2_74
от ЗКПО чл.209 и 213
Отправили сте писмено запитване изх.№====== до Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика”======, заведено с вх.№ =====г. по регистъра на ДОДОП =======.
В запитването посочвате, че …….. ЕООД развива социална програма, в рамките на която предоставя: ваучери за храна в размер на 60 лв. месечно; допълнително здравно осигуряване.
В тази връзка поставяте следните въпроси относно изпълнение на условието на чл.209, ал.1, т.2 и условието на чл.213, ал.3 от ЗКПО:
1.Към кой момент данъчно задълженото лице да няма подлежащи на изпълнение публични задължения?
2.С какви документи следва да разполага дружеството за доказване на основанието за освобождаване – разпечатка от данъчната сметка или е необходимо удостоверение по чл.87 от ДОПК?
С оглед разпоредбите на ЗКПО изразяваме следното принципно становище:
Според чл.204, ал.1 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите разходи, посочени в т.1-4:
-разходи за доброволно здравно осигуряване /чл.204, ал.1, буква „а“;
-разходите за ваучери за храна /чл.204, ал.1, буква „б“/
Съгласно чл.209, ал.1 от ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи по чл.204, ал.1, т.2, буква „б“ в размер до 60лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно условията, посочени в т.1 -3 на същата разпоредба. Условието, посочено в т.2 изисква данъчно задълженото лице да няма подлежащи на изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите.
В чл.213 от ЗКПО са регламентирани правилата за определяне на данъчната основа за облагане на социалните разходи по чл.204, ал.1, т.2, буква „а“, в т.ч. и за разходите за доброволно здравно осигуряване. Съгласно ал.3 на чл.213 когато данъчно задължените лица имат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на начисляване на разходите, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целия размер на начислените разходи за календарния месец.
От горепосочените разпоредби е видно, че данъчно задълженото лице следва да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения :
-към момента на предоставяне на ваучерите за храна, съответно
-към момента на начисляване на разходите за доброволно здравно осигуряване.
В ЗКПО не са поставени изисквания за документите, с които се доказва липсата на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Документалната обоснованост за целите на ЗКПО е уредена в разпоредбата на чл.10 от с.з. Правилата за събиране и преценка на доказателства са регламентирани в Глава осма /чл.37-59/ на ДОПК.
Изпълнението на условията за освобождаване от облагане на социалните разходи за ваучери за храна /чл.209, ал.1 от ЗКПО/ и разходите за доброволно здравно осигуряване /чл.213, ал.1 -2 от закона/ подлежи на контрол от органите по приходите по реда на чл.110 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ чрез извършване на проверки и ревизии.