Запитване с вх. № …./26.06.2018г. при Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, е изложена следната фактичес

Във връзка с постъпило запитване с вх. № …./26.06.2018г. при Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството закупува от фирма чрез поръчка по телефон резервни части за товарен автомобил. Доставчикът е определил начина на изпращане и плащане – чрез „наложен платеж“ по куриер. Дружеството заплаща дължимата сума в брой на куриера – „Спиди“ АД срещу предоставена от доставчика фактура с отбелязан начин на плащане „в брой“ /липсва издадена фискална касова бележа/, за което куриерската фирма предоставя товарителница с отбелязан „наложен платеж“. Заплатената от дружеството сума куриерската фирма превежда по банков път на доставчика, като същата отказва да издаде друг документ за платената сума освен товарителница, а дружеството-доставчик отказва да издаде фискална касова бележка за продажбата с аргумент, че парите се преведени по банков път от „Спиди“ АД.
В тази връзка се поставят следните въпроси:
1.Фактурата, издадена от горепосоченият доставчик с отбелязан начин на плащане „в брой“ и без приложена фискална касова бележка, както и товарителница, издадена от „Спиди“ АД с отбелязан „наложен платеж“, достатъчни ли са за доказване на платената в брой сума от дружеството, възлизаща на стойност от 4 074,96лв.?
2.В случай, че документите, с които дружеството разполага не са достатъчни за доказване на извършеното плащане, какви действия същото следва да предприеме?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на Министерство на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства изразяваме следното становище:
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/ или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /ИАСУТД/, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал. 1.
Следва да се отбележи, че най-често използваният начин за заплащане на поръчана стока при доставка от електронен магазин в България е чрез наложен платеж.
По смисъла на §1, т.12 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/, „наложен платеж“ е пощенска услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя страна я доставя на получателя, срещу заплащане на определена от подателя сума /стойността на стоката с или без таксата за услугата наложен платеж, в зависимост от договореното между страните по доставката/. Куриерът събира определената от подателя сума и след това в зависимост от договореностите им, му я превежда по банков път или му я изплаща в брой. Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, няма нищо общо с начина, по който се заплаща за стоката от получателя й, и който начин на плащане всъщност е определящ при съобразяване на изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка.
В така описания случай извършваната от дружеството-доставчик дейност е съотносима с дадената в § 1, г. 1 от ДР на Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006г. дефиниция за „разносна търговия“, състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка, при която доставката се извършва от нает от доставчика персонал. По реда на чл.25, ал.2 от Наредба № Н-18 /2006 г. при разносна търговия, фискалната бележка се издава от търговеца при окомплектовката на заявката и се предава на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на купувача при получаване на плащането.

Оценете статията

Вашият коментар