Изх. №53-04-621
23.10. 2017 г. чл. 26, т. 2, чл. 10, ал. 1 от ЗКПО чл. 13, ал. 1, 3 и 6, чл. 117, ал. 1, чл. 84 от ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с №53-04-621/05.09.2017 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„Е” ООД, регистриран по ЗДДС е с предмет на дейност – търговия с английска литература и подаръци – нови и употребявани. Във връзка с дейността си дружеството поръчва стоки от сайтове за електронна търговия (eBay.co.uk и Amazon.co.uk). Разходите за транспортирането до България също се покриват от дружеството, като стоката се изпраща до адрес на обслужващата транспортната фирма на територията на Англия и от там до България.
Сделките между дружеството и доставчиците са документирани с потвърждение за продадените стоки, плащане през системата PayPal и в банковата сметка на дружеството, както и с транспортен документ от обслужващата транспортна фирма. В потвържденията фигурира потребителското име на доставчика, но не и допълнителни данни като име и адрес.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как следва да бъдат документирани осъществените покупки и с какви доказателства биха могли да бъдат обосновани разходите за закупуването на стоките? Ако горе описаните доказателства не са достатъчни, то с какви други документи следва да се снабди дружеството за доказване на извършените разходи?
2. Следва ли тези покупки да се отразяват в дневниците по ДДС и да се начислява данък с издаване на протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Поставеният по отношение на прилагането на ЗКПО въпрос е свързан с разпоредбата на чл. 26, т. 2 от същия закон, съгласно която не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. По отношение на документалната обоснованост за целите на признаването на даден счетоводен разход за данъчни цели в чл. 10 от ЗКПО се съдържат изрични разпоредби, които се базират на изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч). По силата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В ал. 2 от същата разпоредба се доуточнява, че счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
В разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗСч е постановено, че първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
Следва да се отбележи, че ЗСч има териториален обхват на действие, поради което цитираните изисквания на чл. 6 от същия закон са приложими само по отношение на случаите, при които съставители на документите са български предприятия. Независимо от това, за да се признае счетоводният разход за данъчни цели в описания от Вас случай, постъпилият в предприятието документ, издаден от чуждестранно лице, следва да съдържа информация, която по безспорен начин да доказва реално осъществена стопанска операция. Както е посочено и в чл. 10, ал. 2 от ЗКПО, документална обоснованост ще е налице и когато в първичния счетоводен документ, издаден от чуждестранното лице, липсва част от необходимата информация, доказваща осъществяването на стопанската операция, но за нея има други документи, които я удостоверяват.
По отношение на счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, е необходимо да се има предвид, че същите трябва да се превеждат на български език, в случаите, когато това е предвидено в закон (чл. 5, ал. 2 от ЗСч). Такова изискване се съдържа в чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, където е постановено, че при поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
По втори въпрос:
Протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС се издава задължително в случаите по чл. 82, ал. 2, 3, 4 и 5 и чл. 84 – от регистрираното лице – получател по доставката. Разпоредбата на чл. 84 гласи, че данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването.
Вътреобщностно придобиване, по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Според ал. 3 от същия законов текст за възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност, а според ал. 6 ал. 3 се прилага и когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето.
От изложената в запитването фактическа обстановка и приложени към него документи не е видно дали доставчикът на стоките е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1; дали „Е” ООД има регистрация за целите на ДДС в друга държава членка, където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност, съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗДДС, както и дали стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на дружеството, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС.
Предвид това, само при изпълнение на посочените по-горе хипотези за „Е” ООД ще е налице ВОП и същото следва да издава протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и да начислява данък.
Следва да имате предвид, че поставените въпроси са идентични с въпросите, поставени в писмено запитване, прието с №20-00-191/20.04.2015 г., в отговор на което е изразено становище от директора на дирекция ОДОП …с изх. №20-00-191/19.05.2015 г.