ЗДДС, чл.132,ЗКПО, чл.60, aл. 2,ЗКПО, чл.66, aл. 1,ЗКПО, чл.66, aл. 2,ЗДДС, чл.10, aл. 1, т. 3,ТЗ, чл.72,ТЗ, чл.73

2_ 662/17.04.2012 г.
ЗКПО – чл.60, ал.2;
ЗКПО – чл.66, ал.1 и ал.2;
ЗДДС – чл.10, ал.1, т.3;
ЗДДС -чл.132;
ТЗ – чл.72 и чл.73;
СС16 ДМА
Дружеството, което представлявате, е нерегистрирано по ЗДДС. „…………….” ЕООД прави непарична вноска /апорт/ в капитала на друго дружество, също нерегистрирано по ЗДДС. Предмет на непаричната вноска е недвижим имот-офис, придобит от апортиращото дружество чрез строителство по стопански начин.
Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:
1. Произтича ли от действието по апорта задължение за „………………” ЕООДза регистрация по ЗДДС.
2. Възниква ли в апортиращото дружество финансов резултат /печалба или загуба/ от действието по апорта. Ако възниква, финансовият резултат по сделката разлика между себестойността на имота и оценката на вещите лица ли се явява.
3. По каква стойност трябва да се отчита в апортиращото дружество направената инвестиция /явяваща се 100% от капитала на апортираното дружество/.
4. Кога апортиращото дружество отчита финансовият резултат, ако има такъв, от направения апорт.
Изхождайки от изложената фактическа обстановка и съобразно действащата към момента нормативна уредба изказвам следното становище:
По ЗДДС:
Съгласно чл.10, ал.1, т.3 от ЗДДС непаричните вноски не се считат за доставка по смисъла на с.з.: „Не е доставка на стока или услуга доставката към приобретателя от преобразуващия се, от отчуждителя или от апортиращия в резултат на извършване на непарична вноска в търговско дружество.“
При извършването на непарична вноска в търговско дружество за апортиращия не възниква основание за задължителна регистрация, предвид разпоредбите на ЗДДС.
Специалната разпоредба на чл.132 предвижда задължително да се регистрира по ЗДДС лице, което на основание чл.10, ал.1 придобие стоки и услуги от регистрирано лице, а Вие като апортиращо лице не сте в тази хипотеза.
По ЗКПО:
В запитването не е посочена счетоводната база, която прилагате заизготвяне и представяне на годишните финансови отчети на дружеството, поради което за целите на настоящето становище, приемаме, че прилагате националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия.
Актът по извършване на непарична вноска /апорт/ е регламентиран в чл.72 и чл.73 от Търговския закон /ТЗ/.Съгласно изискванията на ТЗ оценката на вноската следва да бъде определена чрез съдебна експертиза в състав от три независими вещи лица, посочени от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията на дружеството.
Тези разпоредби на ТЗ намират счетоводно отражение чрез нормите на счетоводен стандарт 16 – Дълготрайни материални активи /СС 16/.
При апортиране на дълготраен материален актив, апортьорът прехвърля правото на собственост върху този актив върху приемащото дружество, като го отписва от баланса си и го трансформира в инвестиция в апортираното дружество.
Съгласно т.4.7, буква „в” от СС 16 ДМА, дълготрайните материални активи първоначално се оценяват по оценка, приета от съда, и всички преки разходи по т.4.1, когато са получени в резултат на апортна вноска по реда на Търговския закон.
Съгласно т.11.2, б.”г” от СС 16 ДМА: “Печалбите или загубите от отписването на дълготраен материален актив се отчитат, както следва, при трансформиране в акции или дялове – разликата между първоначалната оценка на акциите/дяловете и балансовата стойност на отписания дълготраен материален актив се отчита като печалба или загуба.“
Приложимите към момента счетоводни стандарти за отчитане на инвестициите, СС 27 –Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятияи СС 28- Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия, изискват, независимо от прилаганият метод-метод на собствения капитал или себестойностен метод, инвестицията първоначално да се признава по себестойност /цена на придобиване/.
При апорта, една и съща сума определя стойността на придобиване и на инвестицията при вносителя и на придобиването на имуществото. Като такава справедлива стойност следва да се приеме оценката на апортираният ДМА, установена от вещите лица чрез съдебна експертиза, съгласно т.4.7 от СС 16 ДМА.
Именно разликата между така определената справедливата стойност на инвестицията и балансовата стойност на апортираният актив – положителна или отрицателна, представлява резултата от сделката по апорт.
Доколкото в ЗКПО няма специален ред за отчитане на резултата от апорт и няма норма, която да разглежда този резултат като данъчна временна разлика, печалбата или загубата от сделката следва да намери текущо счетоводно отчитане в отчета за приходи и разходи на предприятието за периода.
В ЗКПО има изрични изисквания за действия в случай на отписване на ДМА от счетоводния амортизационен план. Съгласно чл.60, ал.2 от закона, когато апортираният актив се отписва от счетоводния амортизационен план, то същият следва да се отпише и от данъчния амортизационен план. В годишната данъчна декларация се прилагат разпоредбите на чл.66, ал.1 и ал.2 от ЗКПО по отношение на балансовата и данъчната стойност на отписаният апортиран амортизируем актив.

Оценете статията

Вашият коментар