ЗДДС – чл. 21, ал.4, т.1; чл.12, ал.1; чл.82, ал. 1,2; § 1, т.11 от ДР на ЗДДС;
ЗДДФЛ- чл. 31, чл. 32; чл. 37, ал. 1, т.4, чл. 46, ал. 1; чл. 44; чл.50, чл. 55; чл. 56, чл.58
В Дирекция ОДОП –…. постъпи Ваше писмено запитване с вх. № …/ 30.06.2014г. Изложена е следната фактическа обстановка:
Три физически лица притежават сграда, отдадена под наем на банка. Едното от тези лица е установено в Англия – там е данъчно регистрирано и задължено.
Поставени са въпроси относно третирането на наема по ЗДДФЛ и ЗДДС както за установените в България физически лица, така и за чуждестранното физическо лице.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
По ЗДДС:
Съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1, б. “а” от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при предоставянето на право на ползване.
Предвид горното, мястото на изпълнение на доставката на услугата по отдаване под наем на недвижим имот е на територията на страната, тъй като сградата е на територията на страната.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Предвид цитираната норма, облагаема е всяка доставка, свързана със земя и сгради, за която изрично не е посочено в ЗДДС, че има характер на освободена. Доставките, определени като освободени, са изчерпателно изброени в Глава четвърта “Освободени доставки и придобивания” от ЗДДС. Като освободена доставка в ЗДДС е посочена доставката на услуга по отдаване под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец (чл.45, ал.4 от ЗДДС). В случая наемателят е търговец, предвид което доставката не попада в предвиденото изключение по чл. 45, ал. 4 от ЗДДС и е облагаема.
За физическите лица, установени на територията на страната доставката по отдаване под наем е облагаема и данъкът е изискуем от тях като доставчици, съгласно чл.82, ал.1 от ЗДДС. Данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка.
Във връзка с отдаването под наем на недвижим имот, собственост на физическото лице, установено в Англия, следва да се съобразят разпоредбите на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС. Данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, когато са налице едновременно следните условия:
– доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема;
– доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и
– получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона.
В тази връзка, за да се определи дали тази разпоредба е приложима в конкретния случай, следва да се установи дали доставчикът (физическото лице, установено в Англия), е установен на територията на страната.
В § 1, т. 11 от ДР на ЗДДС е дадено определение на понятието “лице, установено на територията на страната” и това е лице, което е със седалище или адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. “Постоянен обект” по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС е търговско представителство, клон, офис, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане наприродни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
За дефинирането на понятието “постоянен обект” следва да се имат предвид конкретните факти за всеки отделен случай, както и практиката на Съда на Европейския съюз (С 168/84; С 190/95; С 231/94; С 260/95) съгласно която под “постоянен обект” следва да се разбира “дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги”. Т.е. за да бъде определен като постоянен, конкретен обект следва да отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки.
В случая преценката дали това е така следва да бъде направена въз основа на фактите и обстоятелствата, свързани с конкретния казус, с оглед закона и установената практика на СЕС.
В хипотезата, изложена в писмото Ви, с оглед преценката дали доставчикът е установен на територията на страната, следва да се прецени дали същият има постоянен обект на територията на страната. Частта от сграда, която ще се отдава под наем е на територията на страната, т.е. налице е необходимият технически ресурс, но по отношение на човешкия ресурс, необходим за целите на независимо предоставяне на съответните услуги, няма данни за наличие на такъв на територията на страната. Следователно в случая следва да се приеме, че доставчикът (физическото лице, установено в Англия) не е установен на територията на страната чрез постоянен обект.
Предвид гореизложеното е приложима разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и данъкът е изискуем от получателя по доставката. Т.е. за българското дружество – получател по доставката е налице задължение за начисляване на данъка, когато данъкът за доставката стане изискуем.
При определянето на данъчната основа следва да се съобразят разпоредбите на чл.26 от ЗДДС. Съгласно ал.1 на тази норма, данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. По смисъла на ал.2, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
По ЗДДФЛ:
Предвид, изложената фактическа обстановка и относимата към нея нормативна уредба, изразявам следното становище:
Облагане на доходите от наем на местни физически лица:
Местните физически лица определят облагаемите си доходи от наем на движимо или недвижимо имущество по правилата на чл. 31 от ЗДДФЛ, а годишната данъчна основа – съобразно чл. 32 на същия закон.
Освен това, в чл. 44 от ЗДДФЛ е регламентирано авансово облагане на доходите от наем. Авансовият данък е в размер на 10 на сто, изчислява се по реда на чл.44, ал.1 от ЗДДФЛ и се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, не се удържа и внася авансов данък (чл.65, ал.12 от ЗДДФЛ).
На основание ал. 4 на чл. 44 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. В тези случаи размерът на дължимия авансов данък се определя, като облагаемият доход по чл.31 от същия закон се умножи по данъчната ставка 10 на сто.
Данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода (чл. 66, ал. 1 от ЗДДФЛ).
На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ от 01.01.2013 г., предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци (образец 4001). Данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка (чл. 56, ал. 1 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ физическите лица подават годишна данъчна декларация(ГДД) за придобитите през годината доходи. Декларацията се подава лично или от упълномощено лице.
Облагане на доходите от наем на чуждестранни физически лица:
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България – чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ.Видно от чл. 5 от ЗДДФЛ чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от закона.
С оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 6, т. 5 от ЗДДФЛ доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, намиращо се на територията на страната, са от източник в България.
Доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на имущество от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, подлежат на облагане с окончателен данък на основание чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ.Окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените /изплатените доходи, на основание чл. 37, ал. 2 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ, данъчната ставка е 10 на сто.
Когато платецът на наем е предприятие или самоосигуряващо се лице, окончателният данък се удържа и внася в сроковете и по реда на чл. 65 от същия закон.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци.
Данъчната декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци (чл. 56, ал. 1 от ЗДДФЛ), в ТД на НАП, в която те подлежат на внасяне.
Съгласно чл. 58 от ЗДДФЛ, по искане от наемодателя може да се издаде Удостоверение по образец за платен данък от чуждестранно физическо лице. Искането се подава в териториалната дирекцияна Националната агенция за приходите (ТД на НАП), в която е подадена или подлежи на подаване данъчната декларация по чл. 50 или по чл. 55 от ЗДДФЛ.