.№М-24-31-88
Дата: 21.01.2014 год.
ЗЗО, чл. 40, ал. 3, т. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 5;
ЗЗО, 40а;
Закон за висшето образование, чл. 5;
Закон за висшето образование, чл. 12;
Закон за висшето образование, чл. 79а, ал. 3.
Във връзка с Ваше писмо с вх. № … от . г., по описа на ЦУ на НАП, препратено ни по компетентност от дирекция ОДОП – гр. .., изразяваме следното становище:
Изложената фактическа обстановка е следната:
Български гражданин е записан като студент в програма за докторска степен в Университет ………… САЩ за периода 23.01.2013 г. – 17.05.2013 г., 08.07.2013 г. – 18.08.2013 г., 03.09.2013 г. – 21.12.2013 г. Представения документ, издаден от университета, не удостоверява дали обучението се извършва по държавна поръчка.
Въпросът, който се поставя, е относно здравноосигурителния статус на лицето в България за периодите на докторантура в САЩ. Няма подадено заявление за напускане на страната.
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на относимото законодателство, изразяваме следното становище:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
Доходите, сроковете и начинът за внасянето на здравноосигурителните вноски са определени в чл. 40 от ЗЗО. Режимът на здравно осигуряване на студентите и докторантите, които се осигуряват за сметка на републиканския бюджет, е определен с чл. 40, ал. 3, т. 2 от ЗЗО. Докторантите на редовно обучение по държавна поръчка се осигуряват за сметка на републиканския бюджет, ако не подлежат на осигуряване на друго основание. Тази разпоредба не прави разграничение по отношение на това дали лицата учат във висши училища в България, в такива от друга държава-членка на ЕС или в трети страни. Ако отговарят на условията по чл. 40, ал. 3, т. 2 от ЗЗО, докторантите са осигурени за сметка на републиканския бюджет за целия период на обучение, независимо дали учат в български или в чуждестранни университети.
Обучението в образователна и научна степен доктор се осъществява като степен от системата на висшето образование в България. Съгласно чл. 5 от Закон за висшето образование (ЗВО), висше образование се придобива във висши училища, получили акредитация и създадени при условия и по ред, определени от същия закон. Висшите училища са държавни и частни (чл. 12 от ЗВО). На основание чл. 79а, ал. 3 от ЗВО висшите училища, получили акредитация по реда на закона, могат да извършват обучение на студенти и на докторанти по договор за съвместна учебна дейност с чуждестранни висши училища.
От изложеното до тук и на основание чл. 40, ал. 3, т. 2 от ЗЗО, във връзка с
чл. 79а, ал. 3 и чл. 12 от ЗВО може да се направи извода, че задължителните здравноосигурителни вноски за българските докторанти, обучаващи се в чуждестранни висши училища, са за сметка на държавния бюджет само за тези от тях, които отговарят на следните условия:
– обучението на тези лица да се извършва редовно по държавна поръчка по смисъла на Закона за висшето образование;
– да не са осигурени на друго основание по реда на ал. 1 от чл. 40 на ЗЗО.
В случай, че горепосочените условия не са изпълнени и за периода на докторантура в САЩ лицето не подлежи на осигуряване на друго основание по реда на чл. 40, ал. 1, 2 или 3 от ЗЗО, то следва да внася задължителни здравноосигурителни вноски изцяло за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Съгласно тази разпоредба лицата, които нямат доходи, върху които се дължат здравноосигурителни вноски на друго основание и не подлежат на осигуряване от републиканския бюджет, дължат здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Вноските са за тяхна сметка и се внасят до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, върху месечен осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В случай, че тези лица през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, те извършват годишно изравняване на осигурителния доход, съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Лицата, които не подлежат на осигуряване на друго основание, декларират това обстоятелство с декларация, която се подава по ред, определен с Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Следва да се има предвид, че в ЗЗО е дадена възможност на българските граждани, които пребивават за по-дълъг период в чужбина, при определени условия да бъдат освободени от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски – от датата на напускане на страната. Съгласно чл. 40а от ЗЗО, българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, считано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след подадено заявление до Националната агенция за приходите. В случай, че отговарят на тези условия и лицата са изпълнили законовите си задължения, свързани с това освобождаване, те не следва да внасят задължителни здравноосигурителни вноски в Националната здравноосигурителна каса.
При завръщането си в страната възстановяване на здравноосигурителни права на лицата става след изтичане на 6 последователни месеца, през които те са осигурявани по реда на чл. 40 от ЗЗО или след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски върху минималния месечен размер на осигурителния
доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските.
ЗАМ.
/СТ. МАРКОВ/’