fbpx

Запитване с вх. № …./21.12.2017г. при Дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика”……….е изложена следната факти

Във връзка с постъпило запитване с вх. № …./21.12.2017г. при Дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика”……….е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството изпраща стоки на клиенти с наложен платеж, посредством куриерски фирми, като същият е придружен със фактура с отбелязване- „ плащане в брой “. Уточнено е в запитването, че паричните средства постъпват в касата след 2- 3 дни, когато постъпят сумите от съответната куриерска фирма.
В тази връзка се поставят следните въпроси:
1.Следва ли фактурата, издавана на клиенти- фирми да бъде придружена с фискална касова бележка и ако да – от коя дата трябва да е същата / при изпращане на стоката с фактурата или при получаване на сумите от куриерската фирма /?
2.Следва ли да се издава фискална касова бележка за отчитане на продажбите на стоки на физически лица?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства изразяваме следното становище:
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал. 1.
Следва да се отбележи, че най-често използваният начин за заплащане на поръчана стока при доставка от електронен магазин в България е чрез наложен платеж. По смисъла на §1, т.12 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/, „наложен платеж“ е пощенска услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя страна я доставя на получателя, срещу заплащане на определена от подателя сума /стойността на стоката с или без таксата за услугата наложен платеж, в зависимост от договореното между страните по доставката/. Куриерът събира определената от подателя сума и след това в зависимост от договореностите им, му я превежда по банков път или му я изплаща в брой. Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, няма нищо общо с начина, по който се заплаща за стоката от получателя й, и който начин на плащане всъщност е определящ при съобразяване на изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка.
В така описания случай извършваната от дружеството дейност е съотносима с дадената в § 1, г. 1 от ДР на Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006г. дефиниция за „разносна търговия“, състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка, при която доставката се извършва от нает от доставчика персонал. По реда на чл.25, ал.2 от Наредба № Н-18 /2006 г. при разносна търговия, фискалната бележка се издава от търговеца при окомплектовката на заявката и се предава на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на купувача при получаване на плащането.
В случай обаче, че куриерът е същевременно лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ и още преди предаването на стоката на куриера е договорено между доставчика и куриера, че определената от подателя сума по наложения платеж /стойността на стоката/ ще бъде заплатена на доставчика от получателя на стоката чрез пощенски паричен превод, не е необходимо издаването на фискална касова бележка от доставчика при предаването на стоката на куриера.
„Пощенски парични преводи” са пощенски услуги за изпращане на хартиен носител чрез пощенските служби на пощенски оператор, лицензиран за извършване на услуги по чл.39, т.3 от ЗПУ, на суми от подателя до получателя / т.9 от §1-ри от ДР на ЗПУ/.
Проверката дали куриерът е и лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ следва да се прави в публичния регистър, воден на основание чл.50, ал.3 от ЗПУ от Комисията за регулиране на съобщенията, който е публикуван на интернет сайта на същата. Такива куриери са например: „ Български пощи “ АД, „ Еконт Експрес “ ООД, „ МИБМ Експрес “ ООД , „ Спиди “ АД и др.
Предвид гореизложената нормативна уредба и при положение, че плащанията от клиентите на лицето ще се извършват само и единствено чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски паричен преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на фискално устройство и отчитане на извършваните от Вас продажби чрез издаване на фискални касови бележки по реда определен в Наредба Н-18/2006 г. на МФ.

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Писмо с Изх. №20-00-343/ 03.11. 2017 г.

Изх. №20-00-343/ 03.11. 2017 г. чл. 26, ал. 5, т. 3 от ЗДДСВ дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-343/18.08.2017 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).В запитването не е изложена конкретна фактическа обстановка.Поставени са въпроси във връзка с договор

ЗДДФЛ, чл.12, aл. 1

2_183/09.03.2011ЗДДФЛ, чл.12, ал.1 Отправили сте писмено запитване до Дирекция „ОУИ”-……., с вх.№………..2011 г., свързано с приложението наЗакона за данъците върху доходите на физическите лица / ЗДДФЛ /, в което сте изложили следната фактическа обстановка:Фирмата Ви има сключени договори за отстъпки при пазаруване с определени търговци. С лицата, потенциални клиенти на търговците, сте сключили договори за

Становище на НАП с Изх. №23-22-1830/31.10.2019 г.

Изх. №23-22-1830/31.10.2019 г.ЗКПО – чл.44ЗКПО – чл.196 В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” e постъпило по компетентност писмено запитване, прието с вх. №23-22-1830/14.10.2019 г., относно разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).Фактическата обстановка изложена в запитванeто, е следната:Българско тьрговско дружество има намерение да купува акции от капитала на юридически лица, регистрирани на територията на

Писмо с Изх. №23-22-105; 13.02.2018 г.; ЗДДФЛ – чл. 8, ал. 2; ЗДДФЛ – чл. 50, ал. 3; Регламент 883/2004 – чл. 11(3); Регламент 987/2009 – чл. 21(1) ; Регламент 987/2009 – чл.

Изх. №23-22-10513.02.2018 г. ЗДДФЛ – чл. 8, ал. 2ЗДДФЛ – чл. 50, ал. 3Регламент 883/2004 – чл. 11(3)Регламент 987/2009 – чл. 21(1) Регламент 987/2009 – чл. 21(2) В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ….. е постъпило писмено запитване, прието с вх. №23-22-105/22.01.2018 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите

публична продан на недвижимо имущество от ЧСИ и прилагане на разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС

ОТНОСНО: публична продан на недвижимо имущество от ЧСИ и прилагане на разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 94-00-16/ 26.01.2018г. Поставени са въпроси относно публична продан на недвижими имоти на длъжник, регистриран по ЗДДС и определянето на данъчната основа, приложимия режим по ЗДДС и

ЗДДС, чл.10, aл. 1,ЗДДС, чл.132

В Дирекция ОДОП – постъпи Ваше запитване с вх. № …./ 03.11.2015г.Изложена е следната фактическа обстановка:Фирмата е ЕТ и е регистрирана по ЗДДС. Иска да преобразува дружеството в ЕООД в съда.Поставени са следните въпроси:1.Следва ли да се прехвърлят всички активи, налични в ЕТ в преобразуваното ЕООД и дружеството да бъде регистрирано по ДДС?2.Следва ли да

определяне на приложимото осигурително законодателство и издаване на удостоверения на дългосрочно командировани работници и служители от български министерства на територията на други държави – членки

Изх. №24-00-6Дата: 01.04.2008 год.Относно: определяне на приложимото осигурително законодателство и издаване на удостоверения на дългосрочно командировани работници и служители от български министерства на територията на други държави – членкиНа основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите, давам следните задължителни указания:При наличие на трансгранична ситуация (трудова заетост на територията

КСО, чл.4, aл. 3, т. 5,КСО, чл.4, aл. 3, т. 6,КСО, чл.4, aл. 6,ЗЗО, чл.40, aл. 1, т. 3

5_94-00-216/16.11.2011чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСОчл.4, ал.6 от КСО чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗОСпоред изложеното в запитването, Вие сте журналист и работите по трудов договор в голям медиен холдинг. Освен трудови възнаграждения, получавате и доходи без трудови възнаграждения, върху които са Ви внасяни осигурителни вноски. Съгласно решение на

Scroll to Top