задължението за определяне, удържане и внасяне на дължимия данък, е необходимо да имате предвид следното:

Изх. №24-34-79
Дата:21.07.2014 год.
ЗДДФЛ, чл. 11, ал. 3;
ЗДДФЛ, чл. 24;
ЗДДФЛ, чл. 33, ал. 3;
ЗДДФЛ, чл. 33, ал. 4;
ЗДДФЛ, чл. 50;
ЗДДФЛ, чл. 77;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 3.
По повод Ваше писмено запитване, препратено по компетентност вна Националната агенция за приходите и заведено с вх. № 24-34-79 от 26.06.2014 г., Ви уведомявам за следното:
Според описаната в писмото Ви фактическа обстановка физическо лице получава от работодателите си акции, с които няма право да се разпорежда в продължение на 3 години. През март/април 2014 г. трите години изтичат и физическото лице има право да се разпорежда с тези акции. Посочили сте, че работодатели са три български дружества, които са правни субекти по смисъла на Търговския закон, като собственик на първото дружество е белгийска компания, на второто – швейцарско дружество, а на третото – американска компания. Съответно, акциите са на белгийската компания, швейцарската компания и американската компания, като и трите са търгувани на съответните официални фондови борси. Твърдите, че получените от физическото лице акции не са за сметка на трудовото му възнаграждение и не заместват други плащания, които работодателят му дължи. Желаете да получите разяснение по следните въпроси:
1.Трябва ли тези акции да се декларират от физическото лице в Приложение № 8 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и ако да, кога следва да се декларират –за годината на получаването или за годината, в която е придобито правото за разпореждане с тях?
2.Придобиването на акциите счита ли се за придобит доход и следва ли да се обложат с данък по ЗДДФЛ? Ако да – в кой момент – при получаването на акциите, при придобиване правото за разпореждане или при действителната им продажба от страна на лицето на съответната борса?
3.Има ли вариант актуалната сума на акциите към момента на придобиването на правото за разпореждане да се обложи като доход на лицето едновременно със заплатата за съответния месец, т.е. работодателят да удържи данък?
4.Дължат ли се някакви осигуровки за така реализирания доход?
5.Как се третира доходът от продажба на акциите? Коя сума ще се обложи и как ще се формира данъчната основа, ако се приеме, че лицето следва да се обложи тази година, преди реално да е продало акциите?
6.Как се третира доходът от дивиденти по тези акции? Ако платецът на дивидентите удържи данък при източника, физическото лице трябва ли да се сдобие с някакви документи за това, че са му удържани данъци и има ли право да си ги приспадне в България. Как следва да ги декларира? Дивидентите облагат ли се и как, ако няма документи за удържан данък при източника?
7.Има ли разлика в третирането на горните въпроси при акциите от белгийското, американското и швейцарското дружество?
Описаната в писмото Ви фактическа обстановка не е пълна. Не става ясно по какъв начин са придобити акциите от физическото лице – чрез закупуване или са предоставени от чуждестранните юридически лица на физически лица, които имат сключени трудови правоотношения с дъщерните им дружества, регистрирани в България. Ето защоизразявам принципно становище по поставените от Вас въпроси:
По първия въпрос:
На основание чл. 50, ал. 1, т. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), местните физически лица са задължени да декларират притежаваните акции в дружества в чужбина. Иначе казано, всяко местно физическо лице, което към 31 декември на годината, за която се подава данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, притежава акции в чуждестранно дружество е задължено да декларира това обстоятелство, като за целта се попълва Приложение № 8 от формуляра. Наличието на забрана за разпореждане с притежаваните от лицата акции за период от три години не отменя това задължение.
По втория и третия въпрос:
В писмото Ви не е уточнено правното основание за придобиване на акциите от физическите лица. Може да се предполага, че наличието на трудово правоотношение между физическото лице и съответното дъщерно дружество в България е само едно от условията за придобиване на въпросните акции. В тази връзка са възможни различни хипотези, като две от тях се срещат най-често в практиката:
1. Акциите са придобити от работниците чрез покупко-продажба – в този случай към момента на придобиването им физическите лица не реализират доход. Обръщам внимание, че при такава хипотеза е необходимо да се има предвид разпоредбата на чл. 77 от ЗДДФЛ, според която в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от Закона за корпоративното подоходно облагане.
2. Акциите не са придобити чрез покупко-продажба, а предоставянето им е обвързано с естеството и качеството на изпълнение на трудовите им задължения (напр. предоставят се само на работници и служители които заемат определена длъжност или имат по-голям принос за работата на компанията като цяло или се предоставят на всички работници и служители, но броят на предоставените акции е обвързан със заеманата длъжност и др.п.). Посоченото от Вас обстоятелство, че придобитите акции не са за сметка на трудовото възнаграждение и не заместват други плащания, които работодателят дължи на физическото лице, не е достатъчно за да се отхвърли наличието на такава хипотеза. В този случай, предоставените акции ще представляват доход от трудово правоотношение.
На основание чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, доколкото не е предвидено друго в ЗДДФЛ, непаричният доход се смята за придобит на датата на получаването на престацията (акциите). Непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена (чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ). Процедурата за предоставяне на акциите не е описана в изложената от Вас фактическа обстановка, като сте уточнили единствено, чефизическото лице получава въпросните акции от работодателите си. В тази връзка относно задължението за определяне, удържане и внасяне на дължимия данък, е необходимо да имате предвид следното:
Облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в чл. 24, ал. 2 (чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ). Доколкото в конкретния случай акциите са предоставени от работодателите – български дружества, независимо дали са или не са за тяхна сметка, същите се включват в облагаемия доход за съответния месец (месеца на получаването им) и подлежат на общо облагане по предвидения в закона ред за доходите от трудови правоотношения.
На основание чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ, авансовият данък за доходите от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа. Месечната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се изчислява, като облагаемият доход по чл. 24 от ЗДДФЛ, начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване или за задължително осигуряване в чужбина (чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ).
По четвъртия въпрос:
Съгласно чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
За работниците и служителите, осигурителните вноски се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 6, ал. 3 от КСО).
По смисъла на чл. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ брутната работна заплата се състои от:
-основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда;
-допълнителни трудови възнаграждения, определени в КТ, в Наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор;
-други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор, различни от горепосочените.
Разпоредбите на КСО по отношение елементите на осигурителния доход са определени в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).
Осигурителните вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените, начислените и неизплатени трудови възнаграждения или неначислените възнаграждения, включително възнагражденията за отпуските по чл. 155 – 157, 159, 161, 162, 166, 168 – 170 и 319 от Кодекса на труда, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 1, ал. 2 от наредбата).
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година.
На основание чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „“Пенсии““ на държавното обществено осигуряване. Осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, върху които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравноосигурителните вноски за лицата по трудови правоотношения се определят върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)).
Предвид изложеното, в случай, че придобитите акции не са част от основното или допълнително трудово възнаграждение в резултат на упражнена трудова дейност, осигурителни вноски не се дължат.
По петия въпрос:
Доходите от продажба или замяна на акции представляват облагаем доход за физическите лица, освен в случаите, когато са освободени от облагане по силата на закон. На основание чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, не са облагаемидоходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на закона, а именно сделките:
– с дялове и акции на колективни инвестиционни схеми и на национални инвестиционни фондове, акции и права, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл.73 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ); права за целите на изречение първо са ценните книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала;
– сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от колективни инвестиционни схеми, допуснати за публично предлагане в страната или в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
– сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от национални инвестиционни фондове, допуснати за публично предлагане в страната; за обратно изкупуване се смята и разпределението на парични средства при ликвидация на национални инвестиционни фондове от затворен тип;
– сключени при условията и по реда на търгово предлагане по глава единадесета, раздел ІІ от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или аналогични по вид сделки в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗПФИ, регулиран пазар е и всяка многостранна система, която е лицензирана и функционира в съответствие с изискванията на дял III от Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Следователно разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ е приложима за сделки, които се сключват на регулиран български пазар и на регулиран пазар на ценни книжа във всички държави-членки на ЕС, каквато в конкретния случай е Белгия. В този смисъл доходите от сделки с акции, които ще се търгуват на официалната фондова борса в Белгия, както е посочено в писмото Ви, „

Оценете статията

Вашият коментар