ЗДДС, чл.21, aл. 2, т. 3, буква в

Изх.№ 5_20-00-1516/ 11.12.2009г.
ЗДДС, чл.21, ал.2, т.3, б.” в”
В запитването е посочено, че дружеството извършва технически контрол на производство на обувки за италианска фирма и следва да издава фактура на тази фирма. Допълнително е уточнено, че производството на обувки се осъществява в Р България от лице регистрирано по Търговския закон, 100% собственост на италианската фирма – получател на услугатаПоставените в запитването въпроси се свеждат до следното:
1. Трябва ли да начислява дружеството ДДС за извършените услуги към италианската фирма, като се има предвид това, че цялото производство е предназначено за доставка към италианската фирма.
2. Ако трябва да се начислява ДДС върху въпросната услуга, какви са процедурите и въз основа на каква нормативна уредба италианските партньори ще могат да си възстановят начисления от дружеството данък.
Предвид гореизложеното и относимата къмнего нормативна уредба изразявам следното становище:
На облагане с данък върху добавената стойност подлежат всички облагаеми доставки на услуги, съгласно чл. 2 от ЗДДС, които са с място на изпълнение на територията на страната и не са с предмет на освободени доставки. Следователно съществен елемент на облагане на доставките на услуги е мястото на изпълнение на тези доставки.
Общите принципи при определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга са уредени в чл. 21, ал. 1 от ЗДДС и са обвързани с мястото, където доставчикът с установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект – с мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване.
Същевременно изключенията от основното правило по чл. 21, ал. 1 от ЗДДС са регламентирани в чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС.
Работата върху движими вещи и експертните мнения върху движимите вещи се считат за доставки на услуги по смисъла на ЗДДС, като тяхното място на изпълнение може да бъде физически /материално/ определено. Основният принцип, залегнал в разпоредбата на чл. 21, ал. 2, т. 3, б. “в“ от ЗДДС е че мястото на изпълнение при доставка на услуга свързани с оценка, експертиза или работа по движима вещ, е мястото, където фактически се извършва услугата.
ЗДДС създава специални правила по отношение определяне мястото на изпълнение на доставки с такъв предмет, в случаите, при които получателят на услугите е лице, регистрирано за целите на ДДС в държава членка, различна от държавата членка, където фактически е извършена оценката, експертизата или работата /чл. 24, ал. 3 от ЗДДС/. По смисъла на тази правно норма мястото на изпълнение при доставка на услуга по оценка, експертиза или работа върху движими вещи е на територията на държавата членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата, когато са налице едновременно следните условия:
1. получател по доставката е лице, регистрирано за целите на ДДС в държава членка, различна от държавата членка, където фактически е извършена оценката, експертизата или работата;
2. след приключване на оценката, експертизата или работата стоките са изпратени или транспортирани извън територията на държавата членка, където фактически е извършена оценката, експертизата или работата.
В § 1, т. 43 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС е дадена легална дефиниция на понятието, “работа по стоки“ и това е обработката, преработката или поправката на стоки. При договорите за работа върху движима вещ договорената престация се състои в извършване на изменения във физическите свойства на вещта, така че същата да придобие определени характеристики, правещи я годна за по-нататъшна употреба. Това е така включително в случаите, когато вещта претърпява толкова съществени промени, че и в резултат на преработката е налице възникване на нова вещ. Съобразно посоченото в синонимния речник в интернет “обработка“ е разработка, подготовка, усъвършенстване, а “преработка“ е поправка, преправяне.
Предвид гореизложеното, считаме, че услугите, които ще извършвате не представляват работа върху движима вещ и не попадате в хипотезата на чл. 24, ал. 3 от ЗДДС както и в хипотезата на чл. 21, ал. 2, т. 3, б.“в“ от с.з. Мястото на изпълнение на основание чл. 21, ал. 1 от ЗДДС на посочената от Вас доставка е на територията на страната, т.е. България.
Тъй като доставката е с място на изпълнение на територията на страната, която съгласно разпоредбите на чл. 12. ал. 1 от закона е облагаема със ставка 20 % предвид чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, Вие следва да документирате тази доставка на услуга с фактура по чл. 114, ал. 1 от ЗДДС като начислите 20 % ставка на данъка.
Италианското дружество има право да предяви искане за възстановяване на така начисления данък по реда и при условията на Наредба № Н-11 от 24 август 2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност на територията на общността, в сила 01 01.2007 г., издадена от Министерството на финансите, обн. ДВ. бр. 75 от 12 Септември 2006 г. изм. ДВ. бр. 106 от 27 Декември 2006 г.
 

Оценете статията

Вашият коментар