за която е учреден, става нереализуема. Консорциумът не е регистриран в регистър БУЛСТАТ.
За консорциум „Б“ е посочено, че събирателното дружество не е водещ участник в консорциума и не притежава договор за учредяването на консорциума.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли да бъде подадено заявление за регистрация по ЗДДС на консорциумите, в които участва дружеството?
В качеството си на стопански субект, извършващ независима икономическа дейност, гражданското дружество (консорциум) представлява данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС и като такова формира облагаем оборот за целите на задължителната регистрация по чл. 96, ал. 1 или чл. 99, ал. 2 от закона. Следва да се имат предвид и специфичните случаи на регистрация и дерегистрация по реда на закона. Като такъв случай е въведено задължение за регистрация по ЗДДС на неперсонифицирано дружество, в което участва съдружник, който е регистрирано по този закон лице, по аргумент на чл. 132, ал. 5 и ал. 6 от закона (в сила от 01.01.2017 г.).
От приложения договор за учредяване на консорциум „А“ е видно, че неперсонифицираното дружество участва в процедури по възлагане на обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП). В договора се съдържа клауза (чл. 24, ал.1, б. „б“), съгласно която, ако поръчката не бъде присъдена на консорциума, договорът за консорциум се прекратява.
Във връзка с изложеното следва да се посочи, че съгласно разпоредбите на чл. 25 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), действието на договора може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Сбъдването на условието има обратно действие.
При съпоставяне на тази разпоредба от ЗЗД с разпоредбата на чл. 132, ал. 6 от ЗДДС се налага извод за неяснота на последната разпоредба, която следва да бъде преодоляна по пътя на тълкуването. Това е така, тъй като стриктното тълкуване на тази разпоредба би довело до разбиране, че задължението за регистрация ще тежи върху дружество (обединение), което още не е осъществено, и често още към момента на възникването си то вече ще е субект на извършено административно нарушение, тъй като срокът за подаване на заявлението ще е изтекъл много преди проявяването на действието на договора, което е правен абсурд. Освен това от гледна точка на целите на ЗДДС, който цели облагане на определени стопански операции, администриране, отчитане и внасяне на дължимия данък, очевидно безпредметна и излишно, и неоправдано обременяваща, както стопанските субекти, така и приходната администрация, би била една регистрация по закона на обединение, което не е и няма да бъде осъществено, и чието осъществяване е изгубило смисъла си поради липса на възможност и вероятност за постигане на целите, за които е предвидено, и което обединение няма да осъществява друга стопанска дейност извън първоначално планираната. Поради това за целите на облагането с ДДС, в случаите, в които действието на договора за създаване на дружеството е поставено под условие, разпоредбата на чл. 132, ал. 6 от ЗДДС следва да се разбира като задължение за дружеството да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от датата на проявяване на действието на договора, с който се създава дружеството (обединението). В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗЗД относно обратното действие на условието би могла да има своето частноправно, облигационно значение в отношенията между участниците в дружеството и/или трети лица, но не и по отношение на задължението за регистрация по ЗДДС и срока за подаване на заявление, доколкото то е публичноправно, процесуално по естеството си.
Видно от изложеното не могат да бъдат регистриран граждански дружества, за които е налице основание по чл. 132 от ЗДДС за регистрация по закона, преди сбъдването на предвиденото в договора отлагателно условие, както и не може да бъде извършено нарушение на разпоредбите на ЗДДС в случай, че заявлението за регистрация се подаде в 14-дневен срок, считано от датата, на която договорът започне да проявява действието си.
Относно другия консорциум „Б“ с БУЛСТАТ …. се установява следната фактическа обстановка. От регистър БУЛСТАТ е видно, че е вписан статус на дружеството неактивен, въз основа на протокол от 30.05.2008 г. Към 01.01.2017 г. в регистър БУЛСТАТ няма вписано заличаване на консорциума. При направена справка в регистър БУЛСТАТ се установи, че заявление за заличаване е подадено на 01.01.2017 г., а с Указания от 01.02.2017 г. от служител по регистрацията е указано, да се приложат конкретни документи. Следователно към 01.02.2017 г. ДЗЗД „Б“ не е заличено, поради което на основания § 46 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на закона за акцизите и данъчните складове (ЗИДЗАДС) (обн. ДВ бр. 97/2016 г.) дружеството е било длъжно да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.
Предвид изложеното, за този консорциум възниква нормативно основание за регистрацията му по реда на ЗДДС, поради което следва да подадете заявление за регистрация по ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.