ЗДДС, чл.17, aл. 4,ЗДДС, чл.21, aл. 4, т. 1

Изх.№ 5_20-00-172/ 26.03.2010г.
ЗДДС, чл.17, ал.4
ЗДДС, чл.21, ал.4, т.1
В запитването е посочено, че представляваното от Вас дружество е сключило договор за инженеринг, доставка и строителство с немска фирма (регистрирана по ДДС в Германия), по силата на който немското дружество срещу възнаграждение ще изгради «до ключ» и предаде на дружеството обект в РБългария фотоволтаична електрическа централа. Съгласно клауза от договора немското дружество се задължава да изгради електроцентралата в съотвествие с техническите спесификации, включително и доставка на оборудването до имота за негова сметка и риск. Дължимотото от дружеството възнаграждение за изпълнение на задълженията по договора, представлява фиксирана сума в евро за всеки инсталиран kWр мощност и общо възнаграждение при планирана мощност от 3552 kWр. Предвидено е възнаграждението да се заплаща от дружеството на немската фирма на отделни вноски (по договорен график) в 7-дневен срок срещу представяне на фактура издадена съобразно немското законодателство за изпълнение на съответния етап, определен в графика за плащане ( удостоверено с протокол за завършване на съответния етап).
При така изложената фактическа обстановка са зададени следните въпроси:
– налице ли е задължениеза начисляване на данък върху добавената стойност и дължи ли се ефективно внасяне на данък върху добавената стойност върху възнаграждението на немското дружество по отношение на плащанията по фактурите;
– коганастъпваданъчното събитие за описаната доставка.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, Ви уведомявам следното:
В конкретния случай е необходимо е да бъде определена основната доставка – дали същата е с предмет доставка на стока, която ще се монтира и инсталира от името и за сметка на доставчикътили с предмет доставка на услуга, представляваща строителни работи, свързани с недвижим имот. От своя страна характерът на основната доставка определя приложимия режим по ЗДДС на съпътстващите доставки.Съгласно чл.128 от ЗДДС,когато основна доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една доставка. Най-общо, съпътстваща е тази доставка, която от гледна точка на получателя няма самостоятелно значение и същият не би сключил сделката, за да придобие самостоятелно предмета на тази доставка, а тя се явява необходимост, допълнение или повишаваща качеството на основния предмет на доставката.
Съгласно чл.17, ал.4 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се монтира или инсталира от или за сметка на доставчика, е мястото, където се монтира или инсталира стоката. Без значение в случая е обстоятелството дали инсталирането/ монтирането се извършва от самото лице – доставчик на стоките или тази дейност е възложена на друго лице – подзпълнител. Разпоредбата на чл.82, ал.2, т.2 от ЗДДС предвижда, че данъкът е изискуем от получателя по доставката, когато се доставят стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика – когато полуачтелят е регистрирано по ЗДДС лице и доставчикът е установен на територията на друга държава членка.В този случай по силата на чл.97, ал.3 от ЗДДС за доставчикътне възниква задължение за регистрацияпо ЗДДС по повод извършените от него доставки на стоки с монтаж и инсталиране.
Съгласно чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС при доставка на услуга свързана с недвижим имот, мястото на изпълнение на доставката е мястото, където се намира недвижимия имот. В тозислучай, съгласно чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС , когато достъвчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и недвижимия имот се намира на територията на страната, данъкът е изискум от представляваното от Вас дружество.
От гореизложеното е видно, че и в двата случая данъкът е изискуем от предствляваното от Вас дружеството и на основание чл.86, ал.1 от ЗДДС, в качеството му на регистрирано по ЗДДС лице, е длъжно да начисли данъка, като:
1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Съгласно чл.25, ал.6 от ЗДДС данъкът става изискуем на датата на възникване на данъчното събитие, като същото възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
При доставки с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл.6, ал.2 от ЗДДС, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо ( чл.25, ал.4 от ЗДДС). Предвид изложеното в запитването и приложената към него част от договора,доставката може да се определи като доставкас поетапно изпълнение,от което следва, че за всеки отделен етап ще е налице данъчно събитие. Ако преди се извърши цялостно или частично авансово плащане, преди да е възникнало данъчно събитие, данъкът става изискуем при извършване на плащането, като получателят по доставката начислява данък върху размера на плащането по реда на чл.53, ал.1 от ППЗДДС ( чл.54, ал.2 от ППЗДДС).
Независимо от гореизложеното, предвид извършваната от немското дружество дейност следва да бъде направено уточнение и да се установи дали същото е установено на територията на страната предвид това, че съгласно чл.95, ал.1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл.12 от закона. Ако за период не по-дълъг от 12 последователни месеца преди текущия месец лицето достигне облагаем оборот от 50 000 лв,на основание чл.133, ал.1 във връзка с чл.96, ал.1 от ЗДДС за немското дружество възниква задължение за регистрация по ЗДДС.
В §1, т.11 от ДР на ЗДДС е дадено определение на понятието «лице, установено на територията на страната» и това е лице, което е със седалище или адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. «Постоянен обект» по смисъла на §1, т.10 от ДР на ЗДДС е търговско представителство, клон, офис, ателие, завод, работлница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане наприродни ресурси, определено помещение ( собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна. Не се смята за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има постоянен обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката.
В тази връзка следва да се имат предвид и разпоредбите на Спогодбата между Народна република България и Федерална република Германия за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и имуществото ( Ратифицирана с Указ № 2766 на Държавния съвет на Народна република България от 7.09.1987 г. – ДВ, бр. 71 от 15.09.1987 г.Обн., ДВ, бр. 98 от 27.12.1988 г., в сила от 21.12.1988 г.), отнасящи седо формиране на място на стопанска дейност.

Оценете статията

Вашият коментар