Становище на НАП с Изх. №53-00-88 от 23.05.2017 г.

Изх. №53-00-88
23.05.2017 г.

КСО – чл. 10, ал. 1
КСО – чл. 4, ал. 3, т. 2
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 2

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ….. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-00-88/13.04.2017 г., относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Вписана сте в търговския регистър като едноличен търговец с фирма „С“, ЕИК … В качеството си на едноличен търговец сте извършвали търговия на дребно, а през последните години ксерокс и други услуги. От 01.01.2017 г. приходите на ЕТ „С“ са единствено от отдаване под наем на собствен търговски обект.
Пенсионер сте и получавате пенсия от държавното обществено осигуряване.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли да внасяте здравноосигурителни вноски в качеството си на едноличен търговец?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Собствениците на ЕТ са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и се осигуряват по ред, определен в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (основание чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10, ал. 1 от КСО. Съгласно цитираните разпоредби, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В КСО и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието трудова дейност по смисъла на чл. 10 от КСО. Според чл. 1, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) „търговец“ по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от изброените в текста на разпоредбата икономически – производствени и търговски (в икономическия смисъл на понятието „търговия“) дейности. Освен това, едноличният търговец е и предприятие по смисъла на чл. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч). По силата на чл. 3 от същия закон предприятията осъществяват текущо счетоводно отчитане на стопанските операции.
Предвид цитираните разпоредби, обстоятелството, че в качеството си на едноличен търговец отдавате под наем търговски обект, предполага сключване на договор за отдаване под наем, издаване на фактура на наемателя и др., обосновава извод за реализиране на икономическа дейност. За получените приходи от наем съгласно ЗСч следва да бъдат направени съответните счетоводни записвания.
Следователно, организирането и управлението на стопанската дейност на предприятието на едноличния търговец е трудова дейност, която в конкретния случай е налице. (В същия смисъл е и Решение №6846/02.07.2007 г. на ВАС, VІ-то отд., адм. дело №158/2007 г.) .
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО, лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват за фондовете на държавното обществено осигуряване по свое желание в случаите, когато упражняват дейности като самоосигуряващи се лица.
В ЗЗО не е предвидена разпоредба, аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава пенсионерите, които упражняват трудова дейност като самоосигуряващи се лица (еднолични търговци) от внасянето на задължителни здравноосигурителни вноски. Здравното осигуряване се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, съгласно който самоосигуряващите се лица се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО и окончателно върху доходите от дейността и доходите, получени за работа без трудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Предвид гореизложеното, в качеството си на едноличен търговец, упражняващ трудова дейност през 2017 г., Вие дължите здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.
В заключение Ви информираме, че упражняването на трудова дейност се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В тази връзка, органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК те са независими и действат само въз основа на закона (чл. 4 от ДОПК).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар