Ваше писмено запитване с вх. № М-94-Д-50/…2021 г. относно облагане на доходи от дивиденти, разпределени от Х ООД в полза на чуждестранно юридическо лице, съответно – чуждестранно физическо лице, местни за данъчни цели на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия

Изх. № М-94-Д-50#1
Дата: 02.02.2021 г.

ЗКПО, чл. 2, чл. 12, чл. 13, чл. 194, чл. 197, чл. 200
ЗДДФЛ, чл. 7, чл. 8, чл. 38, чл. 46, чл. 55, чл. 65, чл. 73, чл. 75
СИДДО с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, чл. 10

ОТНОСНО: Ваше писмено запитване с вх. № М-94-Д-50/…2021 г. относно облагане на доходи от дивиденти, разпределени от Х ООД в полза на чуждестранно юридическо лице, съответно – чуждестранно физическо лице, местни за данъчни цели на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия

Съгласно представената във Вашето запитване фактическа обстановка, собственици на капитала на дружество Х ООД, регистрирано в Република България, са юридическо лице, местно за данъчни цели на Обединеното кралство, което притежава 90% от капитала, и физическо лице, местно за данъчни цели на Обединеното кралство, което притежава 10% от капитала.
Във връзка с така описаната фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. При разпределяне на дивидент от дружество Х ООД в полза на чуждестранно юридическо лице, местно за данъчни цели в Обединеното кралство, има ли възможност да се приложи Спогодбата между Република България и Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имущество (СИДДО) и този доход да не бъде обложен в Република България?
2. При разпределяне на дивидент от дружество Х ООД в полза на чуждестранно физическо лице, местно за данъчни цели в Обединеното кралство, има ли възможност да се приложи СИДДО и този доход да не бъде обложен в Република България?
С оглед на горното и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Национална агенция за приходите, изразявам следното становище:
По първия поставен въпрос:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) чуждестранните юридически лица, които получават доходи от източник в България са определени като данъчно задължени лица. В чл. 12 от ЗКПО изрично са изброени доходите на чуждестранни лица, които са от източник в България, като в ал. 4 попадат доходите от дивиденти от участие в местни юридически лица. Съгласно чл. 194, ал. 1 от ЗКПО с данък при източника се облагат дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени (персонифицирани) от местни юридически лица в полза на:
1. чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната;
2. местни юридически лица, които не са търговци, включително на общини.
Изключения от това правило са случаите по ал. 3 на същия член, когато дивидентите се разпределят в полза на:
1. местно юридическо лице, което участва в капитала на дружество като представител на държавата;
2. договорен фонд;
3. чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз (ЕС), или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалба.
Когато не са налице предвидените в закона изключения, се дължи данък при източника по чл. 194, ал. 1 от ЗКПО, който е окончателен и се удържа от местните юридически лица, разпределящи дивиденти или ликвидационни дялове (чл. 194, ал. 2 от ЗКПО). Отчитайки факта, че Обединеното кралство вече не е държава членка на ЕС и на 31.12.2020 г. изчете преходният период, при разпределяне на дивидент от Х ООД към дружеството – местно лице за данъчни цели на Обединеното кралство, се дължи данък при източника по чл. 194, ал. 1 от ЗКПО, доколкото няма данни дивидентите да са реализирани от чуждестранното дружество чрез място на стопанска дейност в страната. Размерът на данъка е 5% от брутната сума на дивидентите съгласно чл. 200 ал. 1 от ЗКПО във връзка с чл. 197 от ЗКПО.
Предвид гореизложеното, следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 13 от ЗКПО, която гласи, че когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор. Република България има сключена СИДДО с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, обн ДВ. бр. 10 от 5 февруари 2015 г.
В общия случай, съгласно чл. 10, ал. 1 от СИДДО дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава (в случая – България), на местно лице на другата договаряща държава (Обединеното кралство), могат да се облагат с данък в тази друга държава (Обединеното кралство).
В алинея 2 на посочения член е регламентирано, че тези дивиденти могат да се облагат и в съответствие със законодателство на държавата на дружеството – платец на дивидентите България). В този случай обаче, ако получателят на дивидентите е местно лице на другата договаряща държава (Обединеното кралство), така начисленият данък няма да надвишава 5% от брутната сума на дивидентите, съответно 15% от брутната сума на дивидентите, когато тези дивиденти са платени от доходи (включително и печалби), придобити пряко или непряко от недвижимо имущество по смисъла на чл. 6 от инвестиционно образувание, което разпределя ежегодно по-голямата част от тези доходи и чиито доходи от такова недвижимо имущество са освободени от облагане с данък.
В б. „б“ на същата алинея обаче са предвидени две изключения от горното правило, на основание на които България следва да освободи от облагане тези дивиденти, ако притежателят на дивидентите е:
а) дружество, което е местно лице на другата договаряща държава (с изключение на случаите, когато дивидентите са платени от инвестиционно образувание; или
б) пенсионна схема.
Доколкото в конкретния случай дружеството – притежател на дивидентите, е местно лице на Обединеното кралство и няма данни същото да е пенсионна схема или инвестиционно образувание, на основание на специалната разпоредба на чл. 10, ал. 2, б. „б“, т. „i“ България следва да освободи от облагане доходите от дивиденти, разпределени от българското дружество, в полза на дружеството, местно лице на Обединеното кралство. С оглед ползване на облекченията по СИДДО с Великобритания чуждестранното лице следва да спази изискванията на чл. 135 и сл. от ДОПК.
По втория поставен въпрос:
Съгласно чл. 7 от Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. В чл. 8, ал. 3 от ЗДДФЛ е предвидено, че доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица и неперсонифицирани дружества, включително договори за съвместна дейност, са от източник в Република България. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. „а” от ЗДДФЛ, доходите от дивиденти, разпределени в полза на местно или чуждестранно физическо лице от източник в България подлежат на облагане с окончателен данък. Данъкът се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент. Данъчната ставка е 5 на сто (чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ). Съобразно чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ данъкът се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент. В съответствие с посочените разпоредби, данъчно задължено лице за данъка по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ е дружеството, разпределящо дивиденти, като срокът за внасянето на окончателния данък е обвързан не с момента на изплащането на дохода от дивидент, а с момента на вземането на решение за разпределяне на дивидент. Предприятието – платец на доходите, задължено да удържи и внесе окончателният данък следва да го декларира в декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за дължимите данъци, която се подава в срока за внасянето на данъка. Предприятието следва да изготви и справка по чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 73, ал. 3 от ЗДДФЛ и да я предостави на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода в срок до 28 февруари на годината, следваща данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента. Физическото лице не носи задължение за деклариране на информацията по чл. 55, ал. 1 и чл. 73, ал. 3 от ЗДДФЛ.
В чл. 75 от ЗДДФЛ е предвидено правилото, че когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба. В тази връзка приложение следва да намери СИДДО с Обединеното кралство. Аналогично на казаното по-горе, приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 10 от СИДДО. Съгласно чл. 10, ал. 2 от СИДДО дивидентите с източник от България, платени на местни физически лица на Великобритания, могат да се облагат с данък в България. В този случай обаче така начисленият данък няма да надвишава 5% от брутната сума на дивидентите. Следователно, за реализирания доход от дивиденти, разпределен от Х ООД в полза на физическо лице, СИДДО с Великобритания не предвижда данъчно облекчение и облагането на тези доходи следва да се извърши по общия ред на ЗДДФЛ.

5/5

Вашият коментар