Във връзка с постъпило запитване с вх. №, е изложена следната фактическа обстановка:
Физическо лице, вписано като занаятчия към Регионална Занаятчийска Камара – …….., упражнява занаятчийска дейност- изработка на художествени тъкани, съгласно приложение към Закона на занаятите. Уточнено е в запитването, че изработените тъкани същото лице ще реализира на пазара.
В тази връзка се поставят следните въпроси:
1.Следва ли да се издава фискална касова бележка за отчитане на продажбите на изработените тъкани, при положение, че лицето упражнява занаятчийска дейност?
2.По какъв начин следва да се отчитат реализираните продажби на изработените тъкани- чрез фискално устройство или по банков път?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства изразяваме следното становище:
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал. 1.
Предвид гореизложената нормативна уредба и при положение, че плащанията от клиентите на лицето ще се извършват само и единствено чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. , не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на фискално устройство и отчитане на извършваните от Вас продажби чрез издаване на фискални касови бележки по реда определен в Наредба Н-18/2006 г. на МФ.
Изключенията от задължението за регистриране на продажбите чрез ФУ са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006г.
Съгласно т. 7 на ал. 4 от Наредбата, не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез фискално устройство лице, което упражнява занаят по смисъла на Закона за занаятите, с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги и при условие, че лицата са занаятчии- пенсионери по инвалидност или за изслужено време и старост, които извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Търговския закон. Тук попада именно упражняването на занаят, когато лицата, които го осъществяват, отговарят на определени условия. Занаят по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за занаятите /ЗЗ/ е производството на изделия и/или предоставянето на услуги по занаятчийски начин. В алинея втора от същата правна норма изрично са посочени изискванията, които следва да са изпълнени, за да определи облика на една дейност като занаятчийска.
Видно от цитираната правна норма е, че едно от изискванията дейността да се счита като извършена по занаятчийски начин е тя да фигурира в списък на занаятите съгласно приложение № 1 на ЗЗ. Самостоятелното упражняване на занаят се осъществява след вписване на собственика на занаятчийското предприятие в регистъра на занаятчиите.
Следва да се отбележи, че предвидената в т. 7 на чл. 4 от Наредба № Н-18/2006г. липса на задължение за регистриране на извършените продажби чрез фискално устройство не се отнася за всички лица, които осъществяват дейност от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за занаятите. Посочената точка от Наредбата изисква освен осъществяването от лицето на занаятчийска дейност, същото да е занаятчия-пенсионер по инвалидност или за изслужено време и старост, да извършва услугите с личен труд и да не е търговец по смисъла на Търговския закон, т.е. само при кумулативното наличие на регламентираните изисквания не е налице задължение извършваните продажби да бъдат регистрирани чрез фискално устройство.
Следователно, при изключението на чл. 4, т. 7 от Наредба № Н-18/2006г. кръгът на лицата, които имат право да се възползват от него, е стеснен, с оглед изрично предвидените условия.