3_1412/27.03.2009г.
ЗОДФЛ, чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2
ЗДДФЛ, чл. 6
ЗДДФЛ, чл. 7
Относно: въпроси, свързани с прилагането на ЗОДФЛ(отм.) и ЗДДФЛ
Според изложеното в запитването, при извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, възложена с РИП №./23.12.2008 г. на лицето Х. – гражданин на Република Турция е установено, че лицето има семейство /съпруга и дете/ в България. Същият притежава и ? част от недвижим имот в с. У, където живее със семейството си. По време на брака лицето е придобило лек автомобил Мерцедес на стойност 25000 евро. В представените писмени обяснения по време на проверката лицето Х. е декларирало, че през 2004г., 2005г., 2006г., 2007г. и 2008г. е получавало доходи за упражняваната от него дейност като управител на фирма в Република Турция, която е собственост на баща му.
Във връзка с горното са поставени следните въпроси:
1.Къде е центъра на жизнените интереси на проверяваното лице?
2.Следва ли Х. да бъде третиран като местно лице по смисъла на ЗОДФЛ(отм.)/ЗДДФЛ ?
3.Следва ли да се приемат обясненията на лицето, подкрепени с доказателства за доказване произхода на средствата за придобития ? недвижим имот и МПС с получени доходи от източник Турция ?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ, отм.) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ, обн. ДВ. бр.95 от 24 ноември 2006г., посл. изм. ДВ. бр.106 от 12 декември 2008г.), изразяваме следното становище:
От описаната фактическа обстановка става ясно, че проверяваното лице не е български гражданин. По отношение на данъчното третиране на доходите на физическите лица следва да се отбележи, че критерият гражданство е ирелевантен. Съгласно чл. 5 ЗОДФЛ (отм.) и от чл. 3 от ЗДДФЛ, данъчно задължени лица са местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по тези закони. От първостепенно значение за правилното прилагане нормите на ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ е да се определи дали физическото лице е местно или чуждестранно по смисъла на посочените закони.
Данъчно третиране по ЗОДФЛ /отм/:
По отношение преценкатадали лицето има качество на местно лице на Република България следва да се изясни наличието на хипотезите, предвидени в разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОДФЛ (отм.), а именно дали лицето е пребивавало повече от 183 дни за всяка календарна година на територията на РБългария и дали е имало постоянно местоживеене в България. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗОДФЛ (отм.) “постоянно местоживеене“ за целите на ЗОДФЛ (отм.) е трайното установяване на физическо лице на територията на България без оглед на времето, прекарано в чужбина за определен данъчен период, когато престоят в чужбина не е свързан с трайно установяване там.
Следва да имате предвид, че критериите са независими един от друг, поради което наличието на единия от тях е достатъчно основание да се приеме, че лицето е местно за целите на закона.
Данъчно третиране по ЗДДФЛ:
Съгласно чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България. Статутът на местно лице на България се определя за цялата календарна /данъчна/ година.
Местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, без оглед на гражданството, е лице, което отговаря поне на един от следните критерии:
1. има постоянен адрес в България. Това е постоянният адрес на лицето по смисъла на Закона за гражданската регистрация /чл. 93 от ЗГР/, който е вписан в българските документи за самоличност. Съгласно §1, т.3 от Закона за българските документи за самоличност „постоянен адрес” е адресът в населеното място на територията на Р България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението или
2. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърля 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Не се смята за пребиваване в България периодът на престой единствено с цел обучение или медицинско лечение или
3. изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство или
4. центърът на жизнени интереси на лицето се намира в България. Центърът на жизнени интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. Това е допълнителен критерий, при който се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което собствеността се управлява, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност.
В запитването се сочи, че информация за действително осъществени пътувания се е получила от ОД „Полиция” – гр. Г без уточнение на периодите на пътувания. Изясняването на времето на пребиваване в страната е от изключително важно значение с оглед изследване наличието на хипотезата, предвидена в чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ. Освен това от фактическата обстановка не става ясно дали органите по приходите са изискали копие от задграничния паспорт на лицето. Следва да се отбележи още, че Министерството на вътрешните работи при поискване от органите по приходите предоставя необходиматаинформация за установяване дали едно лице е местно или чуждестранно по силата на чл. 59, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) и чл.74 ал.1 от ЗДДФЛ.
Следва да се има предвид обаче, че съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 75 от ЗДДФЛ когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от РБългария, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на закона, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Това означава, че при определяне на физическото лице като местно с оглед данъчното му облагане, за страните, с които България има сключени СИДДО, приоритетно се прилагат тези спогодби. Следователно в случая е необходимо да бъдат изследвани критериите, предвидени в действащата СИДДО с Република Турция.
По силата на чл. 4, ал. 1 от посочената СИДДО терминът “местно лице на едната договаряща държава“ означава лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради неговото местожителство, местопребиваване, седалище (място на регистрация), място на управление или всеки друг критерий от подобно естество.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от същата СИДДО, когато съобразно разпоредбите на чл. 4, ал.1 едно физическо лице е местно лице и на двете договарящи държави, неговото положение се определя по следния начин:
а) то се счита за местно лице на тази държава, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище и в двете държави, то се счита за местно лице на държавата, с която има най-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);
б) ако държавата, в която се намира центърът на жизнените интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една държава, то се счита местно лице на държавата, в която обичайно пребивава;
в) ако то обичайно пребивава и в двете държави или в нито една от тях, то се счита за местно лице на тази държава, на която е гражданин;
г) ако то е гражданин и на двете държави или на нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса чрез взаимно споразумение.Относно паричните средства, използвани за закупуване на ? недвижим имот и МПС от доходи, придобити от Република Турция следва да имате предвид, че от представената фактическа обстановка не става ясно дали имотът е закупен след сключване на брака, респективно със средства на кого от съпрузите, нито какъв е способа на придобиването на ? от същия от проверяваното лице, както и кога е придобит лекия автомобил. Не е изследвано обстоятелството дали лицето има постоянно жилище в Република Турция. За изясняване произхода на средствата информация за размера на получените от лицето доходи може да се получи от данъчната администрация на Република Турция по линията на обмен на информация съгласно СИДДО. Също така проверяваното лице следва да представи доказателства за получени или внесени от чужбина суми, както и за начина на съхраняването им. Информация за притежаваните парични средства може да се получи също от търговските банки в страната по реда на Закона за кредитните институции, по мотивирано искане на териториалния директор или по решение на съда, от Агенция „Митници”, от събрани доказателства от прокуратурата, следствието или МВР и др.
В заключение следва да се отбележи, че от събраните в хода на проверката доказателства, описани във фактическата обстановка на запитването, не може да се направи категоричен извод, че физическото лице е местно или чуждестранно по смисъла на материалните данъчни закони. Кредитирането или не на писмените обяснения следва да се извърши от органа по приходите след проверка на фактите и обстоятелствата, отразени в тях и съвкупната им преценка с други събрани доказателства.