Запитване с вх. № 96-00-34/22.02.2019г. при Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е изложена следната фа

Във връзка с постъпило запитване с вх. № 96-00-34/22.02.2019г. при Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството има запитване от клиенти за изработка на система за платен контрол на достъп до сервизни помещения /тоалетни, бани и др./. Желанието на същите е тази система да приема лева и евро и да връща ресто в български монети. За целта монетният механизъм ще се настрои да приема еврова валута с курс към лева 1:2 за по-удобно менажиране на рестото. Цената на услугата ще бъде 1 лев, като за отчитане на приходите ще се използва ФУВАС, който ще отчита направените продажби /както е при кафемашините/. При приемане на евро то се калкулира по зададения курс- пример: пуска се едно евро, а системата отчита два лева, като се извършва автоматична продажба за един лев и системата връща един лев ресто. Уточнено е в запитването, че в тази ситуация ФУВАС отчита продажба от един лев.
В тази връзка се поставя следният въпрос:
Законово възможно ли е да се смесват двете валути и отчитането им от ФУВАС, при положение, че ФУВАС на практика не разпознава каква валута е пусната в монетния механизъм?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/2006г./, изразявам следното становище:
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006г.
По отношение на плащане в брой с чуждестранна валута на територията на страната във Валутния закон /ВЗ/ не се съдържа изрична разпоредба. От друга страна, за тези плащания е валиден принципът, съдържащ се в чл.2, ал. 1 на ВЗ, по силата на който всички действия, сделки и плащания между местни и чуждестранни лица се извършва свободно, доколкото в закона не е предвидено друго.
В §1 от допълнителните разпоредби към Наредба № Н-18/2006г. на МФ с ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. е въведена точка 12, с която се уточнява, че „автомат на самообслужване“ е устройство, позволяващо на потребител да получи от автомата срещу заплащане на принципа на самообслужване стоки и/или услуги, включително и услуги с развлекателен характер.
В случая се касае за система за платен контрол до сервизни помещения /тоалетни, бани и др./ на монетен принцип, отговарящ на спецификите на „автомат на самообслужване”, определени с §1, т. 12 от допълнителните разпоредби към Наредба № Н-18/2006г. на МФ с ДВ бр.54/17.07.2012 г. В този случай продажбите следва да бъдат регистрирани от фискално устройство, вградено в автомата за самообслужване, като същото задължително следва да има техническа възможност за установяване на дистанционна връзка с Националната агенция за приходите и по този начин да подава информация за дневните си обороти.
Основното предназначение на фискалните устройства е регистрация и отчитане оборотите от извършваните продажби на стоки и услуги в търговските обекти на задълженото лице.
Програмирането и регистрирането на конкретен вид стока или услуга като артикул /с точно наименование и програмирана цена/ или артикулна подгрупа/обобщено наименование/ трябва да бъде извършено в съответствие с разпоредбите на Наредба № Н-18/2006г.
Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от Наредба № Н-18/2006г., съгласно която за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, всички регистрирани и натрупани суми във фискалните устройства се изразяват в левове и стотинки, поради което за случаите на плащания във валута сумите се преизчисляват и натрупват в левовата им равностойност.
ФУВАС като вид фискално устройство е необходимо да отговаря на определени функционални и технически изисквания. В разпоредбата на чл.8, ал.1 е указано, че фискалните устройства трябва да отговарят на:  
1. функционалните изисквания съгласно приложение № 1, и
2. техническите изисквания съгласно приложение № 2
Съгласно Приложение № 2 към чл. 8, ал. 1, т. 2 „ Технически изисквания към фискалните устройства ”, раздел VIIа „Специфични изисквания към ФУВАС“, т. 1,б. „в“, ФУВАС, което е със свидетелство за одобрен тип от БИМ, трябва да представлява пломбиран блок, който да има най-малко три интерфейса, разположени под заключения корпус на автомата, като единият следва да е за приемане и предаване на обменяната информация между разплащателния и управляващия блок на апарата за самообслужване. Връзката между ФУВАС и апарата на самообслужване следва да се осъществи с помощта на вграден в устройството интерфейсен адаптер, съответстващ на типа на разплащателния блок на автомата на самообслужване.
От цитираните по-горе законови разпоредби може да се направи извод, че чрез ФУВАС от одобрен тип от БИМ технически е възможно разпознаване на вида на валутата, пусната в монетния механизъм.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. всеки производител или вносител на фискални устройства е длъжен да продава и/или разпространява ФУ само от одобрен тип и с определен гаранционен срок.
Следва да се обърне внимание също, че вариантите за работа между дружеството и производителя или разпространителя на ФУВАС е въпрос на изрични договорни отношения, извън компетентността на НАП.
Т.к въпросът в отправеното запитване не е свързан с данъчното и осигурителното законодателство, а преди всичко касае технически проблем в монетния механизъм, считаме че приходната администрация не е компетентна и не би могла да се ангажира с отговор на този въпрос.
В този смисъл, следва да се изиска официален отговор от Българският институт по метрология, както и от съответният производител на ФУВАС дали е налице одобрен тип на ФУВАС, годен за вграждане в описаният в запитването автомат на самообслужване за достъп до сервизни помещения.