fbpx

Запитване с вх. № 96-00-10 от 13.01.2020 г., относно прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност. В зап

В Дирекция ОДОП ….. постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-10 от 13.01.2020 г., относно прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружеството, регистрирано по ЗДДС е производител на био козметика. Същото е установено на територията на страната. Основният пазар е в страни от Европейския съюз, като 97% от приходите през 2019 г. са от клиенти – физически лица. Продуктите се продават както в ЕС, така и в трети страни. Дружеството има регистрация за целите на ДДС в повечето държави членки /след достигане на прага за регистрация, както и по избор/. Предстои продажба на нов продукт, към който ще има електронна книга /винаги/, но в някои случаи електронните книги ще се продават самостоятелно. Дружеството изпраща стоки, които предварително складира на територията на САЩ. Складираната стока се продава на американски клиенти и на клиенти от други трети страни.
Зададени са следните въпроси:
1. Как следва да се документира, декларира и отчита за целите на ДДС продажбата на електронна книга, когато е към продукта и когато се продава самостоятелно, като получателите са установени в трети страни, държави членки, в които българското дружество има, съответно няма регистрация за целите на ДДС?
2. При условие, че се извършват два вида доставки на новия продукт с електронна книга или само на електронна книга как следва да се следи общата стойност на този вид доставки за регистрация по ЗДДС, предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 1 във вр. с ал. 6 на същата правна норма?
3. Какво е данъчното третиране на доставка на услуга, извършвана по електронен път с клиенти данъчно задължени лица, както и клиенти данъчно незадължени лица установени в държави членки?
4. Какво е данъчното третиране на доставка на услуга, извършвана по електронен път с клиенти данъчно задължени лица, както и клиенти данъчно незадължени лица установени в трети страни?
5. За получените реклами, маркетинг, логистика и куриерски услуги на територията на друга държава членка, може ли дружеството да представи ДДС номера в съответната държава, включително и от български доставчици? Как ще се отчита дружеството и какво ще е данъчното третиране за целите на ЗДДС на този вид доставки и същите следва ли да намерят отражение в отчетните регистри по ЗДДС? Как следва да бъдат осчетоводени тези разходи и какво е данъчното им третиране по ЗКПО?
6. Как следва да бъде документиран износът при изпращане на стоките в САЩ?
7. Как следва да се документират и отчитат продажбите в САЩ и в други трети страни чрез Амазон за целите на ЗДДС? Как следва да бъдат осчетоводени тези доставки и какво е данъчното им третиране по ЗКПО?
8. Как следва да се документират и отчитат продажбите в САЩ и трети страни, поръчани през онлайн магазина и изпратени чрез куриер към клиенти физически лица за целите на ЗДДС?
9. Как следва да се документират, отчитат и декларират изплатените суми и начислените данъци на инфлуенсъри – за възнаграждения по авторски договори, когато са лица от държави членки и от трети страни?
Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка, в отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното принципно становище:
Първи, трети, четвърти и осми въпрос: Съгласно чл. 79, ал. 3 от ППЗДДС, доставката с място на изпълнение на територията на друга държава членка:
1. на стоки от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка;
2. на стоки при условията на дистанционни продажби се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка.
Следва да имате предвид, че за доставки, които извършвате под ДДС номер издаден на българското дружество в друга държава членка е приложимо законодателството на държавата членка издала ДДС номера, поради което НАП не е компетентна да изрази становище.
Във връзка с транспониране на Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС с чл. 111а от ЗДДС са въведени правила за документиране на доставките, като се урежда приложимото законодателство по отношение изискванията към фактурите.
Общият принцип за документиране на доставките е, че същите се документират по законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставките. Това означава, че по реда на ЗДДС се документират доставките с място на изпълнение на територията на страната.
Изключение от общото правило е въведено с разпоредбата на чл. 111а, ал 2 от ЗДДС, съгласно която документирането на доставките с място на изпълнение на територията на друга държава членка се извършва по реда на ЗДДС, когато данъкът за доставката е изискуем от получателя и доставчикът е лице, за което са изпълнени едновременно следните условия:
1. лицето е установило независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или такъв обект – има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
2. лицето не е установено в държавата членка, на чиято територия е мястото на изпълнение на доставката, или неговият постоянен обект в тази държава членка не взема участие в доставката.
По смисъла на чл. 111а, ал. 3 от ЗДДС, документирането на доставки на стоки или услуги с място на изпълнение на територията на трета страна или територия се извършва по реда на глава единадесета, когато доставчикът е установил независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или на такъв обект – има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната.
Предвид гореизложеното, за да се документира доставката по реда на ЗДДС от значение е правилното определяне на мястото на изпълнение на доставката.
За да се определи данъчното третиране на доставките на стоки, които осъществява дружеството, следва да се определи мястото на изпълнение на същите с оглед разпоредбите на ЗДДС.
Място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона.
Мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е регламентирано в чл. 17, ал. 2 от ЗДДС и това е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Считано от 01.01.2010 г. е променен основният принцип при определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, като мястото на изпълнение вече се определя от статута на получателя /данъчно задължено или данъчно незадължено лице/ и установяването на същия.
В случаите, в които се доставят услуги от данъчнозадължено лице, попадащи в §1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, мястото на изпълнение се определя в зависимост от статута на лицето получател по доставката – данъчно задължено лице /ДЗЛ/ или данъчно незадължено лице /ДНЗЛ/.
Когато получател е ДЗЛ, мястото на изпълнение на предоставяната услуга се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя. В тази хипотеза е без значение дали получателят на услугата е установил независимата си икономическа дейност в друга държава членка или извън общността /трета страна/.
Когато получател е ДНЗЛ, мястото на изпълнение на предоставяната услуга се определя по реда на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС и това е мястото, където ДНЗЛ е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
Общият принцип на документиране на доставките залегнал в разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС е, че всяко данъчно задължено лице доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона.
Същевременно в разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от закона са разгледани хипотези, при които фактура може да не се издава, като т. 1 визира доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. Предвид и обстоятелството, че крайните клиенти, които ще закупуват стоките, са данъчно незадължени – физически лица, за дружеството не възниква задължение за издаване на фактура.
В контекст на горното следва да се съобрази и нормата на чл. 119, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗДДС, където е указано, че за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.
Във връзка с доставката на „нов продукт“ ведно с електронна книга следва да имате предвид разпоредбата на чл. 128 от ЗДДС, съгласно която, когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка.
Съгласно практиката на Европейския съд, когато една сделка се състои от съвкупност от елементи и действия, трябва да бъдат отчетени всички обстоятелства, при които протича въпросната сделка, за да се определи по-специално дали са налице две или повече различни доставки или една-единствена доставка (вж. по-конкретно в този смисъл Решение от 27 октомври 2005 г. по дело Levob Verzekeringen и OV Bank, C-41/04, Recueil, стр. I-9433, точка 19, както и Решение от 10 март 2011 г. по дело Bog и др., C-497/09, C-499/09, C-501/09 и C-502/09, точка 52). В това отношение Съдът е постановил, че налице е една единствена доставка, когато един от елементите трябва да се разглежда като основна доставка, а друг елемент – като съпътстваща доставка, която подлежи на същото данъчно третиране като основната доставка (вж. Решение от 15 май 2001 г. по дело Primback, C-34/99, Recueil, стр. I-3833, точка 45 и цитираната съдебна практика).
Характерът на основната доставка определя приложимия режим по ЗДДС. Критериите за определяне на основната доставка следва да бъдат комплексни. Най-общо, съпътстваща е тази доставка, която от гледна точка на получателя няма самостоятелно значение и същият не би сключил сделката, за да придобие самостоятелно предмета на тази доставка, а тя се явява необходимост, допълнение или повишаваща качеството добавка към другия, основен предмет на доставката. Но дори една доставка да не представлява самостоятелна ценност и цел за клиента, в случай че делът й в общата цена е съществен, то същата следва да има самостоятелно данъчно третиране и за целите на ДДС ще са налице две или повече отделни доставки.
За да се уточни наличието на една /състояща се от основна и съпътстваща/, две или повече отделни доставки, доставките следва да се анализират от гледна точка на функциите, които изпълняват спрямо получателя.
Предвид изложеното, в конкретния случай доставката на електронна книга би се определила като съпътстваща доставка, доколкото тя няма самостоятелно значение и клиентът Ви не би сключил сделката, за да придобие самостоятелно предмета на тази доставка, а тя се явява необходимост, допълнение или повишаваща качеството добавка към другия, основен предмет на доставката. В случай, че делът й /на електронната книга/ в общата цена е съществен, то същата следва да има самостоятелно данъчно третиране и за целите на ДДС ще са налице две отделни доставки – на продукта, който предлагате и на електронната книга.
При условие, че попадате в хипотезата на чл. 128 от ЗДДС и основната доставка е продажбата на стока, а съпътстващата доставка е услугата, извършвана по електронен път /доставката на електронна книга/, последната ще подлежи на същото данъчно третиране като стоката.
Документирането на вътреобщностните доставки се извършва по реда на чл. 53 от ЗДДС. За прилагане на нулева ставка във връзка с доставките по чл. 7, доставчикът следва да разполага с:
1. документи за доставката, определени с чл. 45, т. 1 от ППЗДДС, а именно:
а) фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката;
б) протокол по чл. 117, ал. 2 от закона – в случаите на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона;
2. документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, определени с чл. 45а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (ОВ, L 311/10 от 7 декември 2018 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011“, или определени с правилника за прилагане на закона.
Издадената фактура във връзка с извършена ВОД следва да намери отражение в дневника за продажби, като в кол. 20 на дневника за продажби се посочи данъчната основа на ВОД, съответно в справката декларация за съответния данъчен период.
При условие, че дружеството Ви не се снабди с документите за доказване на ВОД /посочени по-горе в писмото/ до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът по доставката е станал изискуем, нулева данъчна ставка не се прилага. Ако впоследствие се снабдите с документите, доказващи прилагането на нулева ставка на данъка, коригирате резултата от прилагането на чл. 53, ал. 3 от ЗДДС по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Документирането на доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Европейския съюз /износ/ се извършва по реда на чл. 21 от ППЗДДС.
За прилагане на нулева ставка на данъка, когато е налице доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика, от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната, доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
1. фактура за доставката;
2. документ за превоза на тези стоки.
Издадената от Вас фактура за извършен износ, следва да намери отражение в дневника на продажби в кол. 19 – ДО на доставките със ставка 0 % по глава трета от ЗДДС, както и в справката декларация за съответния данъчен период.
Следва да имате предвид, че на основание чл. 39, ал. 1 от ППЗДДС, в случай, че доставчикът не се снабди с документите по чл. 21 – 38 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто.
В този случаи данъкът се начислява чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, като същият се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем.
Когато извършвате дистанционни продажби на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава членка, на основание чл. 79, ал. 3 от ППЗДДС, сте задължени да спазвате реда за документиране, възприет в законодателството на тази държава членка, т.е. следва да фактурирате доставките си по реда, определен в законодателството на тази държава. Издадените от дружеството фактури следва да намерят отражение в дневника за продажби в кол. 23 – ДО на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС, вкл. ДО на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и в справката декларация за съответния данъчен период.
При извършване на дистанционни продажби на стоки, когато не са изпълнени кумулативно условията на чл. 20, ал. 1 от ЗДДС, доставката се определя с място на изпълнение на територията на страната, като се прилага данъчна ставка 20 на сто. В този случай, издадените от дружеството фактури следва да намерят отражение в дневника за продажби, като посочат данъчната основа в кол. 11 – ДО на облагаемите доставки със ставка 20 %, вкл. дистанционни продажби, с място на изпълнение на територията на страната и начисления ДДС в кол. 11, както и в справката декларация за съответния данъчен период.
При условие, че доставката на електронна книга не е съпътстваща доставка, има самостоятелно значение и попада в § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС /услуги извършвани по електронен път, мястото на изпълнение се определя в зависимост от статута на лицето получател по доставката – данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
Когато получател е ДЗЛ, мястото на изпълнение на предоставяната услуга се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя. В тази хипотеза е без значение дали получателят на услугата е установил независимата си икономическа дейност в друга държава членка или извън общността /трета страна/.
Когато получател е ДНЗЛ, мястото на изпълнение на предоставяната услуга се определя по реда на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС и това е мястото, където ДНЗЛ е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване. Също така следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 21, ал. 8 от ЗДДС. Считано от 01.01.2019 г., ал. 6 не се прилага, когато едновременно са налице следните условия:
1. доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на една държава членка;
2. услугите се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка по т. 1;
3. общата стойност без ДДС на доставките по т. 2 не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка, в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчикът по т. 1; равностойността в национална валута се определя по обменния курс, публикуван от Европейската централна банка към 5 декември 2017 г.
В случаите, в които получател е ДНЗЛ което е установено, има постоянен адрес или обичайно пребивава в трета страна и мястото на изпълнение на доставка на услуга се определя по реда на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС, документирането на доставката се извършва при съобразяване на българското законодателство по реда на чл. 113, ал. 1 и във връзка с чл. 111а, ал. 3 от закона, като на основание чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС във фактурата като основание за неначисляване на данък се вписва „обратно начисляване“ и чл. 21, ал. 6 от ЗДДС.
В случаите, в които получател е ДЗЛ установено в друга държава членка на Европейския съюз и мястото на изпълнение на доставка на услуга се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, документирането на доставката се извършва при съобразяване на българското законодателство по реда на чл. 113, ал. 1 и във връзка с чл. 111а, ал. 2 от закона, като на основание чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС във фактурата като основание за неначисляване на данък се вписва „обратно начисляване“ и чл. 21, ал.2 от ЗДДС. Заедно със справката-декларация по ЗДДС, следва да подадете и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.
В случаите, в които получател е ДЗЛ установено в трета страна и мястото на изпълнение на доставка на услуга се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, документирането на доставката се извършва при съобразяване на българското законодателство по реда на чл. 113, ал. 1 и във връзка с чл. 111а, ал. 3 от закона, като на основание чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС във фактурата като основание за неначисляване на данък се вписва „обратно начисляване“ и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
Втори въпрос: На основание чл. 21, ал. 8 от ЗДДС, алинея 6 не се прилага, когато едновременно са налице следните условия:
1. доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на една държава членка;
2. услугите се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка по т. 1;
3. общата стойност без ДДС на доставките по т. 2 не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка, в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчикът по т. 1; равностойността в национална валута се определя по обменния курс, публикуван от Европейската централна банка към 5 декември 2017 г.
Предвид посочената правна норма, Вие в качеството на доставчик ще облагате услугите извършва по електронен път със ставка 20%, т.е. по ставката в България, където сте установен в момента до достигане на прага от 10 000 евро. Този праг се формира от общата стойност без ДДС на доставките на услуги, извършвани по електронен път /електронна книга/ с получатели ДНЗЛ, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно местоположение в други държави членки.
След преминаване на този праг от 10 000 евро за осъществените от Вас услуги, извършвани по електронен път с получатели ДНЗЛ, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно местоположение в други държави членки, започва да се прилага основното правило за определяне на място на изпълнение на доставката посочено в ал. 6 на чл. 21 от ЗДДС – в държавата членка на получателя.
Пети въпрос: На основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
От изложената в запитването фактическа обстановка е ясно, че дружеството Ви е установено на територията на България и е получател на рекламни, маркетинг, логистични и куриерски услуги с доставчици ДЗЛ от други държави членки, а също така и български. Мястото на изпълнение на тези доставки се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Тъй като дружеството е данъчно задължено лице и мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната, предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона възниква задължение за издаване на протокол на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната. Издаденият протокол следва да намери отражение както в дневника за продажби на основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, така и в дневника за покупки съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от същия закон, както следва:
1. В дневника за продажби и справката декларация – данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 14 /данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2 – 5 от ЗДДС/ и начисленият ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 15 /начислен ДДС за получени доставки по к. 14/, съответно в справката-декларация в клетка 12 /данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2 – 5 от ЗДДС/ и клетка 22 /начислен ДДС за получени доставки по чл. 82, ал. 2 – 5 от ЗДДС/. В колона 15 на дневника за продажби се попълва 0 /нула/, когато доставката е облагаема с нулева ставка.
2. В дневника за покупки и СД, когато данъчно задълженото лице – получател по доставката има право на пълен данъчен кредит за тази доставка данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 10 /данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2 – 5 от ЗДДС с право на пълен данъчен кредит/ и начисления ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 11 /ДДС с право на пълен данъчен кредит/, съответно в справката-декларация в клетка 31 /данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2 – 5 от ЗДДС с право на пълен данъчен кредит/ и клетка 41 /ДДС с право на пълен данъчен кредит/.
Когато доставчик на посочените по-горе услуги е ДЗЛ установено на територията на страната, данъкът е изискуем от регистрираното по този закон лице – доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5 /чл. 82, ал. 1 от ЗДДС/.
По прилагането на ЗКПО:
Националната агенция за приходите има определена компетентност, съгласно която издава становища, които касаят прилагането на данъчното и осигурителното законодателство. Становища, свързани с прилагането на счетоводното законодателство изготвя Дирекция „Данъчна политика“ към Министерство на финансите (МФ).
Признаването на счетоводните разходи за данъчни цели се извършва при съобразяване с разпоредбите на чл. 10 от ЗКПО. Съгласно ал. 1 на цитираната норма счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция, като вида и наименованието на издадения първичен счетоводен документ не е конкретизиран.
Документирането и отчитането на разходите следва да се извършва при стриктно спазване на ЗСч и приложимите национални счетоводни стандарти. Реквизитите на първичния счетоводен документ са посочени в чл. 6 от ЗСч. Счетоводният закон има териториален обхват на действие и неговите разпоредби са задължителни в случаите, в които съставител на документите са български предприятия, но не и за тези, които са извън територията на страната. Това обаче не отменя необходимостта от наличието на първичен документ, доказващ ползването на съответната услуга, който да съдържа достатъчно информация за наименованието на документа, номер, дата, идентификатори на фирмата, предмет на покупката, количество, единична цена, обща стойност. В чл. 10, ал. 2 от ЗКПО се доуточнява, че счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Извън посочените случаи по ал. 2 от ЗКПО, счетоводният разход се признава за данъчни цели и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 2 от ЗСч, и в документа липсва част от изискуемата информация по ЗСч, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция (на чл. 10, ал. 3 от ЗКПО). С разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от ЗСч е регламентирано, че документална обоснованост е налице и когато е постъпил в предприятието първичен счетоводен документ, издаден от чуждестранно лице, което не е предприятие по смисъла ЗСч, и в документа липсва част от изискуемата информация по чл. 6, ал. 1, когато този документ отразява вярно документирана стопанска операция. Чуждестранните юридически лица, които издават документи за извършените рекламни, маркетинг, логистика и куриерски услуги е необходимо да спазват вътрешното си законодателство. Българското предприятие за да изпълни изискванията за документална обоснованост по смисъла на ЗСч и ЗКПО е желателно да има и други документи, които да удостоверяват по несъмнен начин същността, структурата и стойността на разходите, във връзка с извършваните услуги и насочени към българското дружество.
Във връзка със счетоводното отразяване на възникнали стопански операции дружеството следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗСч. Съгласно тази норма от счетоводния закон, счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции. Такова изискване се съдържа в чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), където е постановено, че при поискване от орган по приходите, субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
Счетоводни разходи, които не са документално обосновани, т.е. не отговарят на изискванията на чл. 6 от ЗСч и чл. 10 ЗКПО или пък не са относими към дейността на българското дружество, не се признават за данъчни цели и с тях се извършва увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 1 и/или т. 2 от ЗКПО.
Шести въпрос: Предвид изложената фактическа обстановка, дружеството транспортира собствени стоки от територията на страната до територията на трета страна /САЩ/, за целите на собствената си независима икономическа дейност, без да прехвърля собствеността им на друго лице.
В ЗДДС не се съдържат разпоредби, които да регламентират като доставка движението на стоки от територията на страната до територията на трета страна за целите на независимата икономическа дейност на лицето.
При условие, че извършвате доставка на стоки по реда на чл. 28 от ЗДДС, следва да разполагате с документите визирани в чл. 21 от ППЗДДС. Документирането на износа е разгледано в първата част на писмото.
Седми въпрос: Относно продажбите на стока от склада на Амазон в САЩ на физически или юридически лица, установени на територията на САЩ или трети страни, следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 17 от ЗДДС. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2. Според ал. 2 на посочената разпоредба, място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ? към получателя.
И в двата случая за дружеството като доставчик, мястото на изпълнение ще бъде извън територията на страната и за доставките на стоки с място на изпълнение извън територията на страната не следва да се начислява данък, на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
Издадените от дружеството фактури следва да намерят отражение в дневника за продажби в кол. 23 – ДО на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС, вкл. ДО на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и в справката декларация за съответния данъчен период.
Документирането на приходите се подчинява на изискванията на чл. 6 от ЗСч. Правилата за счетоводното третиране на приходите, получени при определени видове сделки, както и тяхното признаването, са разписани в НСС – 18 „Приходи“. Електронната търговия със стоки от гледна точка на отчетността, документирането и облагането не е по-различна от търговската

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

правната регламентация на вътреобщностните доставки по чл.7, ал.1 от ЗДДС, дадени от Централно управление на НАП с писмо изх. № 24-00-27 от 21.04.2007г.

1198/19.11.2015Чл.7 ЗДДСВ писмено запитване, постъпило в деловодството на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …….. с писмо вх. № …….г. сте цитирали относимите към вътреобщностните доставки на стоки разпоредби на чл.7, ал.1 и чл.53, ал.2 и ал.3 от Закона за данъка върху добавената стойност, както и разпоредбите на чл.45от Правилника за прилагане на Закона за данъка

ЗДДС, чл.69, aл. 1, т. 1,ЗДДС, чл.70, aл. 1, т. 4,ЗДДС, чл.70, aл. 2, т. 1,ЗДДС, чл.70, aл. 1, т. 5,ЗКПО, чл.204, т. 3

5_20-00-425/03.04.2008 г. ЗДДС, чл.69, ал,1, т.1; чл.70. ал.1. т.4 и т.5; чл.70. ал.2, т.1; ЗКПО, чл.204, т.3; СС 17 – Лизинг Фактическа обстановка: основен предмет на дружеството е отдаване на автомобили на оперативен лизинг и пълното им сервизно и техническо обслужване. Поставени въпроси:1. Има ли право дружеството на данъчен кредит за покупката на транспотните средства,

НАРЕДБА Н-18, чл.39, aл. 1,ЗДДС, чл.6, aл. 1,ЗДДС, чл.117,НАРЕДБА Н-18, чл.39, aл. 2,ЗДДС, чл.118, aл. 1,ЗДДС, чл.113,НАРЕДБА Н-18, чл.25, aл. 3,НАРЕДБА Н-18, чл.3, aл. 1

5_ 53-02-478/21.11.2011г Чл.6, ал.1, чл.113, чл.117 и чл.118,ал.1 от ЗДДС Чл.3, ал.1, чл.25, ал.3 и чл.39, ал.1и2 на Наредба № Н -18/2006г. от МФ Фактическа обстановка:. Дружеството предлага и продава медицински изделия и помощни средства на хора с увреждания – патерици, бастуни, протези, инвалидни колички и т.н. Тъй като посочените средства предполагат измерване, изпробване и

ЗДДФЛ, чл.22а

Изх. № 24-32-15Дата: 09.01.2012 год.ЗДДФЛ, чл. 22аПо повод Ваше писмено запитване, препратено по компетентност вна Националната агенция за приходите и заведено с вх. № 24-32-15 от 21.04.2011 г., изразявам следното становище: Според описаното в писмото Ви, имате сключен „Договор за жилищен кредит” с „……………” ЕАД. Преди сключването на договора за жилищен кредит е съставен Нотариален

Внасяне на задължителните осигурителни вноски от 1 януари 2007 г. в случаите, когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени от работодателя.

ОТНОСНО:Внасяне на задължителните осигурителни вноски от 1 януари 2007 г. в случаите, когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени от работодателя.Уважаеми господа ,Поради недостатъчно изяснена фактическа обстановка и конкретизация на поставеният въпрос, във връзка сВаше запитване с вх. № 20-28-33/03.12.2007 г., препратено ни по компетентност от Дирекция «ОУИ» -София, изразяваме следното принципно становище :С

Данъчно третиране на доставката на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава членка по ЗДДС и ЗКПО

ОТНОСНО: Данъчно третиране на доставката на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава членка по ЗДДС и ЗКПОСъгласно изложената фактическа обстановка в запитването, представляваното от Вас дружество произвежда и монтира детайли за части за токопрекъсвачи. Ваш клиент, който е данъчно задължено лице в друга държава членка – Италия, иска да доставяте в

задължително здравно осигуряване в Република България на българска гражданка, съпруга на пенсионер от американската армия, притежаваща документи за здравно осигуряване в TRICARE

Изх. № М-24-13-14Дата: 11.12.2020 год. ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 1; ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2; ЗЗО, чл. 40, ал. 5; ЗЗО, чл. 40а. ОТНОСНО: задължително здравно осигуряване в Република България на българска гражданка, съпруга на пенсионер от американската армия, притежаваща документи за здравно осигуряване в TRICARE В Централно управление на Националната

Ползване на данъчен кредит за закупени климатични инсталации.

1_20-18-117/20.05.2008ЗДДС – чл.68Относно:Ползване на данъчен кредит за закупени климатични инсталации.Уважаеми г-н ….. ,В Дирекция….. е постъпило ваше запитване ……. Поради това, че в запитването си не сте посочили никакви данни или приложили документи изясняващи покупката на климатичните инсталации ; въпросите за собствеността на магазините- собствени или ползвани помещения под наем ; дали тези инсталации са

Scroll to Top