Становище на НАП с Изх. №53-00-227 от 10.12.2018 г.

Изх. №53-00-227
10.12.2018 г.
чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх.№53-00-227/23.11.2018 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Основната дейност на ЕООД е оттдаване на превозни средства на лизинг в два варианта: финансов лизинг със затворен край т.е. безусловно придобиване на собствеността върху лизинговата вещ и финансов лизинг с отворен край, т.е. с опция за придобиване на лизинговата вещ.
По договорите за финансов лизинг с клауза за безусловно придобиване на собствеността дружеството начислява следните такси:
* еднократна такса обслужване/управление;
* такса за предсрочно прекратяване;
* такса за разглеждане на молба на клиента за изменение на лизингов договор;
* такса изменение на лизингов договор;
* такса разсрочено плащане на застрахователна премия по лизингов договор;
* такса допълнителен ключ по лизингов договор;
* такса за издаване на пълномощно по лизингов договор;
* такса за регистрация на ППС в КАТ;
* такса дубликат на талон;
* такса за временен регистрационен номер;
* писменна справка по искане на клиента;
* такса локализиране и транспортиране на ППС;
* такса при непрехвърляне на собствеността след изтичане на лизингов договор и др.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Приложими ли са чл. 46, ал. 1 от ЗДДС и разясненията дадени с Писмо № 24-38-44 от 05.07.2016 г. на ЦУ на НАП по отношение на посочените такси?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС освободена доставка е договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг. На основание чл. 46, ал. 2 от ЗДДС в случаите на доставка при условията на договор за лизинг по ал. 1, т. 1 доставчикът може да избере предоставянето на кредита да е облагаема доставка.
По отношение на смисловото тълкуване на употребения в разпоредбата израз „насрещна престация по доставката (лихва) … при условията на договор за лизинг”, потвърждавам изразеното становище в цитираното писмо изх. №24-38-44/05.07.2016 г.
Текстът следва да се тълкува като „включително лихва” или „лихва в широк смисъл”, т.е. освен уговореният лихвен процент, така и всички такси за договаряне и управление на кредита.
Самата норма на чл. 135, ал. 1, т. 1, б. “б” от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО), транспонирана в чл. 46 ал. 1 от ЗДДС, не съдържа изискване относно характера на насрещната престация на освободените доставки във връзка с кредити.
Следва да се има предвид, че предметът на предоставяните услуги следва да бъде правилно определен, за да се прецени доколко попада в обхвата на чл. 46 от ЗДДС или касае облагаеми доставки. За да бъде направена тази квалификация трябва да се изясни много точно съдържанието на всяка конкретна услуга.
Доколкото към запитването не е представен договор, при условие, че посочените в запитването такси за управление и за предсрочно погасяване са свързани с извършвани от лизингодателя дейности по договаряне и управление на кредита, считам, че по отношение на същите е приложима разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
Важно е да се подчертае, че към освободените доставки, по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не биха се отнесли услуги, които не са съпътстващи и пряко свързани с управлението на кредита.
Според Съда на ЕС формулировките, използвани за определяне на случаите на освобождаване, посочени в чл. 135 от Директива 2006/112/ЕО, подлежат на стриктно тълкуване. Следва да се има предвид, че тези случаи на освобождаване са изключение от общия принцип, според който всяка доставка на услуги, извършена възмездно от данъчнозадължено лице, се облага с ДДС. Според Съда на ЕС все пак тълкуването на тези формулировки трябва да бъде съобразено с преследваните с освобождаването цели и да зачита присъщия на общата система на ДДС принцип за данъчен неутралитет. Съдът е приел, че в този смисъл правилото за стриктно тълкуване не означава, че формулировките, използвани в член 13 от Директива 77/388/ЕИО /респективно чл. 135 от Директива 2006/112/ЕО/ за определяне на случаите на освобождаване, трябва да бъдат тълкувани по начин, който би лишил последните от тяхното действие (вж. 23 от Решение от 28 юли 2011 г. по дело C 350/10 Nordea, точка 20 от Решение от 10 март 2011 г по дело C 540/09 Skandinaviska Enskilda Banken точка 27 от Решение от 28 януари 2010 г. по дело C 473/08 Eulitz).
При всички случаи по отношение на преценката трябва да се държи сметка, че целта на освобождаването на доставките на финансови услуги, съгласно обяснение от Комисията на Европейските общности в писменото ? становище по дело C 455/05 Velvet & Steel Immobilien, а именно отстраняване на трудностите, които са свързани с определянето на данъчната основа и на размера на подлежащия на приспадане ДДС, както и избягване на повишаването на разходите по потребителските кредити (вж. точка 21 от Решение от 10 март 2011 г. по дело C 540/09 Skandinaviska Enskilda Banken и точка 24 от Решение от 19 април 2007 г. по дело C 455/05 Velvet & Steel Immobilien).
Друг съществен критерий установен в практиката на Съда на ЕС за преценката дали определена услуга е от категорията освободени финансови услуги съгласно чл.135, т. 1, буква ”г” и буква ”е” от Директива 2006/112/ЕО е дали тя може да породи, да измени или да погаси правата и задълженията на страните във връзка с извършването и, както и да промени правните и финансовите отношения между страните (вж. точки 72 и 73 от Решение от 5 юни 1997 г. по дело C 2/95 SDC , както и точка 33 от Решение от 13 декември 2001 г. по дело C 235/00 CSC Financial Services), като освободената услуга по силата на директивата трябва да се отличава от чисто физическо или техническо извършване, като прилагането на система за обработка на данни.
Вследствие на всичко казано до тук може да бъде направен извода, че услугите от административен характер, както и услуги по обработка на информация, не променят правната или финансовата позиция на страните и не попадат в обхвата на освободените доставки на финансови услуги.
В това число са посочените в запитването услуги, за които се дължат такса за разглеждане на молба на клиента за изменение на лизингов договор; такса изменение на лизингов договор, писменна справка по искане на клиента по лизингов договор доколкото същите са свързани с обработка на информация, както и услугите свързани с експлоатацията на лизинговата вещ (свързани с таксите за разсрочено плащане на застрахователна премия; такса допълнителен ключ; за издаване на пълномощно; за регистрация на ППС в КАТ; такса дубликат на талон; за временен регистрационен за локализиране и транспортиране на ППС и за при непрехвърляне на собствеността след изтичане на лизингов договор).
Горепосочените такси не следва да се третират като насрещна престация за освободена доставка съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка.
В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар