ЗДДС – чл. 46, ал. 1, т. 5
чл. 165, ал. 1 от ЗКПОИзх. № 53-04-25
10.02.2015 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …, е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-04-25/15.01.2015 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Съдружник сте в „XXX” ООД заедно с YYY. На 05.09.2013 г. на проведено общо събрание на съдружниците сте взели решение дружеството да продаде собствен поземлен имот ведно с построената в него сграда. Съгласно същото решение едновременно със сключването на сделката за покупко-продажба на недвижимите имоти YYY следва да продаде на Вас или посочено от Вас лице дяловете си в търговското дружество на цена не по-висока от номиналната им стойност.
Въввръзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Какъв ликвидационен дял следва да получи напускащият съдружник след продажбите на недвижимите имоти и дружествените дялове, в какъв размер и кога?
2.Дължи ли се ДДС върху стойността на ликвидационния дял, как да се определи данъчната основа и с какъв документ да се начисли данъка?
3.В случай, че напускащият съдружник бъде компенсиран с активи на дружеството как следва да се третира разликата между цената на сделката по покупко-продажба на дружествените дялове и отчетната стойност на активите към датата на дяловата компенсация?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Въпросът за определяне на вида и размера на ликвидационния дял, респективно цената на дяловете, на съдружника в търговско дружество е от частноправен характер и като такъв е извън пределите на материалната компетентност на НАП. Поради това становище по зададения въпрос не следва да бъде изразявано.
По втори въпрос:
По силата на чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС сделката, свързана с дружествени дялове, е освободена доставка, поради което ДДС върху цената на придобиване на дружествените дялове не следва да бъде начисляван.
В случай, че напускащият съдружник бъде овъзмезден с активи, ще е налице прехвърляне на право на собственост върху тях, поради което ще е налице доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 1 от ЗДДС. В този случай доставчик на стоките ще бъде търговското дружество, и ако сделката осъществява критериите за облагаема доставка по чл. 12 от ЗДДС, той следва да начисли данък. Данъчната основа следва да се определи по правилата на чл. 26 от ЗДДС, а в случай, че страните по сделката са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДР на ДОПК), следва да се приложат правилата на чл. 27 от ЗДДС.
По трети въпрос:
Съгласно легалното определение на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби (ДР)наЗакона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) „ликвидационен дял” е разпределението на дял от имуществото от едно лице при прекратяването му в полза на друго лице или при прекратяване на членството на това друго лице.
Нормата на чл. 165, ал. 1 от ЗКПО гласи, че разпределените като ликвидационен дял активи към момента на разпределението се смятат за реализирани от данъчно задълженото лице по пазарни цени и се отписват. Определянето на пазарни цени може да стане чрез извършване на експертна оценка от лицензирано лице – оценител или като се ползват някои от методите за определяне на пазарни цени по смисъла на определението за пазарна цена – § 1,
т. 14 от ДР на ЗКПО, който препраща към § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Пазарната цена определена в съответствие с изискванията на данъчния закон към датата на разпределението на ликвидационния дял следва да бъде съпоставена със счетоводната стойност на активите, които се предоставят на напускащия съдружник.
На основание чл. 165, ал. 2 от ЗКПО, ако разликата между пазарната цена и счетоводната стойност е печалба, се извършва увеличение на счетоводния финансов резултат. При условие, че разликата е загуба, се извършва намаление на счетоводния финансов резултат.
Когато за активите, които се отписват през предходни отчетни периоди са формирани данъчни временни разлики по смисъла на глава осма от ЗКПО, същите се признават (обръщат) в зависимост от вида им и предвидения в материалния закон ред.
В случаите, когато активите са данъчни амортизируеми при определяне на данъчния финансов резултат следва:
– когато се извършва отписване от счетоводния амортизационен план, счетоводният финансов резултат да се увеличава със счетоводната балансова стойност на актива;
– когато активът се отписва от данъчния амортизационен план счетоводният финансов резултат да се извършва намаление с данъчната стойност на актива.
С разпоредбата на алинея 3 на чл. 165 от ЗКПО е предвидено счетоводните приходи и разходи, отчетени във връзка с разпределението на ликвидационния дял под формата на активи да не се признават за данъчни цели т.е. да се извършва увеличение с осчетоводени разходи, съответно при отчетени приходи да се извършва намаление на счетоводния финансов резултат.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
‘