Изх. № 23-22-2573
10.12.2011 г.
ЗДДС,
ППЗДДС, чл.54, ал.2
чл.21, ал.2
чл.22, ал.3
чл.26, ал.1, ал.2, ал.3, т.3
чл.115
Изложена е следната фактическа обстановка:
… ООД се занимава с транспорт в Общността. През м. 08.2011 г. дружеството е натоварило стока от Германия за България по заявка на български спедитор. Припреминаване през Унгария се е оказало, че има претоварване и се е наложило заплащането на такса в размер на 263 евро. Спедиторът се е съгласила да покрие допълнителното плащане, за което им е издадена фактура, като основание за нулева ставка по ДДС е посочен чл.26, ал.1 от ЗДДС.
При осчетоводяване в дневника за продажби същата сума е отнесена в колона 19 (ДО с доставка 0 %) и съответно в справка декларацията се е появила в клетка 14.
Зададен е въпросът: Тъй като това не е доставка, по кой член трябва да се фактурира и в коя колона в дневника за продажби да се отнесе?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, изразяваме следното становище:
Съгласно чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, данъчна основа по смисъла на закона е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
Данъчната основа, по смисъла на чл.26, ал.3, т.3 от ЗДДС, се увеличава със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката.
Предвид гореизложеното, заплатената от … ООД такса в размер на 263 евро представлява съпътстващ разход, който е начислен на получателя и е свързан с доставката по транспорта на стоката, то следва да се увеличи данъчната основа по смисъла на чл.26, ал.3, т.3 от Закона. Документирането на този разход, с който ще се увеличи данъчната основа следва да се извърши по реда на чл.115 от ЗДДС с издаването на дебитно известие.
Съгласно чл.22, ал.3 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, предоставена на данъчно задължено лице, се определя по реда на чл.21, ал.2 и 3. Разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС указва, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В изложената фактическа обстановка е посочено, че „…..” ООД извършва превоз на стока за спедитор, установен на територията на страната. В тази връзка следва да имате предвид хипотезата на чл.54, ал.2 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), съгласно която при доставка на услуга по чл.21, ал.1 и 2 от закона, когато получателят и доставчикът са установени на територията на страната, данъкът е изискуем от доставчика – регистрирано по закона лице, независимо дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
В конкретният случай, мястото на изпълнение на доставката на услугата по транспорт на стоката е на територията на страната. В тази връзка, … ООД, в качеството му на доставчик, следва да издаде фактура и да начисли данък в размер на 20 на сто.
‘