Ваше писмено запитване касаещо данъчното третиране на доходи на физическо лице, реализирани на основание Споразумение за вътрешнокорпоративен трансфер, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-39-34

Изх. №: 24-39-34
Дата: 29.04.2020 г.

ЗДДФЛ, чл. 4, чл. 50
СИДДО с Франция, чл. 1, чл. 13, чл. 20

ОТНОСНО: Ваше писмено запитване касаещо данъчното третиране на доходи на физическо лице, реализирани на основание Споразумение за вътрешнокорпоративен трансфер, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-39-34

Във Ваше писмено запитване, постъпило в дирекция ОДОП …. с вх. № ……………. и препратено на ЦУ на НАП, сте посочили, че на ….08.2019 г. между българското дружество Х, френското дружество Y и физическото лице г-жа Z е сключено Споразумение за вътрешнокорпоративен трансфер, въз основа на което, считано от ….09.2019 г., г-жа Z полага труд на територията на България. Съгласно клаузите на приложеното Споразумение, по време на своя трансфер в България, г-жа Z остава служител на френското дружество Y. Във връзка с представената от Вас фактическа обстановка, поставяте редица въпроси, на които от страна на дирекция ОДОП ….. вече е предоставен частичен отговор с изх. № …………
По отношение на обстоятелството дали г-жа Z следва да се квалифицира като местно лице на България по смисъла на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между България и Франция за 2019 г. и коя от двете договарящи държави има данъчнооблагателни правомощия по отношение на трудовия й доход през посочената година, Вашето запитване бе препратено по компетентност до дирекция СИДДО за изразяване на становище. Тъй като представените във Вашето запитване факти не бяха достатъчни за определяне качеството местно лице на България на г-жа Z за 2019 г., на ….04.2020 г. по електронен път Вие предоставихте необходимата допълнителна информация.
С оглед на горното и относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Критериите за местно лице на България за данъчни цели са предвидени в чл. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). По смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, местни физически лица за България, без оглед на гражданството, са лицата, които алтернативно, имат постоянен адрес в Република България, или пребивават в страната повече от 183 дни в рамките на всеки 12-месечен период, или чийто център на жизнени интереси се намира в Република България, или са изпратени в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия. Разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ обаче поставя допълнително условие по отношение прилагането на критерия „постоянен адрес“, а именно – не е местно лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В контекста на действащото българското данъчно законодателство „центърът на жизнените интереси” се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
Видно от допълнително представените от Вас данни, г-жа Z и нейното семейство (съпруг и дете на 2 г.) пребивават в България от ….09.2019 г., като г-жа Z и нейният съпруг извършват трудова дейност на територията на нашата страна. Г-жа Z и нейното семейство разполагат с постоянно жилище в България, откъдето г-жа Z извършва основно дейностите по Споразумението за вътрешнокорпоративен трансфер. Към момента г-жа Z възнамерява да пребивава в България за срок от 1 г. (същият срок е уговорен и в тристранното споразумение за вътрешнокорпоративен трансфер), но съществува възможност този срок да бъде удължен в зависимост от трудовата ангажираност на съпруга й в България.
От горепосочените факти и обстоятелства може да се направи заключение, че през 2019 г. г-жа Z е покрила един от критериите за местно лице предвидени в чл. 4 от ЗДДФЛ, а именно в даден момент в годината „центърът на жизнените й интереси“ се установява в нашата страна и това положение се запазва до края на 2019 г. Следователно лицето следва да се квалифицира като местно лице на България за същата година съгласно вътрешното ни законодателство.
В чл. 1, ал. 2, б. „а“ от СИДДО с Франция е предвиден един допълнителен критерий, на който физическите лица следва да отговарят, за да бъдат местни лица на България по смисъла на Спогодбата, а именно – те трябва да притежават българско гражданство. Съгласно предоставената от Вас информация г-жа Z притежава българско гражданство и покрива и този допълнителен критерий. В тази връзка г-жа Z следва да се квалифицира като местно лице на България и по смисъла на СИДДО между България и Франция и в това си качество тя би могла да се възползва от облекченията, които България е договорила с Франция за своите местни лица. Като местно лице на България за данъчни цели г-жа Z е носител на задължението за данъци за придобити доходи, както от източници в България, така и от източници в чужбина.
Предвид предоставената информация, че през 2019 г. г-жа Z е получила доходи единствено от трудови правоотношения с френски работодател, следва да се има предвид, че данъчното третиране на тези доходи се регулира от чл. 13 от СИДДО с Франция. Съгласно посочената правна норма данъчното облагане на доходите от трудово правоотношение зависи от обстоятелството къде се полага трудът. Тъй като през посочената година г-жа Z е полагала труд във Франция, следва да се посочи, че съгласно чл. 13, ал. 1 от Спогодбата доходите на г-жа Z, реализирани от труда положен на територията на Франция могат да се обложат с данък във Франция въз основа на предложение второ от посочената алинея. Доколкото разглежданите доходи не попадат в изключението, посочено в ал. 2 на чл. 13 от СИДДО с Франция, и Франция има право да обложи доходите на г-жа Z за труда положен на нейна територия, с цел избягване на двойното данъчно облагане на доходите от труда, положен на територията на Франция, на основание чл. 20, ал. 1, б. „а“ България ще предостави данъчно облекчение на г-жа Z чрез метода освобождаване с прогресия. Посоченият метод предвижда изключване на дохода, изплатен във връзка с труда, положен във Франция, от общата данъчна основа в България. Това освобождаване се постига с попълването на Приложения 9 и 10 от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

5/5

Вашият коментар