задължително здравно осигуряване на български гражданин, за периодите на пребиваване в Германия

Изх. № 04-19-916
Дата:07.01.2013 год.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 1-2;
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 6;
ЗЗО, чл. 33, ал. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 3, т. 2;
ДОПК, чл. 55, ал. 1.
Относно: задължително здравно осигуряване на български гражданин, за периодите на пребиваване в Германия
Във връзка с Ваше писмо с вх. № …………….. г. по описа нана(НАП), изразявам следното становище:
Изложената фактическа обстановка е следната:
Български гражданин за периода от 01.10.2003 г. до 07.10.2012 г. пребивава постоянно в Германия, където завършва медицинско образование и работи. За периода до 2011 г. има издадено удостоверение Е104. От 01.10.2012 г. сменя здравната си каса и преминава в частната застрахователна компания, откъдето има издадено удостоверение.
Въпросът, който се поставя е относно здравноосигурителния статус на лицето в РБългария за периодите на осигуряването му в частната застрахователна компания в Германия.
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на относимото законодателство, изразяваме следното становище:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 – 2 от ЗЗО, задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
От 1 януари 2007 г. Република България се присъедини към Европейския съюз и от тази дата се прилагат регламенти в областта на координацията на системите за социална сигурност. В тази връзка, в ЗЗО са направени допълнения, с които в кръга на задължително осигурените в НЗОК са включени лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, съответно изключени са лицата, които съгласно тези правила подлежат на здравно осигуряване в друга държава–членка (чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЗО).
“Правила за координация на системите за социална сигурност“ са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71, прилагащият го Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят.
От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз /ЕС/ – Регламент (ЕО) № 883/2004 и № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета), които заменят действащите до тогаварегламенти.
Предназначението на регламентите е да се гарантира и стимулира свободното движение на гражданите на държавите–членки, като същите се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС.
Регламентите се прилагат към граждани на държава–членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава–членка, които са или са билиподчинени на законодателството на една или повече държави–членки, както и към членовете на техните семейства.
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Според този принцип лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството на само една държава–членка. По отношение на България Националната агенция за приходите е компетентна да определя и удостоверява приложимото законодателство според Дял II от Регламент
№ 883/2004.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени единствено на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си.
Основните последици от определяне на приложимото законодателство са:
– определя се държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, включително за дейностите и доходите от други държави–членки;
– определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
С оглед правилното определяне на приложимото право спрямо лицата е необходимо да се проучат действителните обстоятелства във всеки отделен случай.
Изхождайки от принципа за само едно приложимо законодателство, здравноосигурителните вноски се дължат в държавата–членка, чието законодателство е приложимо в съответствие с европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на ЕС.
Видно от изложеното в писмото Ви, за периода до 30.09.2012 г. сте с непрекъснат статут на студент в Германия. Следва да имате предвид, че при трансгранична ситуация спрямо студентите остава приложимо българското законодателство и здравното им осигуряване се провежда по предвидения в ЗЗО ред.
Съгласно чл. 40, ал. 3, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), студентите – редовно обучение във висши училища до навършване на 26-годишна възраст се осигуряват за сметка на републиканския бюджет, ако не подлежат на осигуряване на друго основание.
Тази разпоредба не прави разграничение по отношение на това дали лицата учат във висши училища в България, в такива от друга държава-членка на ЕС или в трети страни. Условията, за да са осигурени за сметка на държавния бюджет, са тези лица да имат статут на студенти – редовно обучение, да са до 26 години и да не са осигурени на друго основание по реда на ал. 1 от чл. 40 на ЗЗО.
След като студентите попадат в персоналния обхват на регламента и в трансгранична ситуация за тях остава приложимо българското осигурително законодателство, ако отговарят на условията по чл. 40, ал. 3, т. 2 от ЗЗО, те са осигурени за сметка на републиканския бюджет за целия период на обучение, независимо дали учат в български или в чуждестранни университети.
Предвид изложеното, за да бъде коригиран Вашия здравноосигурителен статус за периодите на обучение в Германия, е необходимо да удостоверите в териториалната дирекция на Националната агенция за приходитестатута си на студент – редовно обучение във висше училище (до навършване на 26 години) чрез документ, издаден от учебното заведение, в който да са посочени периодите и формата на обучение. Такива документи могат да бъдат: диплома за завършено висше образование или документ, издаден от съответното учебно заведение. Съгласно чл. 55, ал. 1 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс, документи, съставени на чужд език следва да са придружени с точен превод на български език, извършен от заклет преводач. Въз основа на тях се коригира здравноосигурителния статус към момента на представянето им.
ЗАМЕСТНИК
/СТ. МАРКОВ/

Оценете статията

Вашият коментар