Дружество осъществява търговска дейност с облекла, обувки и аксесоари. Към момента продажбите се осъществяват от физически магазин, в който ще се работи със софтуер за управление на продажби в търговски обект /СУПТО/. Предстои откриване на онлайн магазин, който ще бъде обвързан със същата база данни. Продажбите ще се осъществяват от същата фирма и ще се продават продуктите, които се предлагат и във физическия магазин, т.е. двата магазина ще работят с общи наличности и стоката ще се съхранява на едно и също място. Продажбите от двата магазина ще се осъществяват от две работни места /компютри/.
В тази връзка се поставят следните въпроси:
1.Възможно ли е продажбите в онлайн магазина да се осъществяват чрез пощенски паричен превод – със сключен съответно договор с лицензиран пощенски оператор и по банков път, без да е необходимо закупуването на второ фискално устройство за работното място на онлайн магазина?
2.Когато онлайн магазинът се управлява от софтуер, необходимо ли е магазинът да се регистрира или регистрирането на софтуера пред НАП е достатъчно?
3.Ако в онлайн магазина се предлага и възможност за плащане с карта чрез виртуален ПОС терминал, това изисква ли закупуване на фискално устройство към това работно място и издаване на фискална касова бележка?
4.Как следва да се сторнира продажба на клиент закупил стока на 30-то число на месеца, която е върната с куриер на 8-мо число на следващият месец, при положение че сторно бележки могат да се издават само до 7-мо число на месеца, следващ месеца на продажба? В този случай клиентът ще е спазил условията за връщане на стока, но дружеството как следва да спази посоченото изискване като, е издало фискална касова бележка, но не е налице възможност за сторниране?
5.Софтуерът, чрез който се осъществяват продажбите на онлайн магазина чрез пощенски паричен превод и по банков път, СУПТО ли е? Ако не се третира като СУПТО, необходимо ли е да се регистрира в НАП версията, която ще работи само по банка?
6.Когато дружеството използва СУПТО, за да отчита продажбите, необходимо ли е да се водят количествата и да се въвеждат покупките на стоки по фактури, при положение, че те се въвеждат от счетоводството в счетоводна програма и възможно ли е ако се въвеждат в СУПТО доставки, да не се въвеждат доставни цени /с оглед запазване на конфиденциалността на тази информация от служителите/?
7.Когато клиент на онлайн магазина пожелае фактура, допустимо ли е да се използва начин на плащане – пощенски паричен превод или трябва да се избере друг начин на плащане, с оглед на това, че фактурата ще бъде издадена на негово име, а парите ще постъпят по банковата сметка на дружеството от сметката на Еконт, макар и за покупката от клиента?
Предвид недостатъчно изяснената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006г./, изразявам следното принципно становище:
По отношение на първи, втори и трети въпрос:
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006г.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/ или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /ИАСУТД/, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал. 1.
По смисъла на §1, т.12 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/, „наложен платеж“ е пощенска услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя страна я доставя на получателя, срещу заплащане на определена от подателя сума /стойността на стоката с или без таксата за услугата наложен платеж, в зависимост от договореното между страните по доставката/. Куриерът събира определената от подателя сума и след това в зависимост от договореностите им, му я превежда по банков път или му я изплаща в брой. Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, няма нищо общо с начина, по който се заплаща за стоката от получателя й, и който начин на плащане всъщност е определящ при съобразяване на изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка.
В така описания случай извършваната от дружеството дейност е съотносима с дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006г. дефиниция за „разносна търговия“, състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка, при която доставката се извършва от нает от доставчика персонал. По реда на чл.25, ал.2 от Наредба № Н-18 /2006 г. при разносна търговия, фискалната бележка се издава от интернет търговеца при окомплектовката на заявката и се предава на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на купувача при получаване на плащането.
В случай обаче, че куриерът е същевременно лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ и още преди предаването на стоката на куриера е договорено между доставчика и куриера, че определената от подателя сума по наложения платеж /стойността на стоката/ ще бъде заплатена на доставчика от получателя на стоката чрез пощенски паричен превод, не е необходимо издаването на фискална касова бележка от доставчика при предаването на стоката на куриера.
„Пощенски парични преводи” са пощенски услуги за изпращане на хартиен носител чрез пощенските служби на пощенски оператор, лицензиран за извършване на услуги по чл.39, т.3 от ЗПУ, на суми от подателя до получателя /т.9 от §1-ри от ДР на ЗПУ/.
Проверката дали куриерът е и лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ следва да се прави в публичния регистър, воден на основание чл.50, ал.3 от ЗПУ от Комисията за регулиране на съобщенията, който е публикуван на интернет сайта на същата. Такива куриери са например: „Български пощи“ АД, „Еконт Експрес“ ООД, „МИБМ Експрес“ ООД, „Спиди“ АД и др.
Предвид гореизложената нормативна уредба и при положение, че плащанията от клиентите на лицето ще се извършват само и единствено чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на фискално устройство и отчитане на извършваните от Вас продажби по този ред чрез издаване на фискални касови бележки по реда определен в Наредба Н-18/2006 г. на МФ.
Съгласно § 1, т. 87 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС „електронен магазин“ е интернет-сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите и който има вградена функционалност за избор, включване и изключване на стоки/услуги в потребителска кошница, за въвеждане на информация за купувача, адреса на доставката и за избор на метод на плащане.
Съгласно чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно Приложение № 33.
В този смисъл, лице, което извършва продажби чрез електронен магазин, но не приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон /например: банкови парични преводи и пощенски парични преводи/, не попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно за него не е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006г.
Следва да се отбележи, че по желание на лицето, същото може да бъде включено в публичния електронен списък на електронните магазини, който НАП поддържа и е достъпен на интернет страницата на агенцията, след подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006г.
По отношение на четвърти въпрос:
Редът и начинът за извършване на корекция при грешно натрупване след приключена сметка на клиента (сторно операция) са регламентирани в чл. 31 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. В разпоредбата на ал. 1, т. 1 от цитираната правна норма се указва, че сторно операция при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента, се документира чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД.
По силата на чл. 35, ал. 4 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, сторно операцията единствено при операторска грешка се извършва до 7-мо число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката. В посочената алинея изрично е указано, че сторно операция при връщане или рекламация на стока или при намаление на данъчната основа се документира в момента на възстановяване изцяло или частично в брой на заплатената от клиента сума. Когато възстановяването на сумата се извършва чрез предоставяне на ваучер или други заместващи парите платежни средства, се извършва сторно операция, след което се отразява продажбата на ваучер или заместващите парите платежни средства.
Прилагането на ред за регистрация и отчетност на сторно операция, различен от определения в чл. 31 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, води до несъответствие с нормативно регламентирания ред и съответно до липса на документална обоснованост за намаляване на регистрирания търговски оборот. При наличие на законово установени кумулативни изисквания за притежавани елементи от сторно-документа, отсъствието на такива има за последствие липсата на обвързваща доказателствена сила на документа за извършване на стопанската операция, отразена в него.
По отношение на пети въпрос:
„Софтуер за управление на продажби в търговски обект“ е всеки софтуер и модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон /§1, т. 84 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност/.
„Управление на продажбите“ чрез използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане /§1, т. 19 от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-18/2006г./.
Речниковото значение на думата „процес“ е последователна смяна на състоянието в развитието на нещо /ход-развой/. Задължително изискване, заложено в определението, е обработката на информацията да бъде автоматизирана. Това означава, че софтуерът автоматизирано следва да обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявените от клиент стоки и/или услуги и да отразява тяхното предоставяне/заплащане. Точно тази автоматизирана обработка и наличието на посочената информация дава възможност на търговеца да проследи връзката между извършваните продажби и използваните за тях ресурси/ например: стоки, материали, човекочасове, заетост на стаи и др./.
От изложеното в запитването не става ясно какъв е софтуерът на онлайн магазина, поради което становището е принципно, като следва да се имат предвид следните схеми-електронни магазини:
1. Търговец извършва продажби чрез онлайн платформа
1.1Онлайн платформата не притежава характеристиките на СУПТО
Вариант 1: Електронният търговец /Е-търговец/ не използва СУПТО.
Търговецът извършва дейността си от обект, в който няма СУПТО. Продажбите чрез тази платформа се отчитат с издаване на фискална касова бележка /ФБ/ от ЕКАФП в обекта /ако видът плащане изисква издаване на ФБ/.
Вариант 2: Е-търговецът използва СУПТО
Допуска се търговецът да импортира в СУПТО получаваните заявки за продажби, направени в онлайн-платформата. Прилагат се правилата за импорт в СУПТО от други източници, които не са СУПТО.
Допустимо е търговецът да въвежда ръчно в СУПТО получените от онлайн-платформата данни за продажби, например ако за тях се получават известия по имейл.
1.2.Онлайн-платформата притежава характеристиките на СУПТО.
Вариант 1: Е-търговецът използва софтуера на онлайн-платформата за управление на продажбите си. Онлайн-платформата трябва да отговаря на всички изисквания за СУПТО съгласно Приложение № 29 от Наредба № Н-18/2006г.
Вариант 2: Е-търговецът не използва софтуера на онлайн-платформата за управление на продажбите. Управлението на продажбите се извършва чрез друг софтуер – СУПТО, за който е декларирано съответствие с изискванията на наредбата.
Изисквания:
1.Всички заявки за продажби (поръчки), направени чрез онлайн-платформата, се импортират чрез автоматизиран интерфейс в използвания СУПТО и се обработват в него.
В случай, че онлайн-платформата не предоставя възможност за автоматизиран интерфейс със СУПТО, се допуска импорт от файлове.
2.Е-търговецът е длъжен да предостави, при поискване от органи по приходите /ОП/, пълен достъп до профила си в онлайн-платформата.
3.При импорта СУПТО осигурява зареждане в базата данни на всички заявки/поръчки от онлайн-платформата в пълен обем и с непроменено съдържание.
4.В момента на импорт СУПТО генерира уникален номер на продажбата /УНП/ на всяка заявка/поръчка.
5.За всички импортирани заявки/поръчки се съхранява следната структурирана информация:
-Дата и време на импорт в СУПТО;
-Източник на импорта-наименование на онлайн-платформата, име/псевдоним/идентификатор на търговеца в платформата;
-Уникален номер на заявката/поръчката, присвоен в онлайн-платформата;
-Пълни данни за всяка импортирана заявка/поръчка (съгласно т. 2);
6.За всички импортирани заявки/поръчки софтуерът прави обвръзка между номерата им, присвоени в онлайн-платформата и генерираните за тях УНП.
2.Търговец извършва продажби в интернет чрез софтуер на електронен магазин:
2.1.Търговецът използва за електронния си магазин софтуер, производителят/разпространителят на който е декларирал съответствие с изискванията на Наредба № Н-118/2006г.
Софтуерът на електронния магазин отговаря на всички изисквания съгласно Приложение № 29 от Наредба № Н-18/2006г.
2.2.Софтуерът на електронния магазин е модул на СУПТО.
Производителят/разпространителят на СУПТО, включващ и модул „Е-магазин“, е декларирал съответствие с изискванията на Наредба № Н-18/2006г.
2.3.Търговецът използва за електронния си магазин софтуер, притежаващ характеристиките на СУПТО, за който не е декларирано съответствие с изискванията на Наредба № Н-18/2006г. /например: open-source платформа за електронен магазин/. Софтуерът се използва от търговеца за управление на неговите продажби.
За да отговори на изискванията на Наредба № Н-18/2006г., софтуерът трябва да бъде надграден с допълнителна функционалност – чрез промяна/преработка/ на source-кода на софтуера и/или чрез разработено за целта разширение /plug-in/.
Декларация за съответствие с изискванията на Наредба № Н-18/2006г. по реда на чл. 52б от Наредба № Н-18/2006г. се подава:
-или от лицето, извършило промяна /преработка/ на source-кода на софтуера на електронния магазин;
-или от електронния търговец, който използва софтуера, надграден с plug-in. За целта електронният търговец трябва да се увери, че функционалността на софтуера на електронния магазин, разширена със съответния plug-in, отговаря на изискванията съгласно Приложение № 29 от Наредба № Н-18/2006г.
2.4.Търговецът използва за електронния си магазин софтуер, притежаващ характеристика на СУПТО, но управлява продажбите чрез друг СУПТО, за който е декларирано съответствие с изискванията на Наредбата.
Изисквания:
1.Всички заявки за продажби/поръчки/, направени чрез електронния магазин, се импортират чрез автоматизиран интерфейс в използвания СУПТО и се обработват от него.
2.Е-търговецът е длъжен да предостави, при поискване от органи по приходите, пълен достъп до административната част на електронния магазин.
3.При импорта СУПТО осигурява зареждане в базата данни на всички заявки от електронния магазин в пълен обем и с непроменено съдържание.
4.В момента на импорт СУПТО генерира УНП на всяка поръчка.
5.За всички импортирани поръчки се съхранява следната структурирана информация:
-дата и време на импорт в СУПТО;
-източник на импорта /например: наименование не е-магазина, домейн и др./;
-уникален номер на поръчката, присвоен в електронния магазин;
-пълни данни за всяка импортирана поръчка/съгласно т.3/.
6.За всички импортирани поръчки софтуерът прави обвръзка между номерата им, присвоени в софтуера на електронния магазин и генерираните за тях УНП.
По отношение на шести и седми въпрос:
Националната агенция за приходите (НАП) има определени компетентности, които са регламентирани с разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП). Съгласно разпоредбите на ЗНАП, в компетентност на Изпълнителния директор на НАП е издаването на методологически указания и съответно разяснения по прилагането на данъчното и осигурителното законодателство.
Следва да се обърне внимание, че вариантите на работа на дружеството са въпрос на търговска преценка, извън компетентността на НАП.
В този смисъл, изхождайки от принципа за документална обоснованост на стопанските и счетоводните операции, в тежест на дружеството ще остане доказването на регистрираните обороти от физическия и онлайн магазина и тези, отразени в счетоводството на дружеството чрез писмени документи, в които са отразени изложените в запитването обстоятелства.