това дали дейността му представлява независима икономическа дейност следва да се извърши в зависимост от това дали същият носи отговорността и риска за услугите, които извършва на дружеството.

Изх. № 20-00-55
28.03.2012 г.
ЗДДС,
ДОПК, чл.17, ал.4
чл.3, ал.1 и ал.2 § 1, т.3, б.”е” от ДР
чл.12, ал.1
чл.113, ал.1
чл.114, ал.1, т.13
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
… АД е сключил договор за правни услуги с акционер (местно физическо лице), който притежава 50 % от акциите на дружеството. Същият упражнява свободна професия „адвокат” и е регистриран по ЗДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Попадат ли в приложното поле на ЗДДС доставките на правни услуги, оказани на … АД от физическото лице – акционер ?
2. Има ли промяна в данъчното третиране на оказаните от акционера правни услуги и налагат ли се промени във връзка с документирането на доставката?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към нея нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. По смисъла на ал.2 от същата разпоредба, независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Следва да се има предвид, че в случаите при които акционер полага срещу възнаграждение личен труд в акционерното дружество, в което той е акционер, преценката относно това дали дейността му представлява независима икономическа дейност следва да се извърши в зависимост от това дали същият носи отговорността и риска за услугите, които извършва на дружеството.
Когато акционерът във вътрешните отношения с дружеството поема изцяло риска и отговорността за вредите при неизпълнение или лошо изпълнение на услугите, следва да се приеме, че той осъществява независима икономическа дейност и за същата е данъчно задължено по ЗДДС лице.
Правата и задълженията на адвокатите при оказване на правни услуги са регламентирани в Закона за адвокатурата (ЗА). Съгласно чл.2, ал.1 във връзка с чл.51 от ЗА адвокатската професия се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и издръжка, а адвокатите отговарят за причинените на клиента вреди.
Предвид посочените разпоредби при оказването на правни услуги, адвокатът винаги действа в качеството си на данъчно задължено по ЗДДС лице, осъществяващо независима икономическа дейност.
Правните услуги, предоставяни с личен труд от акционера, за които той получава възнаграждение от дружеството, следва да се считат за облагаеми доставки по смисъла на чл.12 от ЗДДС.
В конкретния случай физическото лице и акционерното дружество са „свързани лица” съгласно § 1, т.3, б.”е” от Допълнителните разпоредби (ДР) на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). При определяне на данъчната основа на извършените доставки следва да имате предвид специалните разпоредби на чл.27, ал.2 и ал.3, т.1 от ЗДДС.
По втори въпрос:
Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик на облагаема доставка, е длъжно да издаде фактура за извършената от нето доставка. В тази връзка, в издаваната фактурата задължително следва да бъде посочен размера на дължимия данък (чл.114, ал.1, т.13 от ЗДДС).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.4 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар