Изх. №53-04-801/30.11.2018 г.
КСО – чл. 9, ал. 3, т. 1
КСО – чл. 7, ал. 12, т. 1
НЕВДПОВ – чл. 1а
ЗЗО – чл. 40, ал. 5
Наредба №Н-8/2005 г. – чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „б“
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …….. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-801/14.11.2018 г., относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ) и Наредба №Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-8/2005 г.).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Съгласно чл. 230 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), временно сте отстранен от длъжност прокурор във …………………….. по предложение на Главният прокурор. Отстраняването е гласувано в Прокурорската колегия на ВСС.
За периода на временно отстраняване от длъжност получавате възнаграждение в размер на минималната работна заплата на основание чл. 230, ал. 3 от ЗСВ.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Има ли задължение Военноокръжна прокуратура София като осигурител да внася социални и здравноосигурителни вноски за периода на отстраняване от длъжност до постановяване на оправдателна присъда?
2. В какъв срок следва да се внесат дължимите осигурителни вноски и подадат данните с декларации образец №1 (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-8/2005 г.)?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 230, ал. 1 от ЗСВ в случаите по чл. 132 от Конституцията на Република България (КРБ), когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем, съответната колегия на Висшия съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство. Когато, извън случаите по чл. 230, ал. 1 от закона, съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер, съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство (чл. 230, ал. 2 от ЗСВ). Искането за временно отстраняване от длъжност по ал. 1 и 2 от ЗСВ се прави от главния прокурор по предложение на наблюдаващия прокурор и се мотивира (чл. 230, ал. 5 от ЗСВ). За периода на временно отстраняване от длъжност на съдията, прокурора и следователя се заплаща възнаграждение в размер на минималната работна заплата (основание чл. 230, ал. 3, изр. второ от ЗСВ).
При прекратяване на наказателното производство, освен в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) или при постановяване на оправдателна присъда съдията, прокурорът или следователят, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща разликата между получаваното възнаграждение по чл. 230, ал. 3 от ЗСВ и пълния размер на трудовото възнаграждение за периода на отстраняването (чл. 231, ал. 1 от ЗСВ).
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО, за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, или когато са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в специални закони. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 от кодекса – от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Осигурителните вноски се внасят в размерите, определени за фонд „Пенсии“,
съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд (чл. 9, ал. 5 от КСО).
Осигурителният доход, върху който се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване е регламентиран в чл. 1а от НЕВДПОВ. Съгласно тази разпоредба осигурителните вноски, дължими на основание чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО се внасят върху възнаграждението, определено по трудовото, служебното или друго приравнено правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното недопускане или отстраняване от работа, незаконното уволнение или отстраняването и възстановяването на работа по реда, определен в специални закони, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец. Възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната за съответния период.
С оглед на изложеното, периода на временно отстраняване от длъжност, за който се изплащат възнагражденията по чл. 230, ал. 3 и чл. 231, ал. 1 от ЗСВ, се зачита за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО. Цитираната разпоредба от КСО регламентира и размера на осигурителния доход за този период. В тази връзка, възнагражденията по чл. 230 и чл. 231 от ЗСВ не са осигурителен доход, поради което върху тях не се дължат осигурителни вноски (чл. 1, ал. 8, т. 11 от НЕВДПОВ).
Осигурителните вноски за периода по чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът за установяване на незаконното недопускане или отстраняване от работа, а при възстановяване на работа по реда, определен в специални закони – до 25-о число на месеца, следващ месеца на възстановяването (чл. 7, ал. 12, т. 1 от кодекса).
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО здравноосигурителната вноска на лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО, определена по реда на чл. 29, ал. 3 от закона, се определя и се внася върху доход, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен с КСО. Здравноосигурителната вноска е изцяло за сметка на работодателя или ведомството, когато това е предвидено в закон – основание чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ЗЗО.
В случаите, когато лица са отстранени и впоследствие възстановени на работа, за периода на отстраняването им до възстановяването те не са осигурени по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО, тъй като не извършват трудова дейност и не получават доход от тази дейност, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване.
Периодите на временно отстраняване от длъжност се зачитат за осигурителен стаж на основание разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО, която регламентира и размера на осигурителния доход за тези периоди. Следва да се има предвид, че внасянето на осигурителни вноски по реда на тази разпоредба е с цел зачитане на осигурителен стаж.
Също така, в разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ЗЗО изрично е регламентирано, че здравноосигурителните вноски са изцяло за сметка на работодателя или ведомството, когато това е предвидено в закон. В ЗЗО не е въведен ред за определяне и внасяне на здравноосигурителни вноски за времето, през което лице е останало без работа поради отстраняване от длъжност. С оглед на изложеното и неналичието на релевантна норма в ЗЗО, няма основание здравноосигурителните вноски за въпросния период да бъдат внесени за сметка на осигурителя.
От друга страна, предвид чл. 33, ал. 1 от ЗЗО Вие попадате в кръга на задължително осигурените лица в Националната здравноосигурителна каса. В този аспект, в случай че за Вас не са дължими здравноосигурителни вноски на друго основание по реда на чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, за въпросния период приложима е разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от същия закон. Съгласно цитираната разпоредба дължите здравноосигурителни вноски за своя сметка върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) и следва да извършите годишно изравняване на осигурителния доход за здравно осигуряване съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Също така, лицата, които подлежат на осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО са длъжни да декларират това обстоятелство, като в декларацията посочват, че ще се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от закона. Срокът за подаване на декларацията е до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало задължението за осигуряване на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО. Декларацията е приложение №7 към чл. 2, ал. 6 от Наредба №Н-8/2005 г. и се подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП) лично или от упълномощено лице, както и по електронен път с квалифициран електронен подпис или издаден от НАП персонален идентификационен код – ПИК.
За целия период, който се зачита за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО осигурителят следва да представи в компетентната териториална дирекция на НАП декларациите по чл. 5, ал. 4 от КСО. Информацията се подава по реда на Наредба №Н-8/2005 г.
Декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице“ (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от наредбата) се подава за всеки един месец от периода на оставане без работа или от периода на осигуряване върху по-малък осигурителен доход, като в т. 12 „Вид осигурен” се попълва код 18. Декларацията съдържа данни само за социално осигуряване. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Наредба №Н-8/2005 г. декларация образец №1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП в сроковете за внасяне на осигурителните вноски по чл. 7, ал. 12, т. 1 от КСО.
Съгласно чл. 6а, ал. 1 от Наредба №Н-8/2005 г. работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения могат да коригират подадените данни с декларации образец №1 (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от наредбата), като подадат декларация с коректните данни и попълнен код за корекция. Декларации образец №1 не се подават за коригиране и заличаване на данни след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят. След този срок декларации се подават само на електронен или хартиен носител след разрешение на НАП или Националния осигурителен институт във връзка с възложените им дейности.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.