Изх. №53-04-840
15.12. 2017 г.
чл. 17, ал. 2, чл. 86, ал. 3, чл. 111а, ал.3, чл. 113, ал. 1 от ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”е постъпило Ваше писмено запитване, прието с №53-04-840/21.11.2017 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„Ф” ЕООД, регистрирано по ЗДДС лице с основна дейност търговия с индустриални технически продекти и обучителни системи (пнвматични, хидравлични, електрически и др. обучителни стендове).
„Ф” ЕООД е сключило сделка за продажба на обучителни стендове на българско дружество, регистрирано по ЗДДС, което от своя страна ще продаде стендовете на образователна институция в Гана, Африка. „Ф” ЕООД купува обучителните стендове от Канада като същите ще се доставят директно от Канада до Гана, без да минават през територията на страната.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли „Ф” ЕООД да начислява 20% ДДС при издаването на фактура към българското дружество?
2. С какви документи следва да се снабди „Ф” ЕООД за доказване на доставкатаПредвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Според разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по ЗДДС лице – доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5. Облагаема доставка, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ? към получателя, съгласно текста на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС.
От изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че стоките, предмет на доставката ще се транспортират от Канада до Гана. Предвид това и на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставаката на стоките е извън територията на страната и на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък върху добавената стойност за доставки с място на изпълнение извън територията на страната. Това от своя страна означава, че не се начислява български данък върху добавената стойност, включително и чрез прилагане на нулева ставка на данъка.
По втори въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 111а, ал. 3 от ЗДДС документирането на доставка на стоки или услуги с място на изпълнение на територията на трета страна или територия се извършва по реда на Глава единадесета, когато доставчикът е установил независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или на такъв обект – има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната.
Предвид това, „Ф” ЕООД следва да документира доставката с издаване на фактура на основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, в която да посочи основание за неначисяване на ДДС – чл. 17, във връзка с чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
За доказване на това, че доставката е с място на изпълнение извън територията на страната дружеството следва да разполага с всички относими доказателства като документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на Канада до Гана, търговска кореспондениция и др.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.