Изх. № 23-29-74
20.08. 2012г.
Чл.44, ал.4, чл.45, ал.4 и ал.8, чл.65, ал.11, чл. 66, ал.1 и чл.81а от ЗДДФЛ
Фактическа обстановка
Дружество изплаща доходи на физически лица по извънтрудови правоотношения и по сключени договори за наем. В качеството на наемател/възложител, платецът определя и удържа дължимия авансов данък и задължителни осигурителни вноски по реда на чл.43 и 44 от ЗДДФЛ, като издава и предоставя на изпълнителя/ наемодателя „Сметка за изплатени суми” и „Служебна бележка”съгласно чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ.
Поставени въпроси
1. В какъв срок следва платецът – задължено лице да предостави на получателите на доходите – физически лица „Служебна бележка” за изплатените имдоходи от наем/извънтрудови правоотношения и удържаните имданък и задължителни осигурителни вноски?
2. Валидна ли е пред органите на НАП служебна бележка, издадена съгласно чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ, с напечатани вградени и „сканирани” подпис и печат?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
С изменението на чл. 44 от ЗДДФЛ (ДВ, бр. 94 от 2010 г.), в сила от
01. 01. 2011 г., бе въведен новред за начисляване и удържане на авансовия данък, дължим от местни физически лица за доход от наем или възмездно предоставяни права. Промяната засяга персоналния обхват на данъчно задължените лица и се отнася до документирането и авансово удържане на данъка при изплащане на дохода от „предприятие” по смисъла на §1, т.33 от ДР на ЗДДФЛ или „самоосигуряващо се лице” по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
За наемодателите – местни физически лица остава задължението да подават годишна данъчна декларация на основание чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ.
С разпоредбите на чл. 44, ал. 4 и чл. 45, ал. 4 от ЗЗДФЛ законодателят е вменил ново задължение за платците на доходи от наем – да определят и удържат авансово данъка, както и да удостоверяват изпълнението на тези си задължения, като издават сметка за изплатени суми и служебна бележка при изплащане на дохода и ги предоставят на получателя на дохода, включително и когато последният се изплаща по банков път (Указание № УК-2 от 23.03.2011г. на министъра на финансите е достъпно на интернет страницата на ).
Посоченото по-горе задължение за платеца на доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество (когато последният е предприятие или самоосигуряващо се лице) -да определя и удържа авансово данъка, и досега му беше вменено по силата на чл.43, ал.4 от ЗДДФЛ- при изплащане на доходи от стопанска дейност, към които спадат и доходите по извънтрудови правоотношения съгл. чл.29, ал.1 т.3 от с.з.
С новите ал.8 на чл.45 и чл.81а от ЗДДФЛ(в сила от 01.01.2012 г.), са регламентирани изрично както административните задължения на платеца да издаде и предостави сметка за изплатени суми и служебна бележка на получателя на дохода, така и санкция за неизпълнението им (ДВ, бр. 99 от 2011 г.).
Авансовият данък за изплатения наем/ възнаграждение по граждански договорсе определя от предприятието или самоосигуряващото се лице – платец и се удържа при изплащането на дохода. Удържаният данък се внася до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан. Удържаният от платеца авансов данък се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП, по мястото на регистрация на платеца на дохода (чл.65, ал.11 и чл.66, ал.1 от ЗДДФЛ).
В закона не е определен изрично краен срок за издаване на формулярите „Сметка за изплатени суми” и „Служебна бележка” и предоставянеим на получателя на дохода, но същите се прилагат съгласно чл.50, ал.4 от ЗДДФЛ от получателякъм годишната му данъчна декларация, която следва да бъде подадена до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, като той не трябва да бъде възпрепятстванда подаде декларацията в срока по ал.2 на чл.53, позволяващ му да ползва предвидената в закона отстъпка.
От формуляра „Сметка за изплатени суми” е видно, че определени данни следва дабъдат посочениот носителя на задължението. Поради това към момента на изплащане на дохода платецът дава възможност на получателя на дохода да удостовери пред него наличието на намалена работоспособност с 50 и над 50 на сто, като му предостави копие на експертно решение на ТЕЛК/ ДЕЛК/ НЕЛК, както и да попълни съответната информация в формуляра „Сметка за изплатени суми”, относимакъм облагането с данък и удържанетона задължителни осигурителни вноски.
Въпреки, че съгласно разпоредбата на чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ, издаването на формулярите е свързано с авансовото облагане на доходите при тяхното изплащане, в НАП е възприета установилата се практика при многократни и периодични плащания (каквито обичайно са и доходите от наем), да бъде издавана една служебна бележка за данъчната година, в която платецът сумира изплатения доход и удържания авансово данък. Тя се прилага към годишната данъчна декларация от физическото лице според изискването на чл.50, ал.4 от ЗДДФЛ. Тъй като нормата на чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ не визира конкретна дата за издаването на формулярите, считам, че липсва нарушение и не следва да бъде налагана санкция по чл.81а, ал.1 от с.з. на платеца, когато последният е издал една служебна бележка със сумарно изплатения доход и удържания данък за съответната година и я е предоставил своевременно на получателя на дохода.
По втори въпрос:
В разпоредбата на чл. 18 от ДОПК е предвидена солидарна отговорност за платеца (когато е задължен да удържа и внася данък или задължителни осигурителни вноски)и получателя на дохода, което означава че за последния еналице правен интерес да получи своевременно и надлежно изготвен документ от платеца (служебна бележка) за авансово удържаните данък и задължителни осигурителни вноски. Това е и причината, поради която във формулярите са предвидени реквизити за подпис на представляващияплатеца, печат и дата.
Сканираният подпис върху хартиен носител не удостоверява извършено от задълженото лице изявление, т.е. поради липса на автентификация на документа, последният не се ползват с доказателствена сила иприложен към декларацията на получателя на дохода, не следва да бъде възприет от органите на НАП като доказателство за надлежно изпълнено публичноправно задължение от страна на платеца.
Печатът на търговеца няма свое собствено правно значение и не е закрепен на нормативно ниво като условие за достоверност или автентичностпо отношение на идентификацията му (за разлика от печата на нотариуса, на Висшия съдебен съвет и др. държавни органи, институции и натоварени с властнически правомощия субекти). В някои случаи е предвиденополагането на „мокър” печат от търговци върху съответни документи: такова изискване поставят банките съгласно вътрешните си правила, печат се полага и върхудекларацията по чл.92 от ЗКПО.
Съгласно чл.64, ал.3 и 4 от ЗДДФЛ образците на сметката за изплатени суми и служебната бележка за 2012 г. са утвърденисъс заповед на министъра на финансите – № ЗМФ-1714 от 28.12.2011 г. и са обнародвани в брой първи на ДВ от 03.01.2012 г., като в тях са въведени реквизити както за подпис на „ръководител” и печат на предприятието – платец на дохода, така и за подпис на лицето, на което се предоставят формулярите. Обстоятелството, че образците на формулярите са утвърдени с посочените реквизити означава, че е преценено, че се касае за отношения, при осъществяването на които следва в максимална степен да се съчетаят изискванията за сигурност и автентичност, поради което следва да се спазват при издаване на тези документи.
‘