Изх.№ М-26-П-35#1
Дата: 15.02.2021 г.
ЗКПО, чл. 2, чл. 12, чл. 13, чл. 195, чл. 199, чл. 200, чл. 202, §1, т. 8 от ДР
СИДДО с Австрия, чл. 12
ДОПК, чл. 136, чл. 137, чл. 142
ОТНОСНО: Ваше писмено запитване, касаещо данъчното третиране на доходи от наем на промишлено оборудване, заведено в регистъра на ЦУ на НАП с вх. № М-26-П-35/ …2021 г.
Съгласно представената във Вашето запитване фактическа обстановка, Х ЕООД сключва договор с австрийско юридическо лице. Предмет на договора е предоставяне на машини под наем, използвани в производството на българското дружество, явяващи се промишлено оборудване, без преотстъпване на собствеността им и без възможност за придобиването им в края на наемния договор, срещу задължението за плащане на месечен наем и удържане на съответния данък при източника. Срокът на договора е една година. Уточнявате, че австрийското юридическо лице няма място на стопанска дейност в България.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, Вие желаете да получите отговор на въпроса дали би могла да бъде приложена преференциалната данъчна ставка от 5% съгласно чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между България и Австрия.
С оглед на горното и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Национална агенция за приходите, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) чуждестранните юридически лица, които получават доходи от източник в България са определени като данъчно задължени лица по този закон. В чл. 12 от ЗКПО изрично са изброени доходите на чуждестранни лица, които са от източник в България. Доходите, посочени в чл. 12, ал. 5, т. 1 до т. 6 от ЗКПО на чуждестранни юридически лица, които не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника. Съгласно § 1, т. 8 от ДР от ЗКПО „авторски и лицензионни възнаграждения” са плащанията за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, като „промишлено, търговско или научно оборудване” са всички движими вещи, включително транспортни средства, съоръжения, средства за оказване на услуги и други, които предприятието използва в стопанската си дейност.
Следователно доходът от наем на машини, използвани в производството, начислен от българското дружество в полза на австрийското, представлява доход от авторски и лицензионни възнаграждения, с източник в страната по смисъла на горепосочената разпоредба, който е обект на облагане с данък по реда на чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО. Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите по чл. 195, ал. 1, е брутният размер на тези доходи съгласно чл. 199, ал. 1 от ЗКПО. Данъчната ставка на данъка е 10 на сто на основание чл. 200, ал. 2 от ЗКПО. По силата на чл. 195, ал. 2 от ЗКПО данъкът се удържа от местното юридическо лице, начислило дохода на чуждестранното юридическо лице. Съгласно чл._202, ал._2, т._1 от ЗКПО платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл._195 от ЗКПО, са длъжни да внесат дължимите данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода.
Следва да имате предвид обаче разпоредбата на чл. 13 от ЗКПО, съгласно която когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор. В тази връзка приложение следва да намерят разпоредбите на СИДДО с Република Австрия, обн. ДВ. бр. 29 от 8 Април 2011 г.
Съгласно чл. 12, ал. 3 от СИДДО терминът „авторски и лицензионни възнаграждения“, означава плащания от всякакъв вид, получени за използване или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, на всеки патент, търговска марка, чертеж или модел, план, секретна формула или процес, или за използването или правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. В тази връзка съгласно чл. 12, ал. 1 от СИДДО авторските и лицензионните възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава (България) и платени на местно лице на другата договаряща държава (Австрия), могат да се облагат с данък в тази друга държава (Австрия). Ал. 2 на посочената разпоредба предвижда обаче, че такива възнаграждения могат да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат (България), и съобразно законодателството на тази държава, но когато притежателят на авторските и лицензионните възнаграждения е местно лице на другата договаряща държава (Австрия), така наложеният данък няма да надвишава 5% от брутната сума на авторските и лицензионните възнаграждения.
В тази връзка, следва да имате предвид, че данъчните облекчения за чуждестранни лица, предвидени във влезлите в сила СИДДО не се прилагат автоматично. Съгласно чл. 136 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) след възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната чуждестранното лице следва да удостовери, че:
1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО;
2. е притежател на дохода от източник в България;
3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на България, с които съответният доход е действително свързан;
4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива изисквания се съдържат в съответната СИДДО.
Съгласно изискванията на чл. 137 от ДОПК за удостоверяване на качеството местно лице за целите на СИДДО на дадена държава следва да се представи удостоверение за местно лице, издадено от компетентния за това орган в тази държава, отнасящо се за периода, в който доходите са били реализирани, а обстоятелствата по чл. 136, т. 2 и 3 от ДОПК се декларират от чуждестранното лице.
Редът за удостоверяване на основанията за прилагане на съответната СИДДО е различен в зависимост от размера на реализираните доходи от източник в страната. Съгласно чл. 142, ал. 1 от ДОПК, при положение, че общият размер на доходите с източник в България, начислени в полза на чуждестранното лице от един платец, не надвишава 500 000 лв. годишно, то обстоятелствата по чл. 136 от ДОПК се удостоверяват пред платеца на доходите, който съхранява представените доказателства. В този случай платецът на дохода е задължен да декларира до 31 март на следващата година размера на изплатените доходи и на предоставените данъчни облекчения. Декларирането се извършва чрез подаване на декларация (по чл. 142, ал. 5 от ДОПК) в териториалната дирекция, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на доходите. В случаите, когато общият размер на реализираните доходи надвиши 500 000 лв. в рамките на данъчната година, основанията за прилагане на СИДДО по отношение на общия размер на доходите се удостоверяват по реда на чл. 137 – 139 от ДОПК.