В Дирекция ОДОП …… е постъпило Ваше запитване с вх. № 33-00-2 от 09.02.2018 г. с поставен въпрос относно облагане по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ на изплатено обезщетение по чл.225, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ и мораторна и законна лихва към същото.
Посочвате в писмото, че във връзка със съдебен спор сте осъдени да заплатите обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, включително мораторна лихва към него и законна лихва.
Задавате въпроса: следва ли да се облага изплатената мораторна лихва и този доход декларира ли се в справката по чл.73 от ЗДДФЛ ?
След разглеждане на нормативната уредба и описаната фактическа обстановка в запитването, както и приложения протокол, изразявам следното становище :
Според чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал.2.
Обезщетенията по Кодекса на труда, които не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения, са определени в чл.24, ал.2, т.8 от ЗДДФЛ и сред тях не е посочено обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, а именно обезщетението от работодателя при незаконно уволнение, в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което лицето е останало без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Следователно, по силата на чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ това обезщетение е част от облагаемия доход от трудови правоотношения.
Към запитването сте приложили протокол на Районен съд – …., от който е видно, че на лицето се дължи мораторна и законна лихва. Следва да имате предвид, че Законът за данъците върху доходите на физическите лица, в сила от 01.01.2007 г., третира лихвите като облагаем доход, без да се визира техния вид и характер. Изключение е предвидено единствено в чл.13, ал.1, т.10 от ЗДДФЛ, където лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане, и присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела, са определени като необлагаеми доходи.
Тъй като обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ е определено като облагаем доход, то и лихвата по това вземане подлежи на облагане по чл. 35, т.3 от ЗДДФЛ.
Данъчната основа за дохода от лихви се определя по реда чл.36 от същия закон.
Съгласно чл.44а този вид доход подлежи на авансово облагане. Паричните доходи по чл. 35 се облагат авансово с данък, когато платецът на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице. Размерът на данъка се изчислява, като облагаемият доход по чл. 35 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Данъкът по ал. 1 се определя и удържа от платеца на дохода при изплащането му.
Съгласно чл.45, ал.7 от ЗДДФЛ предприятието – платец на доходи от други източници по чл.35, издава за изплатените доходи служебна бележка по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода. Същото е задължено да подаде годишна данъчна декларация за този вид доход.
Необходимо е да имате предвид, че съгласно чл.73, ал.1, т.1, във вр. с чл.10, ал.1, т. 6 от ЗДДФЛ платците на доходи изготвят справка по образец за изплатените доходи на физически лица през данъчната година, в която справка следва да бъдат включени лихвите, като подлежащ на облагане доход по реда на чл.35 от ЗДДФЛ.