Изх. №53-04-886
10.01.2018 г.
КСО – чл. 6, ал. 3
КСО – чл. 9, ал. 2, т. 2
НЕВДПОВ – чл. 1, ал. 2
НЕВДПОВ – чл. 3, ал. 1
НАРЕДБА №5/29.12.2002 г. – чл. 4, ал. 3
ЗДДФЛ – чл. 24, ал. 1 и ал. 2
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-886/30.11.2017 г., относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ) и Наредба №5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) (Наредба №5/29.12.2002 г.).
В запитването не е изложена фактическа обстановка.
Поставяте следните въпроси:
1. Дължат ли се задължителни осигурителни вноски и облагат ли се с данък възнаграждението за платен годишен отпуск, допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд, допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО за първите три работни дни от временната неработоспособност, паричното обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО за временна неработоспособност и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск?
2. Как се определя размерът на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и задължително ли се вписва в трудовия договор?
3. Какви документи е длъжен да предостави работодателят на работника при сключване на трудов договор? Следва ли да предостави копие на издадената от НАП справка (приложение №3 към чл. 4, ал. 1 от Наредба №5/29.12.2002 г.)?
Втори и трети въпрос, в частта, касаеща прилагането на трудовото законодателство, са препратени по компетентност в Министерство на труда и социалната политика.
Предвид липсата на фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, работниците и служителите, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й (аргумент чл. 10, ал. 1 от КСО).
Задължителни осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 3 от КСО).
По смисъла на чл. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), брутната работна заплата се състои от:
1. основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда;
2. допълнителни трудови възнаграждения, определени в КТ, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор;
3. други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и не включени в горепосочените т. 1 и т. 2.
Възнаграждението за положен извънреден труд и допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит са допълнителни трудови възнаграждения по смисъла на НСОРЗ. Като част от брутната работна заплата те се включват в брутните месечни възнаграждения. Следователно върху изплатените, включително начислените и неизплатените възнаграждения за положен извънреден труд и допълнителните възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит се дължат задължителни осигурителни вноски.
Лицата, които са осигурени за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск (чл. 40, ал. 1, изречение първо от КСО). За осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност (чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО). От цитираните разпоредби следва, че не се правят осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване за времето когато работника или служителя ползва отпуск за временна неработоспособност (платен и/или неплатен).
За разлика от държавното обществено осигуряване, по силата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за лицата във временна неработоспособност се внасят здравноосигурителни вноски. Доходът, върху който се дължат вноските е минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година. Вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската.
Разпоредбите на КСО по отношение елементите на осигурителния доход са доразвити в НЕВДПОВ.
На основание чл. 1, ал. 2 от наредбата, осигурителните вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените, начислените и неизплатени трудови възнаграждения или неначислените възнаграждения, включително възнагражденията за отпуските по чл. 155, 156, 157, 159, 161, 162, 166, 168 – 170 и 319 от КТ, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година. Видно от цитираната разпоредба, върху възнагражденията за платен годишен отпуск (отпускът по чл. 155 от КТ) и за допълнителен платен годишен отпуск (отпускът по чл. 156 от КТ) се дължат задължителни осигурителни вноски.
Съгласно чл. 3, ал. 1, изречение първо от НЕВДПОВ, осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година. Следователно върху възнаграждението за първите три работни дни от временната неработоспособност (т.е. възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО) се дължат задължителни осигурителни вноски.
В отговор на Ваше предходно запитване (писмо изх. №53-04-391/18.07.2017 г. по описа на ….) е изразено становище относно дължимите осигурителни вноски и данъчното третиране на обезщетението по чл. 224 от КТ, т.е. на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. Както е указано и в посоченото становище, съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. В съответствие с чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 на чл. 24. Както обезщетението по чл. 224 от КТ, така и възнаграждението за платен годишен отпуск, допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд и допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит не са в обхвата на доходите, освободени от облагане по силата на ЗДДФЛ или по силата на друг закон. Следователно, в случаите на изплащане на тези възнаграждения същите се включват при определянето на облагаемия доход за целите на авансовото и годишното облагане на доходите от трудови правоотношения. От изброените в запитването доходи обект на различно данъчно третиране са обезщетенията за временна неработоспособност, изплащани на основание КСО. По силата на чл. 24, ал. 2, т. 14 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват обезщетенията и помощите по част първа от КСО, включително изплатените на основание чл. 40, ал. 5 от същия кодекс.
В заключение следва да имате предвид, в случай че разполагате с доказателства, че осигурителят не е внесъл дължимите осигурителни вноски, както и че е внесъл вноски върху осигурителен доход, различен от действителния, Вие можете да уведомите компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) за предприемане на действия по компетентност. За тази цел е необходимо да подадете в ТД на НАП …., офис …., писмено заявление, придружено от подкрепящите го документи. Същото трябва да е подписано от Вас и да съдържа идентифициращите Ви данни и адрес за кореспонденция.
По трети въпрос:
Съгласно чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. По силата на чл. 62, ал. 3 от КТ, в тридневен срок от сключването на трудовия договор работодателят или упълномощено от него лице е задължен да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП. Работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП (основание чл. 63, ал. 1 от КТ).
Данните, които се съдържат в уведомлението, и редът за неговото изпращане са определени с Наредба №5/29.12.2002 г., издадена от министъра на труда и социалната политика.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредба №5/29.12.2002 г., работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление, като връчването се удостоверява с подписа на работника или служителя срещу името му в справката за заверените уведомления.
Видно от цитираните разпоредби, работодателят е длъжен преди постъпване на работа да Ви връчи копие на завереното уведомление (приложение №1 към чл. 1, ал. 1 от Наредба №5/29.12.2002 г.), като подписвайки се срещу името си в справката за заверените уведомления Вие удостоверявате това връчване. В случай че работодателят не е предоставил копие на завереното уведомление, справка за подадените уведомления за Вас може да получите като подадете искане до компетентната ТД на НАП.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението, заверено от ТД на НАП. Следва да имате предвид, че цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство се осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика.
Моля при следваща кореспонденция с дирекция ОДОП …. да посочвате телефон и електронен адрес за връзка, което ще спомогне за по лесно осъществяване на контакт с Вас.