Становище на НАП с Изх. №53-04-611 от 01.10. 2018 г.

Изх. №53-04-611 от 01.10. 2018 г.
ЗКПО – чл.195
ЗКПО – §1, т.9
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с №53-04-611/19.09.2018 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Изложената фактическа обстановка е идентична с изложената във Ваше предходно запитване с вх. №53-04-285/03.05.2018 г., във връзка с което е изразено становище в писмо с изх. №53-00-285#1/14.05.2018 г. по описа на дирекция ОДОП относно данъчното третиране на услуга за изготвяне идеен проект и цялостна проектна документация по договор за изграждане на завод за малц като „авторски и лицензионни възнаграждения” по ЗКПО.
С настоящото запитване, относно същите услуги при идентична фактическа обстановка, поставяте следният въпрос:
Попада ли доходът от изготвяне на проектна документация в обхвата на „технически услуги“ по смисъла на § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО и дължи ли се за него данък при източника по чл. 195 от ЗКПО?
Във връзка с изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Според изложената фактическа обстановка и приложения договор, е видно че в обхвата на услугите относими към поставения въпрос се включват: изготвяне на идеен проект, основен проект, технически проект, подготовка на тръжна документация, валидиране на работен проект и др. съпътстващи дейности (техническо съдействие). Възложителят е собственик на проекта.
Понятието „възнаграждения за технически услуги”, дефинирано в § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО, определя, че това са услуги с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице. Следователно, законът изключва от обхвата на възнагражденията за технически услуги, които са обект на облагане с данък при източника технически услуги, които нямат характер на консултантски. Изрична дефиниция на понятието „консултантски услуги“ липсва както в ЗКПО, така и в другите данъчни закони, поради което смисълът на това понятие следва да се извлича от общоприетото му значение: консултантски услуги са тези, които се предоставят от лице, което има специални знания и умения в определена област, което дава препоръка, съвети или мнение като специалист, вещо лице, експерт в рамките на професионалната си дейност.
В конкретният случай, при условие, че услугите са само проектантски и няма елемент на консултации, считам че не е налице възнаграждение за технически услуги, начислено от местно юридическо лице на чуждестранно такова, поради което съответно не е налице и доход от източник в страната, за който е приложим редът за облагане, определен в чл. 195 от ЗКПО.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно осигурителния процесуарен кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар