Относно: възстановяване на неправилно внесен данък по ЗМДТ
Във връзка с постъпило в Дирекция „ Обжалване и управление на изпълнението ”- гр……………… Запитване с вх. № …../21.01.2010г., е изложена следната фактическа обстановка:
На 14.09.2010г.„ ……….. ” ООД сключва пред нотариус договор за продажба на МПС с ………………….. Съгласно т. 3 от горния договор, дружеството- продавач заплаща данък придобиване на МПС в Община X. При деклариране на същото МПС в Община Y, на купувача е поискано данък придобиване на МПС да бъде внесен по сметка на Община Y, въпреки представените копия на вносна бележка за платения данък в Община X и на договора за продажба. ФЛ заплащаданъка и в Община Y / фактически втори път за една и съща сделка /.
Поставен е следният въпрос: Коя е компетентната Община при възстановяването на неправилно внесения данък придобиване на МПС ?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразяваме следнотостановище:
Собствеността върху МПС се прехвърля с писмен договор. С писмен договор с нотариално заверени подписи, съгласно чл. 144, ал. 2 от ЗДвП, се прехвърля собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товаримост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 куб.см.
При прехвърлянето на МПС се дължат нотариални такси и данък при придобиване на имущество. В ЗМДТ не е изрично предвидено, чекупувачът е този, който следва да внесе данъка по чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ.
Чл. 45, ал. 1 от ЗМДТ определя кои лица са задължени да заплатят данъка при придобиване на имущество. Съгласно посочената правна норма, данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител.
От това следва, че в случаят ще намерят приложение общите правила на чл. 186, ал. 1 от ЗЗД, според които разноските по прехвърлянето са за сметка на купувача при покупко-продажба.
Действително чл. 186 от ЗЗД указва, че разноските за договора за продажба и другите разходи във връзка с прехвърляне на собствеността, са за сметка на купувача, освен при продажбата на недвижими имоти, при които разноските се заплащат от страните по равно.
Това е препоръка на законодателя, но договорната свобода позволява страните да уговорят друго. В случая, въпрекиче по закон плащането на данъка по ЗМДТ, както и на разноските по продажбата да са в тежест на купувача, видно от приложения договор, двете страни са се съгласили продавачът да изпълни този ангажимент .
Видно от т.4 на приложения договор, самите страни декларират, че със същия се уреждат изцяло финансовите взаимоотношения помежду им по повод правото на собственост върху МПС, предмет на договора. В случая внасянето на данък придобиване на МПС може да се счете като финансов ангажимент, поет от продавача по повод прехвърлянето на собствеността върху МПС.
По силата на чл. 49, ал. 1 от ЗМДТ, данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи – по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице.
Предвид гореизложеното, правилно данъка придобиване на МПС е внесен в приход на бюджета на Община X. и съответно, компетентна за разглеждане искането за възстановяване на неправилно внесеният данък е Община Y .
‘