Относно: Oблагане с данък върху недвижимите имоти на апартаментен хотелски комплекс
В отговор на поставения въпрос относно начина на деклариране и облагане с данък върху недвижимите имоти на сграда – апартаментен хотелски комплекс, принадлежаща на предприятие, изразяваме следното становище:
Според чл. 21, ал. 1 ЗМДТ данъчната оценка на нежилищните недвижими имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти – данъчната им оценка съгласно приложение № 2.
Въпросът в случая се свежда до определяне на вида на имота, жилищен или нежилищен.
ЗМДТ не съдържа определения на „жилищни” и „нежилищни имоти”, поради което за изясняване на съдържанието на тези понятия следва да се използват дефиниции, съдържащи се в други нормативни актове .
По силата на § 5, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ “жилищна сграда” е сграда, предназначена за постоянно обитаване, в която най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ се заема от жилища”.
„Жилище“ според определението на т. 30, § 5 от ДР на закона е “съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди”.
В настоящия случай, според инвестиционните проекти, разрешението за строеж, удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация и другите строителни книжа сградата е определена като «апартаментен хотелски комплекс», за който няма данни да е категоризиран като туристически обект по Закона за туризма.
Самото название „хотелски комплекс” дава определени индикации за предназначението на сградата като такава за временно обитаване, каквито са хотели, мотели, почивни станции и пр., поради което не може да бъде определен като „жилищна сграда” по смисъла на т. 29 от § 5 от ДР на ЗУТ и обектите /апартаментите/, намиращи се в него, не могат да бъдат квалифицирани като „жилища” /не са предназначени за задоволяване на жилищни нужди/.
В подкрепа на казаното ще посочим Класификатора за предназначение на сградите и на самостоятелните обекти в тях към Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, в който „апартаментен хотел” е посочен в т. 1 – „сгради за постоянно и временно обитаване” със самостоятелен код – 170 след „хотел” – код 160, като се прави ясно разграничение между жилищните сгради, които са предназначени за постоянно обитаване според цитираното по-горе законово определение и другите сгради за обитаване. Поради тази причина жилищните сгради се обозначават с код, различен от хотелите и апартаментните хотели, общежитията и другите сгради за обитаване.